Как Путин и Ким си размениха ролите

Единият наследи международната изолация, а другият си я създаде сам

Снимка: АР/БТА

Как Путин и Ким си размениха ролите

Единият наследи международната изолация, а другият си я създаде сам

19:42 | 20 юни 2024 | Редактор: Александър Баунов, Carnegie Politika 108 9559 Снимка: АР/БТА

Пищното посещение на Владимир Путин в Северна Корея може да изглежда като реставрация на съветското минало. Но по-вероятно е да е, както биха казали филолозите, негова хиперкорекция. Тоест, повече от реставрация: реконструкция не на съветската действителност, а на сегашния мит за нея.

Русия на Путин

Въпреки че преди пристигането си в Пхенян Путин написа статия за главния севернокорейски вестник, възхваляваща традициите на дружба и сътрудничество между двата народа, съветските лидери не харесваха и дори презираха Ким, като бяха наясно със стойността на собствените си протежета, истинския им произход и истинския им боен път. Дори онези от съветското ръководство, които не бяха отваряли Маркс, отлично разбираха, че в това наследствено чучхе няма нищо марксистко-ленинско, а има варварство и наглост на посредствени хора на власт, които се търпят по геополитически причини.

Тоест в комунистическия лагер, за разлика от романтичния Кастро или източноевропейските партийни бюрократи, Кимовете винаги са се държали като свой кучи син, както одиозните латиноамерикански диктатори в американския лагер. Нито един съветски ръководител през всичките десетилетия на дружба и сътрудничество не е посещавал Северна Корея.

Съветските хора, дори най-обикновените, също се смееха на Кимовете, а севернокорейците бяха снизходително съжалявани още преди Перестройката. Страниците на списание "Корея сегодня" обикновено се прелистваха с утешителна усмивка - я, какъв друг идиотизъм на този свят, нашето нищо не е.

Ето защо, отивайки при Ким, възхвалявайки го като прекрасен приятел и истински комунист, Путин не пресъздава съветската реалност и съветските отношения, а създава нови.

Познавайки КНДР като страна на червените знамена, портретите на лидерите и всепроникващата идеология чучхе, ние по подразбиране приемаме, че в сегашната двойка Путин-Ким руският лидер е прагматичен, а корейският - идеологически, защото те там си имат пионери с връзки и колхози.

В действителност всичко е едва ли не точно обратното. В швейцарското училище Ким съвсем не е бил обучаван на чучхе. Далеч от нея е и добре описаният истински кръг на неговите интереси. Той е наследил идеологията заедно с властта и я използва като инструмент за запазване на властта, просто за лично спасение, което без власт е под въпрос. По същия начин той е наследил и международната изолация.

Путин, за разлика от Ким, сам създаде международната изолация, тя е негов избор. Неговият антизападен подход е по-пресен, неофитски, страстен. Той сам изгражда режима, неговите лозунги и институции. Това не е наследство, а собствено дело.

Същото важи и за войната. След замразяването на Корейската война Северна Корея бе основен доставчик на военни заплахи за външнополитическия пазар - важна стока, чийто обменен курс се променя в зависимост от обстоятелствата. Но Пхенян никога не е преминавал от думи към дела в продължение на десетилетия, докато Путин измина този път за няколко месеца.

Речникът на редакционните статии на вестниците и телевизионните новини на КНДР прилича на ранните болшевишки плакати или на новия език на Дмитрий Медведев, но и това също е наследство - дежурната стилистика на севернокорейската преса, лишена от истинска страст. Тази интонация не ни хваща, свикнали сме с нея, докато новият антизападен език на Русия, езикът на конфликта и презрението, се създава точно сега. Ако севернокорейските пропагандисти обикновено използват агресивната лексика, наследена от техните предшественици, то руските им колеги преминават към нея точно сега, състезавайки се да измислят обиди и ругателства по адрес Запада.

Новият език на Русия далеч надхвърля това, което можеше да се чуе и прочете през дългите десетилетия на Студената война. Измислената вечна дружба със Северна Корея и речникът от времето на световната революция не са единствените области, в които Путин прескача съветското наследство и отива по-далеч, създавайки нова реалност под прикритието на реконструкция на някогашното величие.

Тук са и пионерите с червени вратовръзки, маршируващи под лика на Спасителя, и военният съд за поставяне на пиеса и представление, и отхвърлянето на поне номиналния съветски пацифизъм, изразяващо се в криминализирането на думата "мир" в устата на опонентите, и опитите тази дума да бъде заменена в старите съветски празници и лозунги - като замяната на първомайския лозунг "Мир, труд, май" с не толкова миролюбиви триади.

За разлика от Кимовете, чиято политика през новия век се колебаеше в привичния за Северна Корея коридор на затопляне и влошаване на отношенията със Запада и корейския Юг, Путин извърши еволюция, която отлично се илюстрира с разликата между двете му посещения в Северна Корея.

За първи път Путин отиде там през 2000 г., малко след като беше избран за президент. По онова време пътуването се възприемаше като екзотично, един вид мисия в собственото му минало от името на настоящето.

Въпреки че през 2000 г. за част от аудиторията посещението на руския президент в Пхенян изглеждаше като носталгичен реверанс към някогашното величие, подобна на връщането на музиката на съветския химн, Путин бе тръгнал за Пхенян преди всичко като ръководител на една нова Русия, която може да направи ценна услуга на световната общност и да убеди Северна Корея да спазва съглашенията за ограничаване на ракетната й програма. Защо са ви ракети, когато Москва гарантира сигурността и може да помогне за изследването на космоса? Имаше и егоистичен мотив: президентът на САЩ Буш бе започнал да разработва противоракетна отбрана, позовавайки се на заплахите от страна на Северна Корея и Иран, но когато няма ракети, няма и заплахи.

Путин изпращаше сигнал на Запада и на външния свят като цяло, че Русия е полезен и ефективен посредник в общуването с всички анфан терибл на световната сцена, сред които са и много бивши съветски съюзници. А на самите отхвърлени той даваше сигнал, че Русия по-добре от другите ще им помогне да установят отношения със Запада и да излязат от изолацията.

Посещението на Путин при Ким Чен Ир отдалеч прилича на срещите на Тръмп с Путин в Хелзинки и с Ким Чен Ун в Сингапур. В навечерието и на двете Тръмп даде знак, че разполага с енергията, тежестта, влиянието и прагматизма да убеди трудните си събеседници да слязат от пътя на конфронтацията и също да станат прагматични. Точно както по-късно Тръмп, така и Путин тогава се провали.

През 2000 г. Ким Чен Ир каза на Путин нещо, от което руската делегация побърза да заключи, че КНДР ще ограничи ракетните си амбиции в замяна на руски обещания: "След разговорите руският президент заяви пред репортери, че според Ким Чен Ир Северна Корея е готова да използва изключително ракетните технологии на други държави, ако ѝ бъдат предоставени ракети-носители за мирно изследване на космоса", съобщи тогава сайтът на Кремъл.

Самият Путин, на кратка пресконференция след общуването си с Ким, също въодушевено рапортува за успеха: "Извън рамките на подписания документ мога да ви информирам допълнително. Именно поради по-скоро поверителния характер на днешните ни разговори беше изказана тезата на лидера на Корейската народнодемократична република, според която Северна Корея като цяло е готова да използва изключително ракетните технологии на други държави, ако те предоставят такава възможност, за мирно изследване на космоса... Бих искал да обърна вниманието ви на факта, че това е първото подобно изявление от страна на лидера на Корейската народнодемократична република".

Скоро обаче стана ясно, че Ким е излъгал Путин. Той нямаше никакво намерение да ограничава ракетната си програма, победното изявление на Путин беше почти отписано като грешка на преводача и Путин никога повече не се видя с Ким Чен Ир. През 2006 г. Русия официално осъди севернокорейския опит с балистична ракета, а през 2009 г., след поредния корейски ядрен опит, се присъедини (заедно с Китай) към санкциите срещу КНДР. През 2011 г. Медведев се срещна с вече много болния Ким край Москва, а Путин възобнови отношенията на високо равнище чак по времето на новия Ким.

Четвърт век след първата си визита Путин пътува до Пхенян в съвсем различно качество. Не като млад и прагматичен представител на глобалния свят, който ще помогне за подобряване на отношенията с онези, които все още не са влезли в него. А като самопровъзгласил се лидер на антиглобалистката коалиция, един отхвърлен при друг отхвърлен, които със съвместни усилия са готови да се изправят срещу сегашния свят.

Разбира се, и Путин, и Ким смятат себе си за чисти прагматици, които съвсем не приличат на побърканите идейни марксисти и антиимпериалисти от ХХ век. Единият се нуждае от снаряди, другият - от пари и въглеводороди, и двамата имат нужда от дупки в санкциите и геополитически противовес, които търсят един в друг. В края на краищата, всеки от тях може да има нужда от едно резервно летище. Досега обаче по-големият циник изглежда е Ким, докато Путин изглежда е по-страстният, обиден, гневен и следователно идеологически мотивиран член на двойката.

Сравнението на двете посещения ясно показва траекториите на двете държави през новия век. Путин не успя да вкара Северна Корея в световната общност, макар че вратата понякога се открехваше, но успя да вкара Русия в Северна Корея.

ИЗБРАНО