04:58 | 23.06.24

17-11-2017 20-11-2018

04:58 | 23.06.24

Д-р Неделя Щонова в танц с тайната на бъдещето: Нашите клетки могат да подслушват нашите мисли

Консуматорският подход ни обрича на преждевременно остаряване и на деструкция, а "великият винаги е в работни дрехи", споделя водещата на „Светът на здравето“

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Д-р Неделя Щонова в танц с тайната на бъдещето: Нашите клетки могат да подслушват нашите мисли

10:22 | 30 май 2024 | Редактор : Галина Чолакова 18 18626 Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Вече над 25 години Dir.bg е медията, която представя по най-вдъхновяващия и красноречив начин, но и с креативен почерк онези, които създават, проправят брод и изграждат картата на бъдещето в обществения ни живот, политиката, бизнеса, изкуството, науката, иновациите - онези мъже и жени, чиито опит и път са не просто стимул, но трансформират света ни, отваряйки прозорец към различното, революционното дори.

Истории от бъдещето

Сега дръзваме да създадем капсула на времето с поредицата ни "Истории от бъдещето", в която повече от 20 изключителни мъже и жени ще разкрият пред Dir.bg личния, професионалния си, творчески път.

Истории, които прозират в бъдещето и така променят настоящето с всяко свое действие. Прекрачете с нас в пътешествието, което разкрива смисъл, дава надежда и ражда бъдеще.

Срещаме ви с жената, която владее до съвършенство изкуството на вярата, себенадмогването и дисциплината.

Само преди две седмици тя извоюва поредната си победа и заслужена награда - д-р Неделя Щонова спечели шоуто Dancing Stars. Разговаряме дни преди драматичния финал и както във всичко, което прави, макар и в път, трасиран с предизвикателства и изискващ пълна отдаденост и концентрация, тя е неуморна, не се предава - дисциплинирана, не мисли дори да се оплаква, "военноморски тюлен", войн, боец, както предпочита да се определя. Не Барби, не принцеса или кралица. Подобни клишета за женската енергия и влияние не й прилягат, а тя подминава с аристократично безразличие, защото има мисия.

Снимка: bTV

Но как се създава и поддържа в бойна готовност "феноменът" д-р Неделя Щонова"? Отговорът на въпроса се превърна не просто в разговор за безценното и незаменимото, а в ускорен курс по пълноценен и изпълнен със смисъл и бъдеще живот.

Само преди броени дни д-р Щонова се впусна в ново приключение и отвори нова страница в живота си - обяви създаването на хранителна добавка за подобряване на фокуса, концентрацията и паметта, специално разработена по иновативна формула, изобретена от нея.

Отбелязвам, че съм респектирана от неизчерпаемата енергия, изключителния дух, воля и дисциплина, които притежава.

"Притеснявам се да чуя тези думи, но благодаря за тях, не гледам на себе си така. Гледам на себе си като човек, лекар, майка, човек, който е безкрайно влюбен в идеята да помага на хората да осъзнаят с колко потенциал, сила и доброта, ние се раждаме на този свят. Ще ви разкажа как тръгнах и създадох това предаване преди 24 години. Първият ми ефир бе на 1 октомври, 2000-та година..."

Коя е д-р Неделя Щонова?

Д-р Неделя Щонова e родена на 9 юли в Пловдив. От първи до пети клас живее със семейстото си в Мапуто, Мозамбик. Там се заражда и любовта й към пианото. Завършва средното си образование в Пловдив, а по-късно и Медицинския университет в родния си град. Д-р Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Дълги години работи в Университетска болница "Св. Георги" в Пловдив. Има специализации в Ню Йорк и Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология. Носител е на множество журналистически награди. През 2010 г. предаване на д-р Щонова печели златна статуетка в Стокхолм и се превръща в номер едно медицинско предаване в света на тема захарен диабет. Носител и на наградата "Златно перо", в категория телевизионна журналистика. Съавтор е на няколко книги, а през 2021 г. издава и собствена книга "Хвърчило към рая", която е в топ 10 на най-продаваните книги за годината.

Дами и господа, говори д-р Щонова!

Снимка: личен архив

Раждането на една голяма любов и светът на здравето

Перцепцията за времето е много субективно нещо, но когато обичаш това, което правиш, когато си вътре на 300 процента, то не ти тежи, не усещаш умората, искаш да му се отдадеш.

