08:14 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Соня Момчилова пред Dir.bg: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

Въпреки добре ситуирания мизансцен, не му се удаде на премиера ролята на Моисей, каза членът на СЕМ и професионален пиар

Снимка: Булфото

Соня Момчилова пред Dir.bg: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

17:56 | 19 април 2022 | Автор : Ива Капкова 196 13383 Снимка: Булфото

Соня Момчилова e журналист, писател и пиар експерт. Член на СЕМ от квотата на президента Румен Радев, а преди това директор на пресслужбата на служебния кабинет на Стефан Янев. Има дългогодишен опит в публичните комуникации. Била е директор на пресцентъра на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта и комуникациите. Специализирала в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. През 90-те години е сред първите сценаристи и текстописци на студентското предаване "Ку-Ку". Тя е първият продуцент на предаването "Тази сутрин" на bTV, била е главен редактор на предаването "Духът на здравето" и отново там е заемала поста на мениджър "Корпоративни комуникации". Работила е и като редактор в БНТ, редактор и водещ в радио "Експрес" и радио "99", както и главен редактор на предаването на bTV "Духът на здравето". Пише детски приказки.

Избрано

Като член на СЕМ тя не подкрепи спирането на руските медии РТ и "Спутник" и се обяви срещу санкции за БНР и журналиста Петър Волгин. Момчилова вярва, че медиите трябва да търсят истината, защото това е тяхната мисия.

"Ние се превръщаме в един Роскомнадзор - това се иска от нас. И да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", убедена е Соня Момчилова. Признава, че най-много я боли, когато "журналисти настояват за това да бъде отнета думата на журналист".

- От пиарска гледна точка, справи ли се властта с акцията по спасяването на българските моряци?

- Понякога пиарът и средствата на пропагандата са в корелационна зависимост /ще използвам този обикнат математически термин от управляващите/ от дипломатическото и политическо бездействие. Тоест, когато той е умел, сръчен, успешен и подходящ, често пъти е в състояние да коригира липсата на политически и стратегически дипломатически идеи.

Това, на което станахме свидетели при посрещането на българските моряци от "Царевна", ни дава доста поводи да се замислим доколко ефективен е бил този щаб по спасяването. Високомерието дали не е поставило в риск и дали все още не подлага на риск живота на капитана и членовете на екипажа, които са все още на борда на кораба? Това е въпрос, който, аз се надявам, журналистите да продължат да задават. Дали пък някой не рискува живота на съгражданите ни, с уговорката, че това е спекулативна хипотеза, но дали не поставя в риск тъкмо, за да демонстрира съпричастност към украинските сили?

Видяхме снимки на кораба - обстрелван ли е бил той и от кого? Дали са били държани нашите моряци като жив щит, ако се изразим с терминологията на военните действия? Освен това чухме български моряк, който каза - "взехме нещата в свои ръце и намерихме начин да се справим". Разнопосочните сигнали от коалицията продължиха да бъдат излъчвани, тъй като ние чухме, че не отговаря на истината, че са преговаряли и с двете страни по думите на премиера. От друга страна външната министърка и г-н Марков по-късно казаха, че не е разговаряно с представители на ДНР, което също предполага размисъл.

Иначе добре беше организирана акцията, зрелищно, но ролята на Моисей не му се удаде на премиера, въпреки добре ситуирания мизансцен, въпреки организираната придружаваща група от журналисти и камери.

Тези сцени ме върнаха години назад при спасяването на българските медици в Либия, когато също имаше доста хаотични и екстравагантни, да не употребя по-друг епитет, действия от страна на българските дипломати и управляващи.

Дано усилията по спасяването на кораба "Рожен", който е акостирал на пристанището в Черноморск, да бъдат по-успешни и скоро да ги видим здрави на родна земя. И се питам дали медиите ще останат верни на подхода "всяко чудо за три дни", нещо повече - "от ден до пладне" стана вече. Или ще продължат да изповядват мисията на професията, а тя е да се търси истината. Тя е важна за националното ни оцеляване в момента. Защото разумът трябва да вземе превес над емоциите и над ангажиментите, които е поемал някой някъде.

- Как се държат българските медии, откакто е започнала войната?

- Хрумва ми една метафора, един литературен образ. Той илюстрира отношението, което медиите имат към алтернативната гледната точка, към врага в медийния казус, който в момента е войната, пък било и ваксинирането, пандемията, да вземем.

Това е Гъливер в страната на лилипутите - когато той е завързан с парцал в устата и по него се разхождат, изследват го и ни разказват за ушните му миди, за номера на обувките му, за диоптъра на очилата, но знаем, че той е лош и не трябва да му се дава думата.

