Големите изненади от промяната насам
Не за първи път новите формации на политическата сцена объркват плановете на добре познатите играчи
Великата изненада от "Величие" - така бе определено попадането в парламента на партията, създадена от човека зад "Исторически парк" Ивелин Михайлов и от подполковника от НСО, тръгнал си от там след скандал, Николай Марков, чиято кампания се проведе не в телевизорите, а предимно в YouTube и с преки срещи с гласоподаватели "на терен".
Друг безпрецедентен момент в изборите на 9 юни беше рекордно ниската избирателна активност. Но не само това беше ново. ДПС да бъде втора политическа сила в парламента също е невиждана досега новина, при това при сравнително ниска избирателна активност в Турция и без прииждащи автобуси с избиратели.
Ако погледнем назад в последните няколко години, маркиращи политическата криза у нас, ще видим, че не за първи път ставаме свидетели на големи изненади. Една от тях беше още на редовните избори през април 2021 г., когато никой не предвиди, че току-що създадената партия на тв водещия, певец и шоумен Слави Трифонов ще се нареди след ГЕРБ с по-малко от 10% разлика. През ноември 2021 г. пък не бе очаквано и първенството на новия проект на Кирил Петков и Асен Василев - "Продължаваме промяната", която имаше нужда от мандатоносител за участие в този вот. Не дотам очаквано бе и влизането на "Възраждане" в 47-ото НС, макар националистическият вот винаги да е намирал свое представителство в НС. БСП пък на почти всички избори успяваше да изненада социолозите с все по-ниските си резултати, които предварителните проучвания така и не долавяха.
Трябва все пак да се отчете, че нерядко последните сондажи преди даден вот излизат в разгара на ситуация, която след това силно пренарежда нагласите - било то изтекли записи, скандал между партийни лидери, появата на нов играч, за който избирателите до последно се колебаят.
Редовните избори през април 2021 г. - непредвиден успех за ИТН, крах за БСП
4 април 2021 г. постави началото на серия от избори у нас, след като редовният мандат на 44-то Народно събрание изтече на 26 март същата година. Отивайки до урните на редовен парламентарен вот, българите наредиха парламентарната картина така, че в следващите три години се наложи да гласуват през няколко месеца заради невъзможност колелото на управлението да бъде задвижено безпроблемно. Ако обаче трябва да говорим за изненадата на тези избори, тя безспорно беше ИТН. Но не само.
На фона на партиите на статуквото, регистрираната година по-рано "Има такъв народ" на Слави Трифонов обра протестния вот след умора у избирателите, натрупана от два мандата на Бойко Борисов като премиер. Анализаторите обаче не го предвидиха, макар да не подцениха докрай явлението "Слави Трифонов", предвид, че той години наред преди това подгряваше публиката през шоуто си.
Социолозите видяха подчертано желание за промяна на управлението, но без преобладаващо мнение кой да е субектът на тази промяна.
Прогнози
Очакванията бяха ГЕРБ да спечели малко над 28% от гласовете на избирателите, следвана от опозицията в лицето на БСП, за която прогнозите бяха да получи 20-23% подкрепа. ИТН и ДПС трябваше да се "бият" за третото място с по-малко от процент разлика в полза на партията на Трифонов - съответно между 12-13% и малко над 12 на сто.
Нататък според социологическите проучвания, направени дни преди вота, картината изглеждаше така: пета сила в парламента да е "Демократична България" с 5.9-6,1%, следвана от "Изправи се! Мутри вън!" (Отровното трио и Мая Манолова) с 4.8-5,2% подкрепа. Имаше прогнози, че ВМРО с 4.3-4,4% подкрепа ще има шансове за представителство в следващия парламент, а под чертата прогнозите оставиха Воля-НФСБ, "Възраждане", АБВ, "Републиканци за България" и др.
Реалност
Новите формации на политическата сцена обаче объркаха плановете на досега познатите и окончателните резултати изглеждаха така: ГЕРБ взе 26,14%, "Има такъв народ" - 17,73%, БСП - 15,02%. ДПС се наредиха четвърти с 10,34%, следвани от "Демократична България" с 9,52%. С помощта на протестния вот в парламента влезе и коалиция "Изправи се! Мутри вън!" с 4,74%.
Противно на логиката, вместо ръст, животът в опозиция донесе на БСП исторически крах с двойно по-слаб резултат в сравнение с този от вота през 2017 г. Това също се оказа изненада за анализаторите. Като големите победители от тези избори те посочиха "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън!" и Демократична България.