Всичко започна след едно мое дежурство... Тръгнах си и обърнах внимание на една обява: "Телевизия Евроком България" обявява конкурс за забавно развлекателно предаване". Казах си, че ще се явя на този конкурс. Вече бях оформила идеята в главата, че ще предложа на журито различен формат. А те пък от своя страна, заради концепцията си, вече бяха подготвили една сфера, от която се теглят топки, като от тотото, и казвам например: "Номер 17 печелите спа уикенд за двама в Велинград..."

Но аз заявих: "Ефирът е нещо изключително свято и скъпоценно и ние трябва да бъдем отговорни към всички послания, към всяка една минута, в която сме на фокус... Дайте ми шанс да създам първото в България предаване за т. нар. научно базирана здравна журналистика. Какво е това, чудиха се те...

Тъкмо се бях върнала от САЩ, където специализирах в Weill Cornell Medical College, Ню Йорк, и ми направи впечатление колко много се говори за превантивна кардиология и неврология, изобщо колко важна е превенцията. За жалост в България моделът на здравеопазване върви след болестта. Добрият лекар лекува, но наистина прекрасният, съвършен лекар се опитва да предотврати болестта. А ние бихме могли да си спестим толкова много страдания... Оставете на една страна, че захранваме мрачни статистки, но това са човешки съдби, животи...

Д-р Щонова по време на специализацията си в САЩ

Снимка: личен архив

- Това ли определяте за своя мисия - да помогнете, да разбираме... Защо в крайна сметка избираме да бъдем по-скоро болни и изтощени, отколкото здрави и енергични. Коя е "най-човешката" ни грешка? Как се превръщаме в инертни, дори отегчени да направим и една крачка към по-добър живот за себе си?

- Да, и точно с тази идея тръгнах... Питах се дали ще имам шанс да създам нещо като телевизионен университет, която да помогне на хората да осъзнават. Защото знаете ли, аз мисля, че когато човек знае какво се случва в неговото тяло и знае какво означава понятието "моята лична биологична стойност", когато човек знае, че ако преяжда, ако вкарва в тялото си преработени храни, пълни с консерванти, химия, емулгатори, ако знае какъв метаболитен фон създава, който е предиспозиция за болест, би правил по-осъзнати избори. Затова си мисля, че чрез познанието, чрез информацията, хората могат да станат много по-осъзнати в своите избори. Така създадох предаването.

Представете си едно бяло поле сняг.... нямаше нито една крачка там... Никой не знаеше какво е това, представяте ли си...

Аз толкова много обичах предаването, толкова много вярвах. И досега гледам на него като на мое дете. Моята дъщеря, която сега е на 19 години, казала, когато се представяла преди три години : "Аз имам по-голям брат, това е на мама предаването." Човек трябва да е много всеотдаен към това, което прави и ако искаш да го отглеждаш като свое дете, това "гълта" много време и енергия и ти лишаваш и близките, и семейството си от присъствието си.

Вижте снимки на д-р Неделя Щонова ТУК

Но пък си мисля, че всичко е въпрос на избор - избор е да си дисциплиниран, избор е да даваш повече отколкото се изисква от теб, избор е да простиш, избор е да се самонадмогнеш, избор е да те боли, особено в Dancing Stars - прекрасен, но травматичен формат.

И в Dancing Stars д-р Щонова показа освен завидна форма, дисциплина и воля

Снимка: личен архив

Нагласата може да модулира болковия праг, изобщо нагласата е всичко. Това е нещо, в което вярвам безрезервно. За тези 24 години съм разказала над 1000 лични истории.

В точка А моите герои винаги имат някакъв много голям проблем, трудно забременяване, метастичен рак, ампутация на крайник, невъзможна любов, парализа, инсулт, инфаркт, и в точка Б, като едни птици феникси от парещите въглени на мъката те си правят един нов път и тръгват още по-силни, още по-осъзнати, те са добрият пример.

Много вярвам в това, че понякога ние не правим правилните житейски избори, просто защото не осъзнаваме колко потенциал и сила има в нас...

- Вероятно защото нямаме вяра. Как може да дисциплинираме мозъка си, да спасим боледуващата ни душа? Повечето от нас остават в точка А на историята си.