Разбира се, това е преекспонирано, образно се опитвам да представя нещата, но аз наистина съм силно притеснена от нерешителността, от липсата на кураж и отстояване на мисията на журналистиката, а тя е да се търси истината. Както казва Йосиф Хербст, безстрастен, хеле пък безпристрастен журналист, е журналистически евнух. И точно този обикнат маниер да се сменя социалният пол от страна на медиите, мен лично много ме притеснява. Пак се сещам за Солженицин, "но това, което е най-дефицитно в наши дни, е мъжеството". Липсва мъжество, липсва стремеж да се отстоява, ако щете, индивидуалната гледна точка.

Разбира се, че трябва да съблюдаваме стандарти, но основният и базовият стандарт е това да се преследва истината. Затова с днешна дата мнението и позицията ми за това, което Петър Волгин направи в последното си предаване "Политически некоректно, се промени. Защото сега се оказва, че научаваме нови факти за ситуацията с българските моряци. Предстои да разберем били са заложници, под каква точно заплаха са били поставени.

Разбира се, че трябва да се щадят емоциите на близките при такъв казус, но именно за медийна гласност настояваха съпругите и близките на моряците, защото някак потъна в облак от политическо нищоговорене случаят със заплахата за живота им, а няма нищо по-важно от това да се съблюдава такава атмосфера, ако щете и медийно, да се преследва запазване на обективния журналистически поглед към тази ситуация. Защото тя беше повече от тревожна. Това са 15 човешки живота и през цялото време ни беше обяснявано как има специална операция и как не бива да се тревожим за съгражданите си. Ако с тях се беше случило нещо, какво щяхме да обясняваме, кого щяхме да виним? Щяхме да твърдим, че Путин е лош и че се намираме във война, дори нещо повече - щяхме да стъпим на тези твърдения и да настояваме още по-агресивно за това да се намесим пряко във военните действия, което е неприемливо от моя гледна точка.

За мен лично е тревожно състоянието на българските медии, защото те посивяха, все повече си приличат една на друга, особено, когато човек сменя телевизионните канали, що се касае до комерсиалните медии. Националните, слава богу, те, като че ли, неподвеждайки се по тоя търговски стремеж да бъдат комерсиално добре, успяват да се задържат и да се чуят журналисти с позиция, със собствен глас, със собствена лексика, ако щете, които познават геополитическите предпоставки за дадени събития, тук пак се сещам за Волгин.

- Медиите ли са виновни по този казус с разнопосочната информация за моряците, или институциите?

- Ще си позволя да го кажа, но мисля, че основният източник на дезинформация беше правителството. Първо министър-председателят обяви публично секретна операция. Освен това наистина твърде разнопосочни сигнали се получаваха от хората, които би следвало да управляват процеса и да гарантират сигурността на нашите съграждани, защото това е война и ние можехме да ги загубим.

Като бивш радиоводещ, редактор на радиопредаване, продуцент на телевизионни новини и публицистика, бих постъпила по същия начин. Просто нямам никакво съмнение, че в СЕМ реагирахме правилно и поздравявам г-н Митев, защото за мен поведението на журналиста Волгин, с днешна дата, не само ще се окаже достойното, но и единствено правилното. Аз самата съм причина за този фокусиран мониторинг, защото превантивно поисках да следим предаването, предвид огромната аудитория, която Петър Волгин има, предвид специфичния му подход, желанието му да бъде интересен, екстравагантен, сензационен, но ако започнем да укоряваме лицата и личностите в медиите и за това?!

Тогава оставаме на "белия шум" - така наричам поведението в медиите. Знаете какво е, той приспива, той ни притъпява рецепторите за истина, а ние живеем в ситуация на постистина. И инервирайки, флиртуват с нашите емоции, а това е задача на пропагандата. Няма да припомням постулати от пропагандната наука, но искам да кажа само, че Ласуел е дефинирал това явление. Когато се канализира и когато се насочи в една посока информацията, тя действа съвършено безотказно на ума на реципиента, на публиката, на аудиторията. И сега можем да открием много белези за откровена, агресивна, двустранна, двупосочна дезинформация, защото тя е част от пропагандата.

- Знаем, че военните кореспонденти "се отглеждат", за да са професионално подготвени. Нашите медии отразиха ли бойни действия, видяхме ли от техните репортажи самата война?

- Много добър въпрос. Ние изпращаме дългокоси девойки, които са някакви полифункционални експерти, които отразяват какво ли не, включително и военни действия, по един доста екстравагантен начин - с баретки, червено червило и т.н. Зад тях спокойно може да застане един блубокс, както се казва. И след това се роди един прелюбопитен жанр, според мен, преразказване с авторски елемент от страна на водещите в студиото - какво е искал да каже кореспондентът. Настрана фактът, че кой знае колко не научавахме от тези хора, защото това е специален жанр, изисква специално обучение. Защото неслучайно този тип репортери са най-ценените в медиите с опит и авторитет.

- Видяхме голяма група чужди журналисти, от 18 държави, които бяха на място във Волноваха и в Мариупол, имаше британец, германка, финландец, индиец и много други, но българин не видях? А някога в единствената тогава БНТ имахме кореспонденти на мястото на военните конфликти.

- Ами помним - Иван Гарелов се изучава във Факултета по журналистика с неговите репортажи от Бейрут. Репортажите на Тома Томов пък се излъчваха и по Си Ен Ен. Тук трябва да отбележим Александър Марков - добре започна БНТ, даже неговите репортажи бяха след това взети от над 50 чуждестранни медии. Тук трябва да отдадем дължимото, но останалото е твърде безпомощно. И в една война има две страни, а първото, което умира, е истината. Аз го казах и когато се въздържах при гласуването за спирането на двете руски телевизии. Сега виждате, че отново сме под натиск, защото и тогава бяхме поставени под такъв.

- Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и "Спутник"?

- Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха - от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на "кенсъл културата", да пострада от игнориране. Страхотно ожесточение, което мен ме изумява, защото е симптоматично за това, че ако СЕМ, включително и аз, съм упреквала Съвета в рестрикции, в това, че е бухалка, сега изведнъж, отвътре виждам, че колегите от СЕМ наистина са се ръководели от закона.

И начинът, по който СЕМ сега се държи, не може да бъде упрекнат, че е бухалка. Искам да благодаря на трима от колегите - г-жа Жотева, г-жа Владимирова, г-жа Георгиева, които изключително толерантно и коректно ме приеха и ми помагаха, и ми съдействаха да се ориентирам. А сега виждам, че медиите са успели да се възпитат в пристрастеност към силовите методи и рестрикциите, към макаренковските медии, което е твърде обезпокоително.

Но това, журналисти, хора от професията настояват за това да бъде отнета думата на журналист - ето това е нещо, от което ме боли. Популярни журналисти, които винаги са имали претенцията да се борят за свобода на словото и независимост, и за собствен поглед, и собствен глас, на мой въпрос под публикация в социалната мрежа за Волгин, ми казаха, че даже много сме се забавили да му вземем микрофона. Средновековно е - морални аутодафета, подобни присъди... Ако някой ми беше казал допреди година, че е възможно да се стигне до такава ескалация на непоносимост към другото мнение, нямаше да му повярвам. Но е факт, времето е такова, така живеем и така се налага да работим.

- Ограничаването на медиите дойде и по друга линия. СЕМ изпълни разпореждането за две от тях, но дотам. След това обаче се оказа, че операторите, по препоръка на КРС, а те пък по препоръка на регулатора в ЕС, спряха много руски сайтове.

- И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива - без критерии, чисто механично. Това е запитване от Постоянното представителство към ЕС по повод инициирана от Полша съвместна декларация на министрите на културата, изпратено до нашето Министерство на културата. И оттам дойде при нас с настояване да отговорим бързо. Това е цензура, няма друг синоним.

- Но тя е забранена от българската Конституция?

- Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

- Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

- Така е, да.

- Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

- Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор - това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

- Притеснява ли Ви да не се окаже дублиращ орган на СЕМ или още по-рестриктивен това ново звено срещу дезинформацията, което подготвя министърът на електронното управление?

- То ще е звено за проверка на фактите, което ще е различно от другото звено, което се финансира от "Америка за България". И доколкото разбрах, има намерение да се ползва експертизата на този фактчек към НПО-то.

- Може пък неговият личен състав да се прехвърли в държавния фактчек, така ли да разбирам?

- Имало и такава идея, което, нали разбирате за какво става дума. Предупредихме! Но е много плашещо. Истината е, че аз съм сериозно обезпокоена от процесите, които текат в медийния ландшафт. Много да внимават при избора на членове на СЕМ, бих посъветвала. Не считам себе си за еталон на професионална подготвеност и публично одобрение, но спорните или безспорните фигури са по-подходящите за такъв тип орган? Аз не съм много сигурна към момента. Защото тук видях много компетентни хора, които си вършат перфектно работата, съблюдават закона, познават го, не са предубедени, не са зависими. И в същото време не са популярни.

Ние в СЕМ не обладаваме дефинитивната истина. Не можем да сочим с пръст кой е прав и кой - не. Затова има закон, който, да, остарял е, да, не предвижда такива предизвикателства, пред които беше изправена българската медийна гилдия през последните години, но той дава възможност за това да се отстоява правото и на плурализъм, и на цветност, и на правдивост. Защото се опасявам, че все по-рядко ги забелязвам.

ИЗБРАНО