Лидерката на БСП Корнелия Нинова подава оставка от водаческия пост в партията заради катастрофалния резултат на социалистите на предсрочните парламентарни избори и на вота за ЕП.

"Оценявам нашите резултати като катастрофални, поради което поемам политическа отговорност и подавам оставка. Свиквам Националния съвет. Пряк избор през септември на председател и конгрес през октомври", обяви Нинова пред медиите след заседание на Изпълнителното бюро, което е уведомила за решението си.

Националният съвет обаче първо трябва да приеме оставката й, за да стане факт.

 

 

В отговор на въпроса как вижда политическото си бъдеще, тя отвърна: "Виждам го добре, ще живея". 

Нинова обаче не отговори дали ще се кандидатира отново за лидерския пост на преки вътрешнопартийни избори. В момента не съм кандидат за лизер, а съм кандидат, който подава оставка, отвърна тя на въпроса дали ще участва отново в състезанието. 

По устав някой от зам.-председателите на партията трябва да поеме управлението, обясни тя. Нинова уточни, че остава депутат и няма намерение да напуска парламента.

Това е третото поред подаване на оставка от соцлидерката. Председателката на БСП хвърли оставка през 2019 г. след предишните евроизбори, но тогава Стефан Данаилов я разубеди и тя я оттегли. Предпоследния път беше през 2022 г., когато Нинова заяви, че подава оставка, но конгресът не я прие и делегатите пожелаха тя да остане начело на партията. 

Тя призова уставът да запази прекия избор на председател на БСП от всички членове на партията.

"Аз съм избрана от всички членове на БСП в пряк избор. И призовавам това да се запази така, който и да е председател", заяви соцлидерката в оставка.

Нинова многократно беше призовавана от настоящи и бивши членове на партията да подаде оставка, както и да не се кандидатира за втори мандат, който е противоуставен, каквото намерение имаше до вота. Последният апел да освободи водаческото място в БСП беше демонстриран вчера от младежите социалисти, които спуснаха транспарант над централата на "Позитано" с искане за оставката й.

В същото време Нинова обобщи два дни след изборите, че БСП е най-голямата лява партия и е останала единствената вляво, влязла в парламента.

"Всички приказки за голяма, нова, лява вълна, Солидарна България, левици и т.н. приключиха. Едните с под процент, другите с 1 и нещо. Стана ясно, че единствено "БСП за България" представлява лявото в парламентарната република", твърди Нинова.

БСП събра едва 7,06% от гласовете на вота на 9 юни, което прави малко над 150 000 гласа за доскоро най-голямата лява партия. Така социалистите се класираха пети в новия 50-и парламент. 

През април 2023 г. БСП получи 225 914 гласа срещу сегашните 151 557.

За сравнение какъв е сривът при лявата партия - през 2017 г. за социалистите гласуваха 955 000 избиратели.

В същото време Нинова обяви, че партийна сглобка нейната парламентарна група няма да прави. "Националният съвет ще изработи позиция, но партийна сглобка с ГЕРБ няма да правим", отсече тя.

"Вече няма голяма партия - много и малки партии увеличават представителството си в парламента", каза тя в анализа си на вота. И обяви, че е видяла пълен провал на социологията. "Никой не улови дори най-малкото движение на новата партия "Величие", отбеляза тя в критиката си към социологическите агенции.