- Много зависи какъв фокус на внимание решава да поддържа един човек. Фокусът на нашето внимание определя качеството на живота ни. Спомням си за една история... Интервюират американски милионер от арменски произход, който отива в Щатите по време на Голямата депресия. Започва да прави бизнес с плодове и зеленчуци, нещата потръгват, и той става милионер. Когато е на 65 години, един журналист отива при него и го пита: "Ама как така успяхте, вие дойдохте по време на Голямата депресия.. Как всъщност успяхте да превъзмогнете тази криза, и той отговаря: "Когато пристигнах в Америка не знаех английски език, нито можех да чета, нито да разбирам новините, изобщо не бях облъчван и не разбрах, че има криза, просто бях фокусиран върху това да си снабдявам магазинчето с качествени плодове и зеленчуци, да бъда мил с клиентите... Правих това, което се изисква от мен. Тази история е толкова показателна.

Човек трябва да обгрижва нещата, които са пряко под негов контрол, защото ние сме много добри в това да обвиняваме, да размахваме пръст, да се съпротивляваме, а в крайна сметка има неща, които не зависят от теб и обратно, има такива, които са в твоя периметър и са абсолютно под твоя воля, ти да вземеш решение да участваш или да не участваш. Тъгата е неизбежна, защото живеем в такъв свят - войни, смърт, болести, и всеки чувствителен човек страда и преживява това.

Дисертацията на д-р Щонова е посветена на връзката на емоциите и някои заболявания

Снимка: личен архив

- Но в същото време търсим удоволствието. Измерваме смисъла на живота с удоволствията, които изпитваме.

- Има един интересен феномен. Точно защото това, което казвате - много хора търсят прекия път към удоволствието, в момента се наблюдава едно явление, което се нарича "парадокс на просперитета". Да, ние живеем добре, получаваме определен доход, а всъщност "всичко, което е повече от необходимото, е излишно". Хората стават по-нещастни. Имаме много успехи, но не сме щастливи. По прогнозни данни до 2050 година, всеки трети-четвърти човек ще има проблем на ниво психика, всяко четвърто дете на възраст до 18 години покрива критериите за някакво отклонение на ниво психика...Живеем в общество, което иска да получава всичко бързо, наготово, да консумира, да има. В същото време съществуват хора, които не искат да станат от леглото за 3-4000 лева заплата, казват си: "Защо да си давам усилия за тия пари".

Консуматорският подход ни обрича на преждевременно остаряване и на деструкция. Има една мисъл, която казва, не в егоистичния, а във вдъхновяващия смисъл: " Великият винаги е в работни дрехи". Мисля, че някъде изгубихме идеята да възпитаваме и децата си, и зрителите и хората до нас, в това, че трудът, трудотерапията, да се себенадмогваш, да полагаш усилия и да знаеш, че нищо хубаво не става изведнъж - то иска да си го обработиш.

Толкова милионери, които печелят от тотото, след трета-четвъртата година банкрутират и губят всичко. Защо? Защото нямат необходимата култура да управляват пари. Има неща, които не можеш да ускориш. Можеш ли да ускориш една бременност? Не. Едно обучение по медицина? Не. Учила съм 6 години медицина, 4 години неврология и после 4 години съм подготвяла дисертацията си...Никога не се уморявам.

- Не се уморявате, давате много, но очаквате ли, получавате ли разбиране, обратна връзка, която да ви носи удовлетворение. Създавате свят, в който фикцията и науката съществуват заедно, пишете книги, представяте медицината така, че да бъде осмислен и приложен съвета ви - и все пак - успяваме ли да се справим?

- Казахте, "очаквате много"...Всеки човек преживява своята лична еволюция. Понякога е на принципа опит - грешка. Имаше период, в който правих нещо и очаквах нещо да получа. Но с времето, може би бях на 30-35 години, разбрах, че човек трябва да се научи да обича труда и да е готов да полага усилия без аплаузи. Ако ти имаш респект към живота, към това, че животът е святост, ако имаш респект пред съдържанието, с което се раждаме на този свят, ако имаш респект към съдбата на хората, чиито пътища ти пресичаш, ти би обичал труда, би работил върху себе си. Защото един човек вдига средата около себе си, до най-високата точка на своята лична идентичност. Ето защо е много важно да изграждаме себе си като качествени създания.

