15:55 | 26.06.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

15:55 | 26.06.24

Отровният плод на проекта "Манхатън"

Споровете за взривяването на ядреното супероръжие в Хирошима продължават вече 76 години

Снимка: Wikimedia

Отровният плод на проекта "Манхатън"

Споровете за взривяването на ядреното супероръжие в Хирошима продължават вече 76 години

07:54 | 6 август 2021 | Автор : Стоян Гогов 151 26232 Снимка: Wikimedia

На днешния ден светът отбелязва 76-ата годишнина от първата атомна бомбардировка - тази над град Хирошима в Япония.

Експлозията

На 6 август 1945 година, в 8 часа и 16 минути, САЩ се превръщат в първата и единствената досега държава, употребила ядрено оръжие срещу свой противник. Взривът на атомната бомба над Хирошима има мощност от 15 000 тона тротилов еквивалент или 15 килотона. За сравнение, теглото на атомната бомба е едва 64 килограма.

Вижте снимки от ядрената бомбардировка над Хирошима >> >> >>

В радиус на километър от епицентъра моментално загиват около 70-80 000 души. Оцелелите са изпепелени от топлинната вълна, която се разразява на площ 11 кв. км с температура до 4000 градуса по Целзий.

Така, само за няколко секунди, са убити над 30% от населението на Хирошима. Близо 70% от постройките в града са сринати до основи, а 10% тежко увредени.

Хирошимо преди и след пускането на атомната бомба

Снимка: Wikimedia

Вследствие на експлозията са унищожени всички болници, като над 90% от медицинския персонал в Хирошима загива. Това допринася за броя на жертвите, който расте в часовете след експлозията.

В следващите 5 години от лъчева болест умират още 120 хиляди. Радиацията повишава драстично броя на хората с рак, левкемия. Увеличават се бебетата, родени с увреждания.

Оцелелите от ядрената бомбардировка имали тежки изгаряния и радиационно натравяне

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Дори днес темата колко точно са жертвите на атомната бомба в Хирошима е спорна, като в зависимост от метода на оценяване и източниците броя на жертвите варира от 100 000 до над 200 000 души.

Проектът "Манхатън"

През 1939 година САЩ стартира един от най-скъпите и секретни военни проекти в историята си, чието кодово име е "Манхатън". Именно негов продукт е атомната бомба, взривена над Хирошима.

Най-добрите ядрени учени на Западния свят обединяват усилия, за да създадат напълно непознато до този момент ядрено оръжие. Мощта му се дължи на процеса на ядрено деление и надминава хилядократно познатите до този момент конвенционални бомби.

На ядреното делене се дължи и "страничният ефект", който е по-смъртоносен от самата бомба - радиацията.

Американските учени се състезават с времето, защото са убедени, че подобен проект се разработва и от нацистка Германия. САЩ не пести средства и предоставя на учените си цели индустриални предприятия, които произвеждат плутоний и обогатяват уран.

Изследователите откриват множество нови методи за добив на химични елементи, експериментират в създаването на ядрени реактори и разработват различни нови технологии, докато успеят да приложат на практика формулите на физиците, според които създаването на атомна бомба е възможно.

Междувременно обаче войната обръща своя ход. Битката при Курск омаломощава танковите войски на Германия. През 1944 година САЩ и Великобритания откриват втори фронт във Франция. Преди това пада Италия. На 8 май Червената армия влиза победоносно в Берлин и Втората световна война приключва в Европа.

На 16 юли 1945 година проектът "Манхатън" обаче дава своя "отровен плод". Взривена е успешно първата атомна бомба. Кодовото име на операцията е "Тринити", а мощността на взрива се равнява на 20 000 тона тротилов еквивалент. За сравнение най-мощната конвенционална бомба на Съюзниците в края на Втората световна война е с 6.5 тона тротилов еквивалент или близо 3000 пъти по-слаба.

Цената на проекта "Манхатън", пресметната спрямо сегашната инфлация, се равнява на близо 3,3 трилиона долара. Повече от 70 години по-късно разработката на ядрено оръжие продължава да е доста скъпа и по силите на едва 9 държави (САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея).

Войната в Европа е приключила към момента на първия тест "Тринити" и атакуването на избраните цели в Германия е невъзможно. Така САЩ решава да изпробва новото си оръжие срещу Япония.

Колапсът на Япония през лятото на 1945 година

През август 1945 година Втората световна война вече е в своя край. Минали са няколко месеца от падането на Берлин и разгрома на Германия. В Източна Азия Токио губи по всички фронтове. САЩ правят успешни десанти на множество острови, като японската армия е победена във Филипините, Мианмар и Индонезия.

В началото на август 1945 година армията на Съветския съюз се готви за война срещу Япония в Манджурия и Корея. Междувременно американските бомбардировачи В-29 предприемат ежедневни бомбардировки над Япония.

През юли 1945 година Токио е превърнат в призрачен град

Снимка: Wikimedia

На 10 март 1945 г. Токио осъмва почти изпепелен от атаки със запалителни бомби. Загиват над 100 000 цивилни, а над 200 000 сгради са сринати до основи.

В началото на август 1945 година японската индустрия е омаломощена, запасите с гориво са на изчерпване, а ПВО защитата - неефективна. Флотът на императора, предишната гордост на островната държава, е напълно унищожен.

Още от началото на 1945 година японското ръководство показва признаци, че е готово да се предаде.

"Казаха ми, че намерените шрапнели на бомби, които врага пуска върху ни, се използват за направата на лопати. Това потвърди моето мнение, че вече не сме в състояние да продължим войната", споделя император Хирохито в разговор с принц Нарухико.

Жертви на запалителните бомби, пуснати над Токио

Снимка: Wikimedia

"Искам бързо да бъдат проучени конкретните планове за прекратяване на войната, безпрепятствени от съществуващата политика, и да се положат усилия за тяхното изпълнение", заявява императорът в края на юни 1945 г. Японската дипломация смята да привлече на своя страна неутрални държави и СССР, за да може да сключи мир при по-благоприятни условия.

Япония обаче все още не иска да приеме безусловната капитулация.

Съюзниците също нямат намерение да приемат предложенията за мир на Япония. По време на Потсдамската конференция в края на юли президентът на САЩ признава на Сталин, че американците имат тайно супероръжие.

"Те нямаше да се откажат"

САЩ заявява, че употребата на атомни бомби срещу Япония е "необходимо зло", спасило живота на множество съюзнически войници, които биха загинали при евентуален десант в островната държава.

Японските войници, известни със своята самоотверженост биха жертвали дори себе си, в името на това да не позволят на чужда сила да превземе дома им.

В битките за островите в Тихия океан загиват около 111 000 американски войници

Снимка: Wikimedia

Битките за множеството острови в Тихия океан показват, че японците се бият с краен фанатизъм и са готови на самоубийствени атаки. Според САЩ пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки спасява живота на стотици хиляди.

Японския историк Цуйоши Хасегава и американския му колега Гар Алперовиц обаче излагат друга теория. Според нея Япония е била на ръба да приема тотална капитулация, като е щяла да направи това след влизането на СССР във войната срещу нея.

Според двамата историци целта на ядрената бомбардировка не е била да прекрати по-рано и без това предрешената война, а да демонстрира сила и надмощие.

Много японци, както и противници на ядреното оръжие твърдят, че взривяването на атомната бомба е било не само ненужно, но по същество е и военно престъпление и държавен тероризъм.

Атомната бомба като политическо оръжие

Капитулацията на Германия разкрива на мнозина, че съюзът между СССР и Западните сили едва ли ще продължи дълго. Очертаването на зоните за влияние определя новата политическа и идеологическа карта на Европа. "Ловът" за немски учени и секретни проекти показва, че съюзниците започват да се трансформират в съперници още преди официалния край на войната.

В този контекст основната мишена на ядрената бомбардировка не е Япония, а употребата на супероръжието далеч не цели единствено нанасянето на физически щети.

Потсдамска конференция начертава новите граници в Европа, а атомната бомба гарантира спазването им

Снимка: Wikimedia

На 6 август 1945 година светът се запознава с факта, че САЩ имат бомба от съвсем нов тип. Експлозията само на една бройка е достатъчна, за да бъде заличен цял един град.

Ядреното превъзходство на САЩ е съставна част от рецептата по превръщането на страната в призната днес от всички глобална суперсила.

Атомната бомба и плановете й за по-нататъшна употреба действа като спирачка пред евентуалните намерения на Сталин да увеличи сферата си на влияние извън определените преди това граници.

Мнозина определят атомната бомбардировка на Япония като геноцид и военно престъпление

Снимка: БТА/АР

Според историците, ядреното супероръжие е една от причините СССР да не изпрати помощ на гръцките комунисти в гражданската война, която се води в южната ни съседка между 1946 и 1949 година.

Съветският съюз изоставя амбицията си да разпространи комунизма в Западна Европа и спазва начертаните зони на влияние.

По-късно, когато Москва се сдобива със своя атомна бомба, страхът от глобален ядрен конфликт и взаимното самоунищожение, кара политиците от двете страни на Желязната завеса да не рискуват превръщането на Студената война в "топла". Въпреки това, дори днес света е само "на един бутон" от пълното си унищожение, а натискането му може да се окаже плод на недобра преценка или техническа неизправност.

ИЗБРАНО