Президентът: И в миналото, и днес будителите са свободните и просветените личности (снимки)
Гвардейците в почетен строй издигнаха трибагреника в чест на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията
Будителството като уникална българска духовна категория няма времеви, пространствени и социални рамки. И в миналото, и днес будителите са свободните и просветените личности, които със слово, знание, талант, с доблест и отдаденост отстояват българщината, гледат смело в бъдещето и бунят духовете. Това заяви президентът Румен Радев в приветствието си на срещата с ръководители на културни институции, общественици и дейци в областта на науката, образованието, културата и изкуството, по повод Деня на народните будители.
На срещата на "Дондуков" 2 присъстваха още патриарх Неофит и вицепрезидентът Илияна Йотова.
За младите хора е особено важно да разберат същината на днешния празник и да знаят, че постиженията на просветителския и на свободолюбивия дух са в основата на нашата памет и държавност, да помнят, че образованите и почтените личности движат света напред, защото непокорството на мислещия човек е изпитание за неговото битие, но и дар за сънародниците и родината, каза още държавният глава.
Патриарх Неофит заяви пред журналисти, че този прекрасен празник ни вдъхновява да работим за благото на нашия народ, на всички, които са възлюбили Христовата вяра.
По повод Деня на народните будители на "Дондуков"2 днес има ден на отворените врати от 10.30 ч. до 16.30 ч., а по-рано се състоя традиционната церемония за издигане на националното знаме през Администрацията на президента.
Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част. Беше изпълнен химнът на България от гвардейския представителен духов оркестър.
За празника в Гербовата зала на президентството е изложен първият препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.
Днес от 10.30 до 16.30 ч. гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека. Специален акцент в празничния ден ще бъде експонираният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански.
Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св.Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители.
От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.