Ако аз съм къртица - мрачно, тъжно създание, което непрекъснато копае под земята и съм част от тъмната енергия, пътищата на хората, които аз пресичам, ще се опитвам да дърпам натам. Ако аз се опитам да разперя крила и да полетя, ще се опитам да вдигна хората с мен заедно. Ти увличаш хората, това е идеята за добрия пример. Част от начина, по който се развиваме е през имитацията. След това може да се вложи творчество...

- Има сякаш известна наивност в това, което правите, дотолкова, че понякога се прокрадва сянка. В този толкова пластмасов свят, ботоксов лайфстайл - вие сте автентична, реализирана и неуморна - давате пример, който обаче малцина успяват да следват. Как и защо "жените сега" се превърнаха в шаблони, изгубиха идентичност и позволиха да се превърнат в жертви - на модели на поведение, в отношенията си?

- Правото на избор е нещо свещено. Всяка дама може да избере как да преживее живота си. Когато съм била на 20 години съм могла да се омъжа за милионер, да остана в САЩ и да живея живот на принцеса. Няма медицина, няма анатомия, патоанатомия, няма ефири, няма Dancing Stars, да учиш толкова танци за кратко време. Животът би могъл да бъде много лесен и ние сме продукт на нашите избори.

Снимка: личен архив

На мен ми е интересно, когато ми е трудно. Лесните неща не са ми интересни... Много колеги, които ми гостуват, казват: "Знаеш ли, ти правиш за първичната профилактика и превенцията на болестите, правиш за здравето и на хората много повече отколкото това, което правим ние. Да взезем инсултите... Ние сме лидери по сърдечносъдова смъртност. От 10 фактора - 8 са под наш контрол. И ако ние непрекъснато разказваме на хората, кои неща да държат под контрол, разбира се, ние не можем да сме перфектни, това е илюзия. Но поне човек може да опитва - ти днес, да си по-добър от "ти" вчера. Какво означава това? Да прави по-чисти избори - по-чиста храна, по-чисти мисли, повече да помагаш на хората, по-малко гняв, да имаш толерантност към гледна точка, която не пасва на твоята лична философия. Сега виждаме колко е лесно да "извадиш томахавката".

Моята дисертация е посветена на това. В съвременната медицина толкова се говори за тип личност и болестна предразположеност. Начинът, по който ние реагираме на дадено събитие е толкова определящ за невидимото в нас. В дисертацията ми анализирам как емоциите, тип личност, начин на реактивност, усещането за принадлежност, за пълноценност, или пък духовна дисфункция се отразяват на процеса на възникване и акцелерация на централна или периферна атеросклероза, инсулти, инфаркти и периферна тромбоза.

Всички проучвания показват, че действително характерът е съдба. Начинът, по който реагираш е съдба.

Има една такава теория, тя тръгва от еволюционния биолог Ричард Докинс, че клетките в нашия организъм са една много сложна комуникационна мрежа, която приема и предава. И всъщност ние сме продукт на начина, по който обменяме информация с околния свят. Сега говорим много за информационни технологии, но даваме ли си сметка как обменяме информация? Той казва, че по същия начин както биосферата се намира над света на неживата материя, над биосферата има едно друго абстрактно царство - това на идеите. Как ние взаимодействаме с идеите, които отвсякъде влизат в нас.

Най-ценните ресурси, с които разполагаме ние като хора - единият е възобновяем, другият е невъзобновяем - са времето и вниманието. И е толкова важно на какво един човек отдава вниманието си, защото то определя нагласата. Нашите клетки могат да подслушват нашите мисли.

Снимка: личен архив

- Какво е бъдещето на човека? Каква история ще си разказваме след 10 години например? И какво ще подслушат клетките ни?

- Ако слушаме прогнозните данни на експертите, корабът на световната история не върви в добра посока. По прогнозни данни, епидемиология, статистика, до 2050 година ни очакват завишени - болестност, смъртност, психични заболявания, диабет, епидемии. Заради тъгата в душата ни, заради геополитическия хоризонт, заради войните, заради консуматорството, заради безобразния начин, по който биват образовани децата ни, заради това, че в България всеки колега казва, че няма скринингови програми за откриване на онкологични заболявания... Не искам да повярвам, че това е така. Преди малко казахте, че някой може да си помисли, че в това, което правя, има известна доза наивност. Да, може би да има...

