18:26 | 19.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Гeорги Любенов и изкуството на питащата усмивка - мисли, слушай, не бъди трол

След повече от 26 години в медиите водещият на „Денят с Георги Любенов“ е изградил собствени канони, но с актуалност и смисъл за всички нас - слушай, питай, внимавай, не преиначавай, не лъжи, информирай достоверно

13:01 | 7 май 2024 | Автор : Галина Чолакова 2 4270 Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Вече над 25 години Dir.bg е медията, която представя по най-вдъхновяващия и красноречив начин, но и с креативен почерк онези, които създават, проправят брод и изграждат картата на бъдещето в обществения ни живот, политиката, бизнеса, изкуството, науката, иновациите - онези мъже и жени, чиито опит и път са не просто стимул, но трансформират света ни, отваряйки прозорец към различното, революционното дори.

Истории от бъдещето

Сега дръзваме да създадем капсула на времето с поредицата ни "Истории от бъдещето", в която повече от 20 изключителни мъже и жени ще разкрият пред Dir.bg личния, професионалния си, творчески път. Истории, които прозират в бъдещето и така променят настоящето с всяко свое действие. Прекрачете с нас в пътешествието, което разкрива смисъл, дава надежда и ражда бъдеще.

Днес денят ни започва с журналиста Георги Любенов и ще разкрие мъжа, който често се съмнява, но не спира, вярва, но може и да търси нов смисъл, без да поругава, не иска слава, но е роден за такава, знае как и защо, но никога не е самодоволен.

С Георги Любенов от сутрин до вечер или теорията на големия телевизионен успех и влияние

Имаше една такава шега: "Аман от Жоро Любенов", което е едно хубаво име за предаване. Или пък не: "Байгън с Жоро Любенов" е по-добро, казва през смях водещият на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ, когато му благодаря, че е успял да отдели от времето си и че "Георги Любенов от сутрин до вечер по БНТ" би било прекрасен телевизионен формат, риалити дори - докато за кратко бе водещ и на вечерното шоу на телевизията.

Снимка: БНТ

"Голяма тема е това, кой какви предавания води, колко доминира на екрана, колко се изтърква лицето му. Както знаете това е в арсенала на телевизионната теория, как трябва да се води предаване, добре ли е да се "смесва" сутрешното лице и с вечерното присъствие. В България това няма никакво значение, защото това е професията, която е най-свободна от всички възможни, всеки води предаване, всеки може да прави интервю. И меда, и жилото е в нас.

- Не съм съгласна, вие имате почерк

- Аз се опитвам да омаловажавам нашата професия. Разбира се, че не е едно и също, и не трябва да се прави едно и също, и разбира се, че не всеки е равен с другия в медиите, и това, което казвате, е най-ценното - човек да има почерк, има ли го, притежава ли го, това много допринася в нашата професия. Тя е прекалено артистична, полусценична, полудраматургична, това те доближава донякъде до някои актьори. По света има милиарди филми, милиони актьори, но те еднакви ли са - по света има хиляда певци, но те еднакви ли са... това важи и за телевизионната професия. Толкова много предавания, такова изобилие от жанрове от ток шоу, подкасти, програми, наистина това е най-либералната професия във време, в което всеки иска да е журналист.

Снимка: БНТ

Моето предаване започна през пролетта на 2012 година и вече продължава повече от 12 години. Историята на телевизията познава и по-дълголетни предавания... Но това, което ме попитахте, за тази журналистика с почерк, тази аура, която има, това невидимо нещо, което трябва да притежава един журналист, това е ценното наистина.

От една страна - имам самочувствието, че опитът и годините ми позволяват да правя много неща с лекота в телевизията От друга страна има критици, които казват: "Стане ли рутина - отивай си". Имам самочувствието, че с лекота ми се отдават някои неща, от друга страна знам, че за да е така, човек има нещо невидимо. Всеки може да се подготви за едно хубаво интервю, всеки добър журналист може да направи, да напише добър коментар или анализ или просто да си свърши качествено работата.

Нашата професия е професия на професионалистите, не на аматьорите

Но добавиш ли към всички тези професионални качества, морални, етични, такива, които трябва да притежава една публична професия, каквато е нашата, тогава човекът се превръща в нещо малко по-различно, и да, дай боже, да имам почерк.

- Притежавате и нещо, което рядко се среща при другите ви колеги - не използвате арогантността, няма провокация. Как успявате да се харесате на всички, без да изпадате в конформизъм, нагаждане, и да продължите да бъдете интересен без скандали?

- Приемам го като една обективна оценка от вас, за това, което правя. Не злобливото, без скандалното, без невротичното водене в днешно време не е ценено, а може и да бъркам, защото голяма част от аудиторията споделя, че ни гледа точно заради това. Казват ни: "Не внасяте конфликтност, не унижавате гостите си, не правите жълто предаване, не се карате на събеседника си, не унижавате политиците...."

Може би е много интересно, ако дойде някой политик, депутат, министър, ти да започнеш да му се караш, да му кажеш колко е глупав, прост и безнадежден, но с какво допринася това за комуникацията изобщо, за смисъла, за обществото, какво променя, какво показва за професията.

Георги Любенов бе отличен за „Професионализъм в ефира“ в тазгодишното издание на традиционните награди на Българското национално радио – „Сирак Скитник“

Снимка: БНТ

Оръжието срещу троловете - изкуството на журналистиката с усмивка и леко сърце

Ако приемем, че тази лекота или усмивка, или не зная как ще го наречете, но някакъв път към събеседника, именно се крие в този вариант на водене - журналистика с усмивка, или журналистика с приятелство, или журналистика с отворено сърце отсреща, ако приемем, че това е нещо, което дава повече в интервюто, смятам, че притежавам това оръжие. Ако е оръжие, ако не е слабост... Но защо непременно трябва да бъдем скарани, да демонстрираме, че се мразим... Публичните личности, а те са тъкмо политиците, които градят актуалността на медийната тематиката, правят грешката да превръщат публиката в лагери, в тролове, насъскват аудиторията. Защо? За да се хранят, за да живеят, и когато ти принудиш медията да вземе страна, това е пагубно.

Медията е между властта и хората, ти не си нито властта, нито можеш да кажеш, че изразяващ позицията на всички онези, които те гледат или слушат. Напротив -опитай се да отговориш на тези, които не те харесват, и да се харесаш на онези, които не те харесват. Ако може да се случи това, значи е крачка напред в професията.

Сега, това трябва да бъде казано много предпазливо, защото медиите вървят след победителите. Много е важно медията да не обслужва победителя.

Бързата информация, правилата, свободата и грехът

Ако ти спазваш правилата - професионалните ,етични и морални критерии, не ти е трудно, не си трол, не си страна. Вече има колеги, които са тролове. Това е пагубно, ако не харесваш някого, ти си враг, веднага се чува: "Заклеймете го, уволнете го". Това ни най-малко не е журналистика, ни най-малко е свобода, а пък за свобода на словото... че то е като фантастика, имагинерно понятие.

Казали са го колосите на демокрацията, като не ти харесва нещо, опитай се да спориш. Може да не съм съгласен с теб, но нека имам възможност да споря за това. Но грехът е , че политиците доведоха до това състояние, до троловете.

Как се печели доверие и как се възпитава харизма?

Много ми се иска, за да бъде искрено едно нещо, аз да не знам какво ще се случва в него. Разбира се, информираността, любопитството, подготвеността, ерудицията, рутината- когато ти притежаваш тези компоненти, и ги събереш в едно, тогава се получава един естествен, любопитен разговор, в който искаш да получиш нещо - ако аз не знам какво ще ме питате, а вие не знаете какво ще ви отговоря, тогава ще се получи хубав разговор. Ако вие ме питае нещо, за което знаете какво ще ви отговоря, в това няма никакъв смисъл...Ако пък стигна до нивото, в което искам само аз да слушам, а не да разпитвам, още по-добре. Имал съм много срещи през годините - едни са се получавали много по-успешно от други, трети не толкова, но не се е променило отношението. Това е голям комплимент.

Снимка: Ангел Юруков

Не злоупотребявам с публичността си, не я правя жълта. Приятелството и професионализмът са различни неща. Доверие трудно се печели. Имам само задоволство, че се е получило. И се опитвам по мои, морални и професионални разбирания да го поддържам.

- Мнозина предвещават смъртта на телевизията. Социалните медии наистина ли са серийни убийци на телевизия. Не сте ли се изкушавали с ютуб канал, друг тип присъствие в социални медии?

- Всичко казано до тук сигурно ви прозвуча с някакво самочувствие на човек, който всичко може и владее медиите, което разбира се, не е така, съчетава се с известна неувереност, и ето тук ме хващате в тема, в която изпитвам неувереност - интернет пространството. Нямам дори фейсбук, нямам ютуб канал, как ще го поддържам, кой ще го гледа, какво ще му гледа. Виждате ли доколко съм неуверен и не откривам необходимост от това.

Може да се каже, че съм рожба на класическите медии, на статуквото

Такива личности като Хачо Бояджиев, Васа Ганчева, днес вече не може да има. Едно поколение, което си отива. И точно защото са продукт на епохата - ако сега Кеворк води предаването си, ще има ли успех, ще има ли славата си, то не е ли продукт на епохата. Всеки си носи кръста, всеки е във времето си. Носи си ти твоето в контекста на времето, в шума на епохата си. Животът булбука сега, ротации, скандали, но кой ще се вълнува след години от това. И когато със съзнанието си, с професионализма си подреждаш всичко това, какъв е урокът?

Слушай, питай, внимавай, не преиначавай, не лъжи, информирай достоверно

Ако имаш чувство за хумор, ако успееш да направиш остроумна смешка, ако успееш да привлечеш аудитория, ти добавяш много повече към образа си. Ето това е отговорът - слушам, задавам въпроси, провокирам, не лъжа...

- Вероятно и заради това не сте в политиката...три пъти сте отказвали да се присъедините към политически проекти. Защо, какво ви спря?

Никак не е моето. Достатъчно врагове може да има човек извън света на политиката, че да ги умножава и там. А там се умножават по три, когато човек влезе. Имах предложение от няколко партии, една от които много голяма, много значима, фундаментална. Не се ротирах, имаше партии, които ме изкушаваха, очевидно не са успели.

Какво, ако бях приел? Това ще ти донесе някаква политическа реализация, но хората го виждат - тотална ерозия в институциите, на доверието. Ставаш депутат, и какво, днес си, утре не си, а след още три години никой не те помни, освен най-близките ти. За какво е това? За ядрата, които са насъскани едно срещу друго, които те мразят, защото не те харесват?

Снимка: Ангел Юруков

- Вие сте и театрален критик. Знам, че вече почти никой не се вслушва в театрална критика, тъй като "сам си преценя", но какъв обществен театър се разиграва сега?

- С невисоки качества, със слаби актьори, самодейци. През 1840 година е бил такъв театърът. Тогава се наричали травести, преобличали се като жени, то и сега са травестити, но политически. Качеството също не се е увеличило.

Имаше период, в който пишех театрална критика, докато не осъзнах, че няма особен смисъл. Това е модерна, престижна професия. До ден днешен, едно представление на Бродуей зависи от това дали ще го хареса критиката, не от това дали влиза публика или не.

А в България, сценичните жанрове - опера, театър, балет, зависят от публиката - но не всичко гледано е хубаво, и не всяко хубаво е гледано. В Америка принципът е обратен, гледа го критикът и пише разгромяваща статия, казва например, че нищо не става от това представление и то на третата седмица е паднало. Това възможно ли е да стане в България?

Нито има кой да го напише, нито да го прочете, нито ще се съобрази с мнението му. Ето това пак е голямата тема - ще се разсърдят и ето въпрос - трябва ли журналистите да бъдат лични приятели с политиците. Можеш ли да имаш отношения с хората, срещу които утре ще напишеш негативна или пък напротив положителна статия?

- Налагало ли се е да правите компромис?

- Ще бъда честен. Голям проблем в медиите е самоцензурата, Когато аз се колебая да поканя някого, защото той няма да се хареса на друг, това е проблем. Нашата професия е такава, че започва много силно да се поддава на същия този грях на политиците - ти започваш да се чувстваш несигурен в твоя професионален поглед върху това, което искаш да направиш като конструкция.

Ако аз започна да изпитвам проблем с балансирането на гостите в моето предаване, да не знам как да ги балансирам, така че всеки да е доволен, това е проблем. Но има хора, които започват да се превръщат в проблем, че са поканени, а това не е журналистическо, нито е демократично и не изразява принципите на журналистиката.

-Кога сте били разочарован от себе си?

- В последните години. Когато започна война в Украйна, когато виждате, че светът трябва да заеме позиция, тогава трябва да кажеш какво мислиш, но ако кажеш "мир" ще кажат, че говориш за руски мир и обичаш Путин.

Когато някой каже мир, не изрича "аз обичам Путин". Начинът, по който вече се говори, е дезинформиран, дискредитиран, той е непрофесионален. И това абсолютно затваря работата пред една аналитична професия каквато е журналистиката. Емоцията е едно, геополитиката е друго, професионализмът е трето. Вече няма гледни точки.

Много хора стават функционално неграмотни, стават неграмотни спрямо живота, затова някои полудяват, не е ясно кой може да се справи, стават агресивни и не са особено интелигентни. Защото вече не можеш да овладееш процесите, не можеш да разбереш живота, какво го движи, какви правила.

Затова искам телевизията ни да бъде адекватна на времето ни, а тя не е. Ще ви учудя, но аз съм критик на телевизията. Тя може много повече от това, което прави. С ресурса, които има може много повече от мързела, който показва и до който е стигнала.

С колежката си Аделина Радева

Снимка: БНТ

Но ако медиите се опитват да показват живота, да обрисуват, и да те учат да го живееш, това е толкова хубаво. Много хора нямат вкус към живота, те го мразят, те затова живеят така. Ако човек си промени вкуса по начина, по който иска да прави нещата, да се освободи, да взима, да дава...но понеже повечето хора нямат този вкус към живота, те са недоволни и мрачни. Песимист съм и може би не ми отива, но казват, че всяка следващо поколение става все по-критично.

Как Георги Любенов печели доверието на събеседниците си? Какво е бъдещето на телевизията? Какво би правил, ако сега се пенсионира? Коя история би премълчал? Как се възпитава вкус към живота, както и още любопитни моменти, мисли и теми от разговора му с Галина Чолакова, можете да чуете във видеото.

ИЗБРАНО