Три събития белязаха днешния ден за Украйна - две съдебни и едно обществено-политическо. Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на бившия руски министър на отбраната Сергей Шойгу, както и на висшия руски генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб, за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Европейският съд по правата на човека постанови по заведено дело, че Русия е нарушавала "многократно" правата на човека на Кримския полуостров, откакто го анексира през 2014 г.

И накрая, но не по важност, Украйна започна реални преговори за членство в Европейския съюз, заедно с Молдова.

Съдебното решение против генералите

В изявление на МНС се посочва, че заповедите за арест на Шойгу и Герасимов са били издадени въз основа на преценката на съдиите, че е налице обосновано предположение, че двамата са отговорни за "ракетни удари, нанесени от руските въоръжени сили по украинска енергийна инфраструктура" между 10 октомври 2022 г. и 9 март 2023 г. "През този времеви период руските въоръжени сили са нанесли много удари по голям брой електроцентрали и подстанции на редица места в Украйна", пише още в изявлението, цитирано от световните агенции и БТА.

Шойгу и Герасимов са заподозрени в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, тъй като са ръководили нападения срещу граждани и цивилни обекти в Украйна. Няма непосредствена вероятност някой от тях да бъде задържан, тъй като Русия не признава юрисдикцията на МНС и отказва да предаде заподозрените от съда лица, отбелязва Асошиейтед прес.

МНС, базиран в Хага, е създаден въз основа на Римския статут от 1998 г. В момента в международния договор участват 123 държави, припомня ТАСС.

Агенцията отбелязва, че Русия подписа Римския статут, разработен с нейно участие, на 13 септември 2000 г., но не го ратифицира. На 16 ноември 2016 г. руският президент Владимир Путин подписа разпореждане, по силата на което Русия няма да стане страна по МНС. Според руското Външно министерство "МНС не е оправдал очакванията и не се е превърнал в истински независим орган на международното правосъдие".

През април 2023 г. МНС издаде заповед за арест и на самия Путин. 

Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението на МНС за двамата генерали и изрази надежда те да бъдат осъдени на затвор.

Генералите Сергей Шойгу (вдясно) и Валерий Герасимов

Снимка: Пресслужба на Министерството на отбраната на Русия чрез АП/Vadim Savitsky/БТА

"Всички престъпници, участвали в планирането и нанасянето на тези удари, трябва да са наясно, че справедливостта ще възтържествува. И ние се надяваме да ги видим зад решетките", каза Зеленски. "Чакаме издаването на нови заповеди за арест, за да не се чувства Русия безнаказана", добави украинският президент.

В отговор Съветът за сигурност на Русия заяви, че издадената от МНС заповед за арест на бившия министър на отбраната Сергей Шойгу е част от хибридна война срещу Москва.

Кои са Шойгу и Герасимов

Агенция Ройтерс представя някои основни факти за Сергей Шойгу и Валерий Герасимов, в превод на Иво Тасев от БТА.

Шойгу, на 69 години, беше министър на отбраната на Русия от 2012 г. до май тази година, когато президентът Владимир Путин неочаквано го отстрани от поста и го назначи за секретар на националния Съвет за сигурност.

Герасимов, на 68 години, е началник на гереналния щаб на руските въоръжени сили от 2012 г. и е главнокомандващ т. нар. специална военна операция на Русия в Украйна.

Двамата бяха подложени на остри критики от влиятелни руски военни блогъри заради неизпълнението на цели на руската армия през първата година от войната в Украйна, белязана от поредица от руски неуспехи и отстъпления на бойното поле.

Наемническият лидер Евгений Пригожин засипа двамата с обиди в поредица от видеообръщения, като ги обвини в саботиране на военните действия и в лишаване на бойците на частната му военна компания "Вагнер" от боеприпаси. Пригожин вдигна бунт срещу Шойгу и Герасимов през юни миналата година. Той обаче приключи бързо, като имаше обратен ефект - укрепи позициите на двамата висши военни. Президентът Владимир Путин така и не се огъна под исканията на разбунтувалите се да уволни Шойгу и Герасимов.

Шойгу се славеше като личен близък приятел на Путин, като е прекарвал ваканции заедно с него в горите и планините на родния си Сибир, където двамата бяха снимани заедно, голи до кръста, по време на лов и на риболов. Позициите му обаче бяха сериозно разклатени от ареста на един от заместниците му през април тази година в рамките на голям корупционен скандал. Аферата се разрасна оттогава, като бяха извършени още арести в