Понякога си мисля за предаването. За да оцелее 24 години, има някакво различно обяснение от онова, което ние хората в медиите знаем. Онова, което продава са четирите С - секс, спорт, скандал, субкултура. За тези 24 години в моето предаване това никога не се е случвало. То иска да направи реконструкция на усета за справяне. Никога не съм разказвала тъжни истории. Винаги съм искала да вдъхновя хората.

Ние хората можем да творим чудеса, да правим изненадваща прогресия, да регистрираме не само линеен растеж, можем да се развиваме експоненциално нагоре, можем да бъдем невероятно добри човешки същества. И след като нещо посветено на духа, добротата, образованието, на истинските устои, на които е укрепен този свят, оцелява 24 години, може би има нещо, което ни пази, някаква сила. И искам да благодаря на вас, на зрителите, на всички колеги, които са били тук, пациенти, които имаха доблестта да застанат и да споделят.

Голяма част от нещата, които съм научила са именно от болката на пациентите. Затова имам пиетет да бъда в контакт с хората, които са се себенадмогвали. Като лекар невролог искам да кажа - човек може да реши да тръгне по пътя на промяната във всеки миг. Сега! Гледа и чете това интервю и решава да спре цигарите, да стане по-добър човек, да се храни по-добре, да отиде на стадиона, във фитнеса... Небето е тук сега над нас. И човек може да прави това, което се нарича самонасочена невропластичност. Можем да обучаваме вниманието си.

Във всички протоколи, които изследват щастието и благоденствието, формулата и разковничето гравитират около едно - съзнателен фокус на вниманието, възпитание на това, с какво решаваш да бъдеш в контакт.

Както казва великият Атанас Далчев: "Здравият мозък си личи и по нещата, за които не мисли". Около нас има толкова много изкушения, агресия, храна, алкохол, наркотици, толкова е лесно да се подхлъзнеш, но човек може да бъде в контакт с по-добрите ангели в своята природа и да знае, че всеки избор трасира нови невронални пътеки и когато ние имаме в главите си тези 86 билиона неврони, с които всеки ден се събуждаме, ние всъщност сме диригенти на всичко в нас.

Снимка: личен архив

- Имате ли порок?

-Аз не съм съвършена, аз съм мечтател. Мечтите затова са по-големи от нас, за да можем да израстваме. Но движена от от този процес да израствам, си мечтая денят да е 37 часа, за да мога да свърша всичко. Аз си крада от съня.

Към себе си много взискателна. Но към хората, с които живея и работя, зодия Рак съм, съм много толерантна. В живота си съм прощавала и непростими неща. Към хората съм разбираща, с емпатия, да вникна защо един човек реагира по един или друг начин.

Но спрямо себе си понякога съм мазохист. Не гледам на себе си като на някаква мацка, на принцеса - аз съм тюлен, дисциплиниран, винаги гледам на себе си като атлет, който трябва да стане и да изпълни програмата. Много съм взискателна към себе си. Искам да живея така, че да разбивам стереотипите. Животът е толкова ценен.

Снимка: личен архив

Аз съм дошла много трудно на този свят, майка и татко са ме правили две-три години, после аз чаках моето дете 10 години, после съм виждала, че много хора мечтаят за дете - по статистика има над 300 000 двойки с репродуктивни проблеми. И ако ти си имал шанса животът да ти е даден, да ходиш по тази земя, значи за мен ответният дар е благодарност, за това, че теб те има, и ти да заслужиш бъдещето си с труд, любов, и да се самопредизвикваш. Винаги ми е било интересно - мога ли да имам специалност неврология и защитена дисертация, и да правя шпагат, мога ли да отида в Dancing Stars и да правя толкова сложни поддръжки, и да съхраниш едно предаване 24 години, да свириш на пиано, да композираш, да се пускаш по черната писта.

Снимка: личен архив

Имаше една много интересна мисъл на един Нобелов лауреат: "Толкова неща искам да направя докато съм жив, че не ми е позволено да умирам. Датата на смъртта ми се отлага". Когато човек твори той не усеща как минава времето. Това е идеята - да напредваш. Изкуството на малките крачки е голяма работа.

Кой случай д-р Щонова няма да забрави никога и защо? Коя история е била изключително вдъхновяваща, но и разтърсваща до сълзи. Какво коства пътят, колко можем да постигнем, вижте какво още д-р Щонова споделя пред Галина Чолакова във видеото.

ИЗБРАНО