Слави Трифонов, като незаобиколим фактор в политическия живот, в крайна сметка имаше възможност да определя хода на събитията. Той отказа каквито и да било коалиции с ГЕРБ, ДПС и БСП. Социалистите също се разграничиха от възможността да управляват с ГЕРБ и ДПС, а подкрепата на ГЕРБ не стигна за самостоятелно правителство. Макар с това партиите на протеста да не постигнаха заявките си за смяна на модела, отчетоха като успех дестабилизирането на ГЕРБ.
В крайна сметка ГЕРБ, "Има такъв народ" и БСП дори не подложиха на гласуване предложените от тях варианти за правителство, а президентът Румен Радев определи датата за първите от поредица предсрочни избори.
Изборите на 11 юли 2021 г. и посяването на семената на "Промяната"
През юли 2021 г. страната отново трябваше да избира, като вотът беше белязан от машинното гласуване и съпровождащите го проблеми. Извън това на тези избори изненадани сред социолозите нямаше. Агенциите определиха сериозна битка за първото място между ИТН и ГЕРБ, както и стана. В рамките на служебното правителство обаче се появиха имена, които се оказаха ключови играчи в последвалите предсрочни избори.
Прогнози
Нека първо видим прогнозите. "Има такъв народ" се очакваше да вземе 20-21% от електоралното доверие, ГЕРБ-СДС - малко над 20%, "БСП за България" - над 15%, "Демократична България Обединение" - около 12%, ДПС - около 11%, коалиция "Изправи се! Мутри вън!" - 4-5%.
Под чертата, според проучването на общественото мнение бяха поставени "Българските патриоти" - 3.3%, "Възраждане" - 2-3% (за които това бе повишение спрямо проучванията за предишните избори), "Българско лято" - 1.4 на сто и др.
Реалност
След окончателното преброяване на всички бюлетини ЦИК обяви, че ИТН е събрала 24.08% и излиза като първа политическа сила. След тях ГЕРБ-СДС се нареди с 23.51%. Избирателите за БСП спаднаха до 13.39%, а "Демократична България" получи 12.64% подкрепа, с което изпревари ДПС (10.71%). "Изправи се! Мутри вън!" също повиши резултата си и взе 5.01% от гласовете.
Макар социолозите да се оказаха прави, че битката за първото място ще е оспорвана, ИТН като първа политическа сила само няколко месеца по-рано не фигурираше като възможен сценарий. Слави Трифонов обаче бе категоричен, че "Има такъв народ" няма да прави коалиция с ГЕРБ, ДПС и БСП. Протестните партии също не събраха достатъчно мнозинство, а предложеният от него кабинет и приоритети не получиха подкрепа от останалите в парламента. Не сработиха и екзотичните идеи за кабинет на малцинството.
В този период част от служебното правителство на Стефан Янев, назначено от президента, бяха Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков и Бойко Рашков, които по-късно ще видим като част от редовния кабинет на "Продължаваме промяната" и които ще донесат изненадата на следващите предсрочни избори.
Денков, Петков и Василев бяха поканени в проектокабинета на Трифонов, но отказаха. Скоро след това двамата, които имаха и най-високо обществено доверие сред министрите в служебния кабинет, подеха вълната и обявиха проекта си "Продължаваме промяната". Намериха мандатоносител в лицето на Средна европейска класа, "Политическо Движение Социалдемократи" и "Волт", с които се регистрираха за участие в следващите предсрочни избори с дата 14 ноември 2021 г.
14 ноември 2021 г. - ПП първа политическа сила, "Възраждане" влиза в НС
Докато топката бе в полето на Слави Трифонов, част от избирателите не останаха с впечатление, че той има потенциала да реализира тази власт. В този момент на сцената вече бяха и "Продължаваме промяната", с които, от заявките им, взаимодействие изглеждаше възможно. Освен това изборите бяха 2 в 1 - поредните предсрочни парламентарни плюс редовни президентски, което направи прогнозите трудни.
Прогнози
Все пак те се оказаха верни в частта, че президент ще бъде избран след втори тур. Предимство проучванията показаха за двойката Румен Радев-Илияна Йотова с 46.8%, следвана от издигнатите от ГЕРБ-СДС Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4%.
Дни преди вота настроенията сред избирателите показаха, че ГЕРБ-СДС биха събрали 22.9-23,8%, ПП - 14.8-15,5%, БСП - около 15%, ИТН - 12,5-12,8%, "Демократична България" - 9-10%, колкото и ДПС.
Под парламентарната бариера социолозите оставиха няколко партии, но със сериозни разминавания в прогнозните проценти подкрепа. Това бяха "Възраждане" - с между 1,9 и 3.6% доверие, "Изправи се БГ! Ние идваме" - с 2,6 - 3.3%, ВМРО - с малко над 2%.
