11:24 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

He's the Man 2021: Лазар Радков, който запали цяла България да събира капачки

Кой е мъжът мисионер и какво му струва чуждото щастие?

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

He's the Man 2021: Лазар Радков, който запали цяла България да събира капачки

Кой е мъжът мисионер и какво му струва чуждото щастие?

12:31 | 22 ноември 2021 | Редактор : Лилия Чалева 60 11754 Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

"Ако аз искам да живея по-добре, няма как това да стане без средата да става по-добра. И установих в процеса, докато го правя, че на мен това ми носи невероятно удовлетворение, невероятно удоволствиие, аз се чувствам страхотно с всяко едно нещо, което правя", казва Лазар Радков.

Този млад човек направи революция в дарителската култура в нашето общество през последните години. Той е основният двигател на кампаниите "Капачки за бъдеще" и "Каузи.БГ".

Виж още He`s The Man 2021: В обувките на Петимата

С един откровен мъжки разговор с Лазар Радков Dir.bg стартира своята специална инициатива He's the Man 2021.

Лазар Радков превърна над 500 тона капачки от пластмасови бутилки в живот, в усмивки, в щастие. Вече няма болница, в която кувьозите да са от миналия век. А чудесата на капачките за бъдеще продължават. Първата неонатална линейка за бебета в риск от благотворителната кампания вече е факт през тази година и спасява животи.

"Не съм мислил върху това, какво прави един човек, да му залепим етикета, успешен. Бих казал, че се чувствам удовлетворен от моя живот, от нещата които правя, от нещата, които ми се получават. А от нещата, които не ми се получават, съм удовлетворен по-нататък, когато успея да си извлека уроците от тях. Дали съм успешен или не, нямам идея", казва простичко създателят на "Капачки за бъдеще".

Кой е мъжът мисионер и какво му е коствало чуждото щастие? Не пропускайте тази разходка по мъжки, осъществена с подкрепата на Johnnie Walker, Vivacom и "Дейзи Тех" АД.

Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg

Историята на момчето от Стария град

Роденият в Пловдив Лазар Радков споделя с усмивка детските си спомени от Стария град, където има привилегията да живее, но често ходел с наранени колена и лакти заради калдъръмените улици там. Израства във фотографско семейство, въпреки че баща му е бил и военен. А на 16 години започва да работи в семейното фото студио на половин работен ден. Предлага му го баща му и не съжалява за това. Той е радетел на това, тийнейджърите да работят, да имат отговорност, да се сблъскват с трудности, защото това ги подготвя до голяма степен за живота, прави ги по-самостоятелни и по-уверени.

С баща военен изкарва няколко казарми вкъщи, въпреки че, когато отменят казармата, той е студент в Германия.

"Баща ми много държеше да ме учи на мъжки неща. Аз съм "държал" "Калашников" на 5 години - е, всъщност баща ми го държеше, и първите 30 халосни патрона съм ги изстрелял тогава. Държеше да си имам задължения и да си ги спазвам", споделя Радков.

Е, той не налага казармен ред като родител и в живота, но урока за "мъжката дума" от детството:

"Аз обичам да давам свобода на хората, но държа, когато те са казали нещо, да си го спазват. За мен е много ценно качество това, когато ти си дал дума, да я удържиш. И мисля, че това не е толкова широко разпространено, колкото ми се иска, колкото би позволило на обществото ни да се случат нещата малко по-адекватно, по-бързо и прочие".

Завършва гимназия в Пловдив и учи висше образование в Германия - общо инженерство, макар по това време изобщо да не знае какво иска:

"На 18-19 години човек няма никаква представа от нищо, аз нямах никаква представа. Знаех, че е хубаво да се учи висше образование, знаех, че е хубаво да се учи на Запад, знаех, че е хубаво да се учи нещо с компютри".

Два-три семестъра преди да се дипломира като висшист, разбира, че избраната професия от него не е това, което иска да прави в живота си, и напуска университета.

"Установих, че за половин година аз съм чел много повече за хранене и тренировки отколкото по инженерната ми специалност през цялото ми следване", спомня си Радков.

Отхвърля последвалата съпротива от близки и приятели и не приема мантрата - "завърши, тази диплома ще ти потрябва все някога".

"Аз и сега казвам - отивам да го уча, защото ми е интересно, не за да взема дипломата, а защото искам да добия знания, искам да се запозная със специалисти, интересни са ми въпросите с рециклирането, с оползотворяването на отпадъци. И ти, като се замислиш, отпадъците в световен мащаб няма да намаляват, а те са ресурс."

Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg

"Капачки за бъдеще"

Идеята за "Капачки за бъдеще" се ражда през 2017 г., но е подготвена няколко години преди това от редица други инициативи на Лазар Радков, свързани със спорт и здравословен начин на живот.

"В края на 2013-а и началото на 2014 г. започнах да усещам все повече вътрешно желание да правя неща, които са в обществена полза. Аз винаги през годината съм правил подобни неща - правил съм безплатни тренировки за тийнейджъри и подрастващи, защото те там имат най-много нужда да спортуват, бият ги хормоните и имат нужда всичката тази енергия някъде да я обработват. Водил съм и десетки лекции за ученици и студенти на тема здраве, хранене, здравословен начин на живот", разказва Радков.

Затова и прави открити тренировки в парка по инициативата "30за30".

"По това време мои колеги, които също правеха тренировки в друг град бяха събрали капачки и дарили кувьоз на болница. Добре, казвам си, капачки - капачки, съвсем спокойно ще събираме. Аз освен това, правех и веднъж седмично открити тренировки в парка за всеки, който иска да се включи. Като мой принос си казах, в залата имаме стотина трениращи и в парка имаме петдесетина, ще събираме капачки, ще видим къде да ги предадем за рециклиране, някакви пари ще се съберат, ще видим, ще измислим - детска площадка или нещо друга да направим", разказва Радков.

Речено-сторено. На една от тренировките в парка той обявява инициативата за събиране на капачки. Мартина Йорданова е също там и малко по-късно му пише, че има капачки в багажника от някакъв форум, които може да му предаде.

"Донесе ми ги, снимахме се, някакъв човек ни видя и той ни даде още един чувал с капачки. След това пуснахме снимка и писахме: "Хора, тук ще правим кампания за капачки, за какво да я направим. И хората започнаха да пишат отдолу - кувьоз, кувьоз, кувьоз..."

Проучва предложението и разбира, че едно на 10 деца в България е недоносено, а всяко трето от тях развива различна форма на увреждания заради преждевременното си раждане и остарялата апаратура. В десетки градове кувьозите в болниците са на по 20-30-40 години.

Първата кампания в София събира 8,5 тона капачки, а в Пловдив - тон и половина. И веднага успяват да дарят един кувьоз на болницата в Червен бряг. Втората кампания събира двойно повече капачки, а третата - умножено по две на предходната. Така през 2019 година вече са осигурени 19 кувьоза. В началото на 2020 г. постигат първата си цел - да бъдат подменени всички кувьози от миналия век в 34 града.

Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg

А следващата цел е закупуването на неонатална линейка. Само за 11 месеца тя вече е факт и наскоро е дарена на болница в Пловдив. Първият й спасителен курс е на 1 ноември.

"Точно в Деня на будителите, в 6.15 часа, в Пловдив получават сигнал от Карлово, че там е родено бебенце - трето ниво на недоносеност, най-високото. Линейката, която дарихме на Пловдив, тръгва натам. Качва го с кувьоза, който преди две години осигурихме от "Капачки за бъдеще" в подбалканския град, и обратно към Пловдив. Кара го в неонатологията в университетската болница в Пловдив, там то бива интубирано и мисията е изпълнена", разказва Радков.

Сега на ход е реализирането на още детски линейки. Но Радков не спира до тук.

Роди се "Каузи.БГ"

И както "Капачки за бъдеще" идва след инициативата "30za30", така и платформата "kauzi.bg" се ражда от "Капачки за бъдеще". Това се случва само преди няколко месеца в групата "Капачки за бъдеще" при дискусия дали да се направи приложение за абонамент на хората, които искат допълнително да подкрепят каузата, ако не с капачки, то със символични суми от няколко лева на месец. В това време идва и предложение от един страхотен младеж - Красимир Младенов, че с негов приятел може да направят лесно приложение - хората за "Капачки за бъдеще" да се абонират и срещу 5-10 лева да подкрепят каузата.

"Да, това звучи, супер яко, но защо да го направим само "Капачки за бъдеще"? И тогава дойде идеята тази платформа да обедини всички доказали се във времето каузи, които подобряват по един или друг начин България, които са прозрачни, с чисто минало и с добро име, те да са там, да се популяризират", разказва Лазар Радков.

Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg

Българинът има основание да е мнителен към различни благотворителни каузи, но той е категоричен, че процесът на "КауЗа БГ" е прозрачен.

"Като влезеш в някоя от каузите в платформата, ти виждаш всички хора, които са се абонирали да даряват всеки месец, виждаш цялата сума, която е събрана от тези хора. Накрая на месеца ние пускаме подробен доклад до тези хора за парите, които ще отиват за съответните каузи. Това съм го правил и преди в "Капачки за бъдеще", където съм публикувал всички данни - както се свалят извлеченията от банката - 30-40 страници, само скривам личните данни, и се вижда - толкова пари влизат, толкова пари излизат и за какво са дадени. Там се вижда, че от парите за Капачките са излезли само за медицинска апаратура, за да поръчаме календари, тениски, които след това ги продаваме благотворително, и за банкови такси и преводи. Т.е. това може би е единствената кампания, която се движи 100% от доброволци и която на 100% от даренията отиват за апаратура", обяснява Радков.

Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg

Живот на високи обороти

Животът му тече на много високи обороти. Освен благотворителните каузи, които следва, ръководи своя спортен клуб, води лекции на студенти и се обучава за парамедик.

"Тази година стигнах до извода, че трябва да се занимавам само с това, което ми е кеф. Дори да нямам време за всичко, аз съм наясно, че с това, което се занимавам в момента, то ще прогресира, а това, с което не се занимавам или ще стои на едно място, или ще върви назад. И вече съм ОК с това да се провалям с нещата, за които нямам време", споделя Радков.

За него пътят към успеха е постоянен процес, а не резултат.

"За мен успехът е това, което човекът прави на дневна база, в смисъл нещата, които прави, към които се стреми. Някои ще постигнеш, други - не. Но за мен е много важно човек да следва това, което му идва отвътре, и се надявам, това отвътре да е градивно за него и обществото. Ако го следва, бачка здраво и полага усилия, за мен това е успехът."

Водещ на ежегодното събитие He's The Man на Dir.bg е нашият колега Деян Веселинов, а в разговорите с пикантен завършек ще чуете и видите още Йордан Йовчев, Пламен Русев, Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев.

Петимата ще разкажат невероятните си, поучителни истории във видеоинтервюта, които ще може да намерите в портала Dir.bg и социалните ни мрежи от 22 до 26 ноември 2021 г.

Нашата разходка из опита и мислите на успешните мъже в историята на България не би била възможна без подкрепата и съдействието на Johnnie Walker, Vivacom и "Дейзи Тех" АД.

Домакин на гала вечерята He`s The Man бе Къщата с часовника, а разговорите се проведоха с любезното съдействие на R34Bar!

Благодарим!