Вой на сирени и викове на надежда: Издирването на Сашко от първо лице (снимки)

ГДБОП задейства "Amber alert" заради изчезналото момче за първи път от внедряването на системата в България - преди почти пет години

Снимка: Надежда Христова, Dir.bg

Вой на сирени и викове на надежда: Издирването на Сашко от първо лице (снимки)

22:22 | 12 ноември 2022 | Автори : Надежда Христова, Ива Капкова 292 61139 Снимка: Надежда Христова, Dir.bg

Второ денонощие населението на Перник е видимо нараснало, а навсякъде из града се виждат групи от хора, които надничат в храсти, влизат в изоставени сгради и търсят 12-годишния Сашко. От детето, което е с тежка форма на аутизъм, обаче все още няма следа. Момчето изчезна за минута, докато баща му прави маневра с колата в петък около 16 часа в района на профилакториума в миньорския град, където били на разходка.

Вижте снимки

Така и не видял в коя посока се затичало детето му.

Търсят го с дронове, с хеликоптер, с термокамери, с кучета - от домашни померани до полицейски белгийски овчарки, и без резултат. Към пернишката полиция се присъединиха униформени от София, служители на жандармерията, екипът на Красимир Димитров от "Аварийна помощ и превенция" към Столична община, алпинисти от спасителния отряд от Банско и хиляди доброволци от града, от столицата, от Радомир, Дупница и околните села. Хората обикалят улици и местности, водоеми, паркове, а втори ден кметът Станислав Владимиров е на терен с издирвачите в гората.

Снимка: Надежда Христова, Dir.bg

Още при влизане в града се чува непрестанен вой на сирени от всичките му краища. Патрулните коли на Областната дирекция на МВР и жандармерията "летят" по улиците с пуснати светлини.

През целия съботен ден от различни краища на Перник валят сигнали, че някой е видял изчезналото безследно дете. "Аз говорих с момче, което лично го е видяло. И казва "той е много бърз", разказва една доброволка. Друга споделя за жена, която го хванала и го изпуснала. От полицията обаче са категорични - нито един от сигналите за местонахождението му не е потвърден. Всички до един са фалшиви, а момче, набедено за Сашко в района на голям супермаркет, се оказва съвсем друго дете.

Въпреки това всеки един сигнал за това, че 12-годишният Александър е забелязан някъде, мигновено се проверява на място. В града не остана неотворено мазе, непретърсен двор, парк, кьоше. Гората наоколо е обходена многократно, в помощ на полицаите се включиха и ловджии, но детето го няма и няма.

Една входна врата на блок в центъра на Перник пък стои отворена - бабата на малкия Сашко я оставила, за да може детето да си влезе, ако евентуално се прибере само. Подпира я една бутилка с вода. Входът е пуст, никой не влиза и не излиза. Александър живее тук само с баща си, баба си и дядо си. Майка му от години е в чужбина.

Снимка: Ива Капкова, Dir.bg

Съседка също обикаля и търси. Разказва: "Вчера ги видях на обяд, с таткото. Снаха ми живее тук с внучката. Баща му оттук слезе от колата, не е добре с краката той. Но го гледа от години, майката е в Гърция. Бащата е нонстоп с него". Жената си спомня, че Сашко неведнъж досега е изчезвал, но винаги е бил намиран. И пак поема да обикаля. "Пак съм тръгнала към парка, но аз знам, че той ходи надалеч. И утре ще ходим към Брезник", добавя за доказателство, че няма намерение да се откаже.

"Получаваме постоянно сигнали и ги проверяваме", разказват и от екипа на кмета. "Имахме сигнал за квартал "Рудничар", вдигнахме дроновете, но то е пълно с хора, как да го намерим", добавят издирващите. А с радиостанции вече са снабдени не само полицаите, но и доброволците - поддържат помежду си радиовръзка, за да се съберат веднага, ако се наложи. А и за да не дублират локациите на обходите.

Снимка: Ива Капкова, Dir.bg

"Хора, разберете, само ни пускат фалшиви сигнали. Детето не е тук", убедена е роднина на семейството, по майчина линия. Звъни й телефонът. Отговаря: "Не, не сме го намерили. Тук се лутаме", обяснява с напрегнат глас. И продължава да повтаря, че Сашко не е в града, а нагоре, по баирите над профилакториума. Местен ловец в камуфлажно облекло й опонира, че от снощи три пъти е обиколена гората и нищо. "Още снощи, през пет метра хора в гората минахме", казва мъжът. Полицаи стигнаха крепостта и с термокамери оттам огледаха, но само една лисица и един пиян в храстите видяха", добавя той.

Пред Dir.bg обаче униформени от миньорския град разказаха, че струпването на стотиците доброволци още снощи в гората над профилакториума е както прекрасно, заради емпатията, така и лошо заради затрудненията при използването на термокамери и кучета.

"Сред дърветата и по пътеките имаше толкова много хора, че бе много трудно да се използват термокамерите. Кучетата пък загубиха следата заради многото и различни миризми. Същото се получи и с дроновете", обясниха полицаите.

Снимка: Вергил Вердов/Fb

Един от тях добави, че момченцето не може да говори, в повечето случаи не разбира добре и когато му се говори. "Самият аз няколко пъти го водих до тях, след като го видях самичък в центъра. Познаваме го добре всички - и аз, и колегите. Града обърнахме, дано и този път го намерим", каза още служителят на МВР.

Заради изчезването на Александър, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" пък за първи път използва системата Amber alert, чиято основна цел е информацията за отвлечено или изчезнало дете да достигне до обществото по най-бързия възможен начин. В България тя е внедрена още в началото на 2018 г., но до днес никога не бе използвана.

Следобед потребителите на Фейсбук и Инстаграм, които се намират в радиус от 200 километра от Перник, получиха следното съобщение:

Роднините на детето са категорични, че не става въпрос за отвличане. Лелята на Александър, сестра на баща му, разказва за предишните случаи, когато отново се е изгубвал, но доста бързо са го намирали.

"И друг път се е губил. Но през деня. И обикновено търси водичка. Той обича да си играе с вода и така сме го намирали - в някаква вада, в някаква рекичка. И сме го намирали бързо. В момента той е изплашен", споделя младата жена. Описва още от навиците на Сашко - в 22.00 вечерта обикновено вече е заспал. Но иначе е много енергичен, защото наред с аутизма е диагностициран като хиперактивно дете. "Той непрекъснато се движи, тича, няма навик да се крие", допълва лелята на Сашко. И съжалява, че племенникът й няма телефон, за да може от мобилния оператор да бъде видяна локацията му.

Другата роднина се сеща, че детето обича да играе с телефона на баба си, но сега не е с него. Има си една любима мелодия, а близките дори мислели снощи да помолят някого в града да я пусне високо с тонколони, за да я чуе детето. "Мислехме го, но явно никой не го е направил", казва лелята. Притеснява я още, че снощи, наред с осветяването на околните местности, са проехтявали и звукови сигнали, което вече предизвиква обратен ефект у един аутист. "Не е тук, не е в града, той вече е сигурно стигнал до Старо село", продължава да повтаря другата близка, убедена, че не се търси на точното място. Трета жена от най-близкото обкръжение мълчи, седнала на пейка със зачервени от плач очи.

Градът гъмжи от всички посоки, като мравуняк. Едва ли Перник е виждал друг път толкова хора тук в извънфестивалното време на Сурва. Събират се на групички, говорят си по радиостанциите, вълнуват се къде е забелязан евентуално, тичат след полицаите, разпитват ги, помагат. Мръзнат, но не се спират. Ако има една единствена светлинка в тревогата за съдбата на детето, то това са доброволците, хората, близки и непознати, перничани и столичани, всички заедно, обединени от една цел - да намерим Сашко жив и здрав.

И ако може, по-бързо да го намерим.