Реалност
Изненадата на тези избори се оказа първенството на ПП, които взеха 25,67%, както и влизането в парламента на "Възраждане" с 4,86%. Втори на парламентарния вот останаха ГЕРБ-СДС с 22,74%. В президентската надпревара партията на Бойко Борисов също бе втора, като Герджиков и Митева събраха 22,74%, а Радев и Йотова - 49,41%.
Трети след вота за НС бяха ДПС - 13,0%, "БСП за България" се смъкнаха с още едно място като парламентарна сила и останаха четвърти с 10,21%. След неуспеха да поемат управлението на държавата като първа политическа сила, "Има такъв народ" получиха само 9,52% доверие, Демократична България - 6,37% (техният кандидат за президент бе Лозан Панов, който получи 3,68% подкрепа).
Тези резултати доведоха на власт правителството на четворната коалиция - между ПП, БСП, ИТН и ДБ, оглавявано от Кирил Петков. Формулата се оказа рискова и нестабилна и се разпадна само след няколко месеца. На 8 юни 2022 г. ИТН обяви намерението си да излезе от коалиционното споразумение, а на 22 юни 2022 г. 47-ото Народно събрание подкрепи вота на недоверие, внесен от ГЕРБ-СДС заради "провал във финансово-икономическата политика". Това доведе до насрочването на нови предсрочни парламентарни избори.
2 октомври 2022 г. - ИТН зад брода, нов играч в лицето на "Български възход"
И на тези избори българите останаха поляризирани и скептични към възможността да се сформира редовно правителство, макар този път да имаше почти цяла година, в която да не се гласува. Въпреки това сред избирателите битуваше усещането за "още от същото".
Прогнози
Дни преди изборите социологическите агенции сондираха настроенията така: 25.2-25.7% подкрепа за ГЕРБ-СДС, за ПП - 16.4-16.5%, "Възраждане" - 11-13.9%, ДПС - 11.9-13,1%, БСП - 8.7-10%, Демократична България - 7.6-8.4%. Близо до парламентарната бариера прогнозите оставиха "Има такъв народ" и "Български възход" - съответно с малко над 4%.
Реалност
В крайна сметка след октомврийското гласуване в поредните предсрочни избори и умора както у избирателите, така и при партиите, парламентарният пъзел нареди седем партии в парламента.
ГЕРБ-СДС си върнаха първенството с 25.33%, следвани от "Продължаваме Промяната" - 20.20%. Третото място бе за ДПС - 13.76%, "Възраждане" не само влезе в парламента, но и се нареди четвърта с 10.17% преди "БСП за България", която продължи тенденцията след всеки вот да спада с място надолу - този път получиха само 9.30% подкрепа и остана пета. Като че ли крахът на БСП не бе отчитан толкова ярко в предварителните проучвания, колкото впоследствие показваха резултатите от няколко поредни вота. "Демократична България - Обединение" пък се нареди на шесто място със 7.44% подкрепа.
ИТН останаха под чертата с 3.83%, за сметка на която в НС влезе нов играч - "Български възход" на Стефан Янев с 4.62%.
Преди това Янев беше първо служебен премиер, а в кабинета на Кирил Петков - министър на отбраната. Той се раздели с поста си след поредица от изказвания, разчетени като заемане на позиции, които компрометират България като член на НАТО и ЕС от една страна, а от друга - звучат в полза на интересите на Русия. Това предопредели и събирането на част от доверието на националистически и проруски настроените избиратели, което изглежда не попречи на възхода на "Възраждане".
Макар и нова партия, подреждането на "Български възход" в парламентарния пъзел беше отчетено още в прогнозите, както и отливът на доверие в ИТН.
След тези избори желанието за съставяне на правителство поне на повърхността изглеждаше силно. Редицата лидерски срещи и преговорите, подпомагани от предложената от Бойко Борисов контактна група - Соломон Паси и Росен Плевнелиев, не доведоха до сближаване на позициите между партиите нито между ГЕРБ-СДС и ДБ, нито между ПП и БСП. Лидерът на "Български възход" Стефан Янев обаче предугади, че се заражда евроатлантическо мнозинство, макар то да се осъществи не в рамките на това редовно правителство, а в следващото.
2 април 2023 г. - рекорден брой "Не подкрепям никого"
Преди вота ПП-ДБ се споразумяха за общо явяване на изборите. Появи се и нов политически проект "Левицата!" с добре познати лица, заради който анализатори предвидиха още по-голям крах за БСП. В този период Владислав Горанов от ГЕРБ попадна в обновения списък "Магнитски". Залогът за партиите беше и в това, че след няколко месеца предстои местен вот, за който трябва да "стегнат редиците".
На този фон победителят от парламентарния вот до последно изглеждаше неясен, очертаваше се и сериозна битка за третото място. Проучванията на нагласите сред избирателите показаха, че те не очакват парламентарните избори да излъчат стабилно управление, което да преведе страната през кризата. Експертите отчетоха и че посланията на партиите са насочени основно към твърдите партийни електорати и не успяват да мотивират по-широк кръг от избиратели да отидат до урните.
Прогнози
В цифри нагласите изглеждаха така - оспорвано първо между ГЕРБ-СДС (с 22,3-25.9%) и ПП-ДБ (23,1-25.4%), и оспорвано трето между "Възраждане" (11,4-14,5%) и ДПС (12,8-13,8%). БСП се очертаваше отново пета сила в НС с подкрепа между 7,3 и 8,6%, следвана от "Български възход" с между 3,9 и 4,5%. Под чертата прогнозите оставиха "Левицата" - 3,2-4,3%, и ИТН - 2,3-3,4%.
Реалност
ГЕРБ-СДС получи 26.51% подкрепа и отново беше първа политическа сила, следвана плътно по петите от "Продължаваме промяната - "Демократична България" с 24.54%. "Възраждане" станаха трети с 14.15%, следвани от ДПС с 13.72%. БСП получи 8.94%, а ИТН се върна в парламента с 4.11% подкрепа. Като брой гласове това означаваше 103 641, което се оказа по-малко от пуснатите гласове "Не подкрепям никого" - 108 842.
Това и се оказа изненадата на тези избори - рекордният брой не подкрепящи никого. Това бе най-големият брой гласували по този начин от въвеждането на опцията през 2016 г. Това бе разчетено като признак за спадащата легитимност на партийната и политическата система у нас.
На този фон, изчерпали почти всички възможни формули и с много труден диалог между основните опоненти, станахме свидетели и на нещо ново за политическата система у нас - ротационно правителство. То бе сформирано от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, облечено с евроатлантически одежди и мотивирано с нуждата от правосъдна реформа и конституционни промени, работата по външнополитическите ангажименти на страната като влизането в Шенген и еврозоната, усвояването на средствата по ПВУ и др. То обаче сработи само няколко месеца, а ротацията така и не се осъществи. Което доведе страната до шестите предсрочни парламентарни избори за три години.
9 юни 2024 г. - "Величие" влиза в парламента, ДПС - втори
Изборите от преди няколко дни бяха отново "2 в 1" - за представителство в Европейски парламент и за Народно събрание. Те бяха белязани от ниска избирателна активност и пренареждане в Европа, където крайната десница триумфира.
Прогнози
Социалните патронажи отчетоха, че коалицията ГЕРБ-СДС би се наредила първа в местния парламент с 25.1 -26,5% подкрепа, оспорвана битка за второто място между "Възраждане" - 11.1-15.5%, и ПП-ДБ - 15,1-16.6%, ДПС - 12.3-15.3%, БСП - 7.5-9%, ИТН - 4-6%. Прогнозите предвиждаха малко под прага за влизане в НС да останат "Синя България" с 2.4-3.3% и "Солидарна България" - с 2.1 3.4%.
За ЕП картината не изглеждаше особено различна, като там отново първенството, според последните проучвания, бе за ГЕРБ-СДС - около 25-26.4%, следвани от ПП-ДБ - 15.4-17.6%, битка за третото място за представителство в Европарламента между "Възраждане" - 9.9-15%, и ДПС - 10.8-14.9%. Прогнозите за БСП бяха между 7.6-8,9% подкрепа и за ИТН - от 3.3 до 6,2%.
Окончателното преброяване на резултатите от вота у нас и в чужбина обаче показа, че в НС влиза нов играч - варненската партия "Величие", чиято кампания не подсказваше този успех, но той бе предопределен от ниската избирателна активност.
Първи отново станаха ГЕРБ-СДС с 24.70% подкрепа, следвани този път от ДПС със 17.07%. ПП-ДБ останаха трети с 14.33%, след тях се наредиха "Възраждане" с 13.78%. На пето място отново остана БСП със 7.06% подкрепа, ИТН вдигна резултата си до 5.96% и вече не са последни в НС - това място бе заето от "Величие", които прескочиха чертата с 4.65%.
Макар да изглежда възможно, чисто математически, ГЕРБ и ДПС да управляват заедно, тепърва предстои да видим дали довчерашният негласен балансьор в управлението - Делян Пеевски, ще бъде легитимиран от Бойко Борисов.
Всичко за изборите през юни, както и евентуалните преговори за съставяне на кабинет, може да следите ТУК, а в този ЛИНК - за евроизборите.
Използвани са най-ниските и най-високите проценти подкрепа от последните проучвания преди съответните избори на агенциите "Алфа Рисърч", "Галъп", "Маркет ЛИНКС", "Тренд", "Екзакта", "Сова Харис", "Медиана" и Центъра за анализи и маркетинг.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}