Отиващата си 2022 г. отстъпва към миналото със следа, която бележи всяко следващо настояще. От руската инвазия в Украйна през края на Ковидокалипсиса до земетръсните процеси в родната политика - днес и светът, и малка България, прекрачват към бъдеще с една нова реалност. Dnes.Dir.bg направи специален подбор на събитията, които грабнаха интереса на нашите читатели и промениха обкръжаващата среда.
Войната в Украйна - смърт и тревога за утрешния ден
Война в сърцето на Европа за първи път след Втората световна. С това печално събитие ще се запише в историята 2022-ра. Макар Русия, която нахлу в Украйна на 24 февруари, да продължава да нарича военните действия "специална военна операция", този военен конфликт трае много повече от 11 седмици, колкото продължиха натовските бомбардировки над Белград преди 23 години.
Войната донесе стотици хиляди жертви сред военни и цивилни, разруши домове и цели градове, унищожи инфраструктура и докара режим на тока насред зима за украинците. Войната фиксира и удебели линиите на противопоставянето в света, блоковете отчетливо се завърнаха, а т.нар. "колективен Запад" застана категорично на страната на Украйна. Върна се и страхът от ядрен апокалипсис, който бяхме позабравили от годините на Студената война.
Пропагандата избуя с мощна сила не само на територията на двете воюващи страни. И в Украйна, и в Русия забраняваха медии, но безпрецедентно това се случи и в ЕС, откъдето наредиха на медийните регулатори да преустановят излъчването на руски канали. За подобно действие в САЩ до момента не се е чуло.
Брюксел, САЩ, Великобритания и отделни държави започнаха да изпращат регулярно оръжие и боеприпаси на нападнатата страна. Съседните на Украйна държави приеха радушно хиляди бежанци, изпращаха хуманитарна помощ, заваляха милиарди долари и евро в подкрепа на украинския народ, а Володимир Зеленски настояваше във всяко свое обръщение пред чужд парламент, ООН, ЕП, форума в Давос, в Кан и къде ли не - за още и още въоръжение. Зеленски получи отказ само от ФИФА, която не се съгласи сянката на войната да падне и над терена на Мондиала.
С войната в Европа нахлу и инфлацията, след като ЕС забрани газовите доставки от Русия и ограничи цената на нефта. Икономическите удари съюзът до голяма степен си нанесе и сам с безкрайна поредица от санкции, насочени срещу руската държава, бизнесмени и видни политически лица, но тези мерки реално доведоха до понижаване на стандарта на живот на европееца. На европейския гражданин му се наложи да намалява потреблението на електричество и газ, да се оплаква от поскъпването на живота и да се прости с немалко от битовите удобства и екстри на 21-ви век. Руското синьо гориво беше заменено с неруско, предимно втечнено. Това оскъпи няколко пъти сметките на хората и фирмите в Западна Европа, а по-големият бизнес започна скоростно да изнася производството си направо в САЩ.
На този фон България се опази от режим на тока само защото все още има достатъчно мощности да задоволява нуждите си сама и дори да изнася, но инфлацията ни надхвърли средноевропейската, макар управляващите да я оправдаваха само с войната. Не се опазихме обаче от падане на правителството, което се случи още в Словакия, Италия, Великобритания, Черна гора, а френският президент Еманюел Макрон на косъм успя да запази мястото си в Елисейския дворец.
Протести срещу влошаването на качеството на живота и срещу пренасочването на всяко евро към Киев заляха европейските столици, но като цяло европеецът остана солидарен с нападнатата Украйна и непримирим с действията на обвинената за обедняването му Русия.
Очертава се студена зима - както в домовете, така и на бойното поле, така и на терена на дипломацията, която липсва. И се свежда до визити на световните лидери в Киев. Въпреки негативите, които търпи Старият континент заради войната на негова територия, и по-малко останалата част от света, не се чува глас за мир. А без такова намерение ни остава само да броим жертвите.
COVID-19 си отряза опашката - сбогом, мерки, маски и ваксини... засега
Въпреки че третата година от марша на заразата по земното кълбо започна с грандиозния скандал с Новак Джокович в Австралия - задържан без виза и недопуснат да направи онова, което може най-добре, защото е неваксиниран, на финала на 2022-ра можем да се радваме - като че ли отрязахме опашката на коронавируса и си върнахме свободата.
След като върша близо три години, отне живота на стотици хиляди хора, унищожи бизнеса и психиката на мнозина, коронавирусът най-сетне отстъпи - случайно или не, това се случи успоредно с началото на войната. Макар да влязохме в 2022-ра с обичайния лайтмотив за маски, дистанция, сертификати и ваксини, в гарнитура с нов щам, Омикронът бързо се предаде. Пукна пролет и ограниченията започнаха да падат, ваксинациите също - правопропорционално на намаляващия брой заразени и починали.
Политиците тъкмо бяха свикнали да използват клишето COVID-криза и да оправдават харченето на милиони с нуждата от покупката на още милиони дози ваксини, които се нароиха, така и никой не измисли лекарство за новия вирус. После клишето остана за оправдание защо бюджетите са отънели, много фирми са фалирали, а помощите за потърпевшия от епидемията бизнес са били в голяма степен недостатъчни и неадекватни, поне у нас.
Първи паднаха сертификатите за ваксинация, без които хората не можеха да пътуват зад граница, после извънредната обстановка и накрая маските. Светът се оживи след толкова време изолация, страх, икономически колапс и ръст на безработицата. Заразата отстъпи пред войната и добре че стана така, защото да си представим и двете, ръка за ръка, какво щяха да причинят на един предварително опустошен физически, емоционално и икономически свят. Не че той се беше съвзел от удара на COVID-19, когато започнаха да падат ракетите.
А протестите срещу маските и в защита на личната свобода по време на COVID-мерките по света отстъпиха на протести срещу изпращането на пари и оръжия за Украйна. И все пак, докато във Виена все още налагат глоба за возене без маска в градския транспорт, народът в Китай, откъдето тръгна заразата, се събуди след три години мълчание и нечовешки строги ограничения, стигащи до 100-дневни локдауни, раздяла на деца от родители и ежеминутни тестове. Китайците излязоха на протести и поискаха оставката на първия държавен ръководител с викове "Долу Комунистическата партия! Долу Си Дзинпин!" - нещо немислимо до този момент. И се случи още по-неочакваното - партията-държава отстъпи и отмени ограниченията от раз. Излиза, че е доста спорно дали пандемиите помагат на управляващите да контролират по-ефикасно населението само до един момент. Когато чертата бъде прехвърлена, отнетата свобода може да се акумулира в мощна вълна за промяна. И тогава жертва стават политиците.
Кралицата умря, да живее кралят
Докато европейски правителства падаха, една монархия в старата Европа осиротя и се сдоби с нов крал наведнъж. Не само Великобритания тъгуваше. Светът се раздели с Елизабет Втора, най-дълго управлявалия монарх на Острова - цели 70 години на трона. И потъна в траур. Британската кралица почина на 96 години в Балморал, а кончината й, изпращането й, погребението й фокусира вниманието на милиони седмици наред. В някакъв аспект дори се комерсиализира, в друг - прехвърли граници с преекспонирането си, но това е неизбежно, когато медиите търсят рейтинг, а търговците - печалба и от смъртта.
Държавни глави се стекоха на поклонението, медиите предаваха с часове на живо траурната процесия и спомените на всеки, който е имал досег до кралицата - от обикновения персонал на Бъкингамския дворец, до журналисти, политици, звезди от шоубизнеса. Кралското семейство превзе новините и светът отчете приноса на Елизабет Втора към световната история.
В дните след смъртта на кралицата непрестанно звучеше клишето "краят на една епоха". Но дори и за противниците на клишетата е ясно, че няма как да не е изпълнен със съдържание този израз точно по неин адрес. За британците кралицата беше символ на стабилност и сигурност, опора в трудни моменти, превела монархията, макар и символично, от тежките следвоенни години на Втората световна до новата война в Европа. Надминала по управление 14 премиери и дала благословия на 15-ия, Лиз Тръс, само два дни преди да издъхне, Елизабет уважаваше правилата в конституционната монархия на Острова и не прекрачи границата. Остана вярна на публичната си сдържаност и въздържане от публични квалификации по отношение на случващото се в света и в собственото й кралско семейство. Елизабет Втора беше стълбът на кралската фамилия и в най-големите семейни скандали, беше стълб и за народа си. А когато една нация плаче за лидера си, няма нужда от други оценки на приноса му.
Британската корона вече е върху главата на новия крал - Чарлз Трети, макар и официалната коронация да е планирана за догодина. Непопулярен сред поданиците си и без да притежава ореола на кралицата, която умееше да приобщава, на новия монарх ще му се наложи да се състезава с нейния образ, дори когато неговият лик превземе банкнотите. Чарлз няма да успее да избяга от неизменното сравнение с майка си и няма да може да върне оня респект към короната, който британците изпитваха към Елизабет. Накъде ще поеме британската монархия след Кралицата е трудно да се прогнозира - дали ще се обезличи, подчинена на универсализацията и глобализацията на 21-ото столетие, дали ще съхрани консервативния образ и ще остане вярна на духа й, но със сигурност със смъртта на Елизабет Втора Великобритания загуби котвата.
България - две правителства, два парламента, арестуван лидер на партия, на крачка от нови избори
България записа нестабилна в политически план година, с едни парламентарни избори, две правителства и два парламента. Този път отложихме втори извънреден парламентарен вот евентуално до пролетта. Явно президентът реши, че два негови кабинета и два парламентарни избора за една година идват в повече на всички и реши да остави следващия опит за 2023-а.
Сътресенията на родния политически терен получиха импулс от войната в Украйна. След датата 24 февруари и у нас нищо не беше вече същото, но кабинетът падна не заради военния конфликт наблизо, а заради нашенските политически нрави и битки, които нямат нищо общо с руско-украинския сблъсък и заради които хората масово отказват вече да гласуват. Противопоставянето на партиите и на лидерите, а не на идеологиите, каквито липсват, продължи и преди изборите, и след тях. Станахме свидетели на безпрецедентен арест на лидер на партия, какъвто не се е случвал досега. Бойко Борисов прекара нощ в ареста по нареждане на Кирил Петков и беше пуснат заради липса на доказателства, а съдът обяви задържането му за незаконно - скандал, който направи разлома между двете партии достатъчно дълбок, че да не могат да тръгнат да управляват заедно след вота.
Всъщност, гласуването на общи решения, като оръжията за Украйна и пускането на Македония в ЕС, общите позиции за Шенген и Еврозоната, само показа, че партиите в парламента не се карат за политика, а си отмъщават взаимно, разчистват стари сметки и изобщо не става въпрос за принципи. Водят битка за власт и произтичащите от нея последствия. Това обаче не беше годината на масовите протести за промяна, въпреки няколкото акции на ПП в защита на сваления с вот на недоверие кабинет и срещу хартиената бюлетина, и на "Възраждане" - срещу оръжията за Украйна и еврото.
Докато хората обедняваха от двуцифрената инфлация и поскъпналото гориво, а сиренето надмина 20 лева, ГЕРБ и ПП спореха кой повече брани руския интерес в "Газпром" и "Лукойл", кой повече е откраднал - пари и гласове, и кой е по-голям евроатлантик. Газовите скандали се люшкаха между евроатлантизъм и "Газпром", ценности и диверсификация, и кой е направил най-първата копка и резнал първи лентата, докато хората извън сградата на парламента се бореха с грижата да си платят буйно порасналите сметки.
В същото време основните политически опоненти заедно изпратиха оръжие в Украйна и пак заедно пуснаха Македония в ЕС - все в името на суверена, избрал в 47-ия парламент най-много депутати да имат ПП, а в 48-ия - ГЕРБ-СДС. И заменил ИТН с "Български възход". Всичко останало - още от същото.
Няма управляващо мнозинство, защото няма правителство. Има плаващи мнозинства и те са едни и същи по едни теми и в различна конфигурация - по други. Което даде нова опорка на политиците - да обявяват, че врагът е в "новата коалиция" при всяко по-различно гласуване. Щафетата поведе още изборът на Вежди Рашидов за председател на НС, зад когото застанаха всички без ПП и ДБ, които дори предрекоха, че това е бъдещата управленска коалиция. Веднъж тя е "коалицията на войната - според Корнелия Нинова, втори път тя е "хартиена коалиция" - справка ПП и ДБ, трети път е "евроатлантическа", ама не коалиция, а "тълпа" и "сбирщина" - по Костадин Костадинов. Появи се и "Лукойл" коалиция" - обяви я Бойко Борисов.
Никоя от въпросните коалиции обаче не успя да излъчи редовно правителство. А няма правителство, защото няма монолитно мнозинство.
Така логично крах претърпя първият мандат във втория парламент за годината, натам се е запътил и вторият. На фона на предпоставените внушения, че на третия опит партиите ще си стиснат ръцете и ще сглобят кабинет с акуширането на Стефан Янев, сякаш и това не изглежда сигурно.
Румен Радев също изглеждаше като да не е избрал категорично "своята коалиция", при все че предишните му служебни министри и БСП го обвиняваха, че се е прегърнал със статуквото, срещу което пръв вдигна юмрук. С новия служебен кабинет Радев разкри фаловете на предишните управляващи, министрите му озаптиха скока на бензина, осигуриха договори за газ - все заварени проблеми от кабинета "Петков", и така наблюдателите изведнъж заключиха, че Радев се е сговорил с ГЕРБ и ДПС. После президентът се разкая, че е издигнал "шмекери" на власт, визирайки Кирил Петков и Асен Василев, с което отново стана "свой" за бившата опозиция. После обаче наложи вето на хартиената бюлетина и така се нареди в общ фронт с ПП, ДБ, "Възраждане" и БВ. На барикадата да бранят хартията заедно пък се подредиха ГЕРБ, БСП и ДПС.
Обявен за русофил от средите на ДБ, Радев ту казваше "сбогом на оръжията", с аргумента, че е опасно да ставаме страна в конфликта, ту засвидетелстваше евроатлантизъм на международните форуми, а накрая бившият му секретар и служебен военен министър отиде лично да предава военна помощ в Киев. През цялото време на служебния му кабинет Радев си отнася критики, че иска управлява еднолично, а дали е така, няма как да докажем, при положение, че Конституцията го задължава да прави точно това - да излъчва служебни правителства, когато няма редовни.
Някои от критиците му стигат и по-далеч - че президентът бил виновен за политическата нестабилност в страната, защото първо довел на власт Петков и Василев, а после с ИТН ги свалил. Даже да калкулира политически ползи от ситуацията, не държавният глава е този, който пречи на потенциалните коалиции да се коалират. Радев им даде достатъчно време да се разберат, партиите го упрекнаха, че ни губи времето и в същото време при всеки мандат играят сценки на политическа куртоазия - как прегръщат общи приоритети, но не могат финално да се разберат. Състезание по политически пиар и надбягване кой ще стигне последен до предсрочния вот, за да не носи вината за провала и да не бъде наказан от загубилия вече търпение и интерес гласоподавател. По всичко личи, че ще продължи преструвката в търсене на диалог и надцакване кой с какви карти ще влезе в изборния старт. Дори за кратко третият мандат да бъде успешен.
Българите се разделиха с най-романтичната част от историята - Македония
През 2022-ра изпихме и горчиво македонско вино. Парламентът с голямо мнозинство, без "Възраждане" и БСП, си затвори очите пред македонското неуважение и поощри страната, която ни нарича татари и фашисти, да стане член на Европейския съюз. Месеци и години преди това се заричахме как българският народ няма да го преглътне, но знаковото гласуване мина и замина без грандиозни протести. И с днешна дата вълненията по темата Северна Македония спихнаха, обратнопропорционално на омразата към нас оттатък западната граница, вандалските актове срещу българските клубове и репресията срещу хората с българско самосъзнание в кандидат-членката за ЕС.
Екзистенциалният въпрос да пуснем, или да спрем Македония в ЕС, нажежи до червено политическото напрежение през първата половина на годината и стана официалната причина ИТН да развали четворната коалиция. Оттам до бутането на кабинета трябваше само една крачка и я направи опозицията в 47-ото НС с вот на недоверие. Кабинетът "Петков" падна, но Македония тръгна напред към Брюксел с нашата благословия. И скандалът приключи, а Макрон спря да гарантира за гаранциите как всичките ни условия към бъдещата еврочленка ще бъдат спазени - за взаимно уважение, разбирателство, зачитане на правата на българите и вписването им в Конституцията, в духа на подписания договор между двете съседни страни. Думите и обещанията бяха едно, друго - делата. Вместо благодарност от Скопие, оттам се надигна двойно по-силна националистическа вълна, която стигна до обвинения в ксенофобия и прокурорски разпит на местен българин. Жестът ни към македонците и европейския им път остана неразбран, нечут, а езикът ни вече се нарича македонски - така го обяви самата председателка на ЕК. Поне до момента ползи няма от съдбоносното решение да пуснем Скопие в ЕС - нито за нас, нито за тях. А вредите са налице. През това време най-големите защитници на европейската кауза на Северна Македония сред политиците - Христо Иванов, Кирил Петков и Бойко Борисов, рязко замлъкнаха по темата. Не успяхме да поделим историята с Македония, но усилихме омразата и нетърпимостта. А и усещането, че преди да ги пуснем в ЕС си бяхме по-близки.
Шенген не ни пожела въпреки саможертвата на полицаите - кой ни спъна
Шенген е тема за политическа употреба, която вълнува преди всичко бизнеса и политиците. А хората реагират на първо място на тънката струна на накърнено национално достойнство, че не ни искат там, където отдавна са другите европейци. Голямата цел на властта - влизането на страната в Шенген, не беше постигната през 2022-ра. Остана евентуално за следващата. Преследвахме я ден и нощ, а колкото повече наближаваше сакралната дата на гласуването, толкова по-ожесточени ставаха гонките с нелегални мигранти по магистрала "Тракия" и дори по улиците на големите градове. Трима полицаи отидоха курбан, но противниците ни в ЕС не се смилиха.
Двама униформени загинаха, блъснати от автобус с нелегални чужденци в Бургас, друг граничен полицай беше застрелян край оградата на границата с Турция от чужди мигранти. Отказът да ни пуснат през шенгенската бариера беше използван да се самобичуваме - че не сме си свършили работата, че сме корумпирани, че оградата ни не става. С международно разследване с участието и на сънародници бе възкресен старият виц за казана и българите. Сами се обвинявахме и се топихме навън колко сме корумпирани, при положение, че от 2011 страната е изпълнила всички технически критерии. И никой - нито ЕК, нито ЕС, не е поставял нови изисквания и условия пред нас.
Въпреки това Нидерландия ни спря - все едно не е чела критериите. И поиска да сме пак под мониторинг за върховенство на закона. Някои казват, че страната на лалетата си имала икономически аргумент за това, изразяващ се в сериозни приходи от пристанището в Ротердам, които биха секнали, ако ние сме в Шенген и стоките от изток предпочетат балканския маршрут. Австрия пък изведе като свой аргумент засиления миграционен натиск и така доказа, че опазващите външните граници на ЕС не само че са оставени сами да се справят с вълната, но са и наказани за това. Не преживяхме поне срама да сме единствени извън Шенген и си останахме в една компания с Румъния, но провалът си е провал. Или пък ни провалиха. Или и двете. Вдигнахме пръст на Нидерландия и Австрия с обещание за реципрочни мерки, но дотам. През това време Румъния връчва ноти и обявява бойкоти на австрийски банки и фирми. А сега онези, които ни порязаха, обещават да ни качат на влака за Шенген догодина - напролет, наесен, някога, но не сега.
Бедствието в карловските села - сърцат народ, тромави институции
Бедствията сплотяват хората. Ако има нещо хубаво от наводнението на карловските села Богдан, Каравелово, Слатина, Войнягово, Христо Даново, то е, че българинът се показа и доказа като състрадателен и отзивчив, готов да помогне на изпадналия в беда. Наводнението в Карловско отнесе покъщнината и труда на хората, но за щастие Бисер и Аспарухово не се повториха - жертви не дадохме. А доброволците бяха най-мощният им съюзник - с лопати, с техника, с голи ръце, цели семейства от Северна и Южна България, от далечни краища, отидоха да ринат кал и да разчистват затлачените от тинята къщи и дворове. Едни си взеха отпуска, за да помагат, други се отзоваха в почивните си дни. Не че институциите не бяха там - бяха, армията също, но техниката се бавеше, траншовете с пари се отлагаха, а през това време даренията валяха и общинските съветници в Карлово не можеха да се разберат как да разпределят сумите.
Бавеха се и фургоните, а недостатъчно експедитивното действие на държавата провокира настроения в обществото срещу украинските бежанци и допусна съпоставки как едните са настанени в морските ни хотели, а другите във фургона насред калта в удавените села и им раздават по 375 лв. еднократна помощ. Такова противопоставяне държавата не само можеше, но и беше длъжна да избегне, ако вместо да обяснява как парите за бедствия били недостатъчно, беше оптимизирала каквото трябва и подсигурила средствата днес, а не утре. Над 1,5 млн. лева събраха дарителите по сметката на община Карлово в помощ на пострадалите хора в карловските села, а други над 1 милион лева бяха събрани през различни дарителски инициативи.
Но хората не получиха парите навреме, след като четири комисии една след друга се извървяха да описват щетите, за да може да бъдат правилно разпределени помощите от нарочно сформиран обществен съвет. И затова жителите на ударените от приливната вълна села излязоха на протест - заради неизпълнените обещания. Докато местната власт не може да се оправи с разпределянето на даренията, БЧК започна раздаването на пари по линия на Червения кръст и Червения полумесец - по 940 лв. на общо 1179 човека от най-потърпевшите. Прокуратурата пък още разследва причините за бедствието и дали иде реч за незаконна сеч.
Усещането е за дежавю, като при всяко бедствие у нас - незастраховани къщи, смешно малък размер на държавната помощ, слаба организация, бавно ликвидиране на щетите, тромава координация между институциите и накрая липса на виновни. От другата страна - сърцати доброволци и дарители, толкова много, толкова организирани и надъхани, че надминаха институциите. И това вече не е дежавю, а безпрецедентна проява на общество.
Сашко и българската цел - обединение е разковничето
Политическа криза, война, инфлация, коронавирус - всичко това разединяваше българите през изтичащата година. Делението на отбори продължи - за тази партия и срещу онази, за украинците и против Русия, за ваксините и против тях. Разделени по всякакъв признак, особено остро през последните две-три години, притихнахме в ступор след новината за изчезването на 12-годишно дете аутист от Перник и само няколко часа по-късно, без колебание, заприиждахме към миньорския град от север и от юг. Издирването на Сашко е най-голямото българско постижение за 2022, ако някой възнамерява да раздава и такива награди. И да няма, заслужаваме да си я връчим, защото показахме, че българите сме един отбор, когато си заслужава. А екипът на Dir.bg се убеди в това на място в Перник и видя с очите си българското единение - десетки доброволци, загрижени за живота на едно непознато дете.
Млади и стари, полицаи, планинари, алпинисти, доброволци от цяла България, обединени в една цел - да намерят жив Сашко, търсеха упорито. И не се отказаха 9 дни. Местности, чукари, водоеми и околните села край Перник и Радомир бяха обходени по няколко пъти и огледани с дронове. Без резултат. Доброволците пак не се отказаха и накрая го намериха.
Чудо или конспирация е оцеляването на дете след 9 дни в гората - който в каквото иска да вярва. Важното е в смисъла на единението и в крайната цел, постигната безотказно - Сашко е жив и здрав. Дадохме урок сами на себе си, че можем да постигаме много, когато сме заедно. И е крайно време да сме горди с това. И да го ползваме като ноу хау за бъдещ успех - без значение изгубено дете ли търсим, бедстващи в наводнение ли спасяваме, или просто подреждаме държавата си.
Истината и гледните точки в журналистиката - нашият принос
Истината не е една, тя зависи от гледната точка. А когато събереш много гледни точки на едно място, без да изопачаваш фактите, казват, че изпълняваш мисията на качествената журналистика. Dir.bg даде своя принос за нейното завръщане. 12 победители в различни категории бяха отличени при петото издание на конкурса за чиста журналистика "Web Report" на Dir.bg. Наградите за най-добрите авторски материали през последната година бяха връчени на специална церемония в клуб "Перото" в НДК в присъствието на водещи имена в журналистическата гилдия, литературата, образованието, изкуството, спорта. Колегите развълнуваха обществото със стойностните си материали за периода май 2021 - май 2022 г. 130 журналисти се бориха за отличията с 367 авторски материала. Победиха най-добрите - с най-качествената журналистика, с точния мерник за обществените проблеми, със силен личен почерк и обективност на макс - всичко това притежаваха нашите победители. Благодарим им. Догодина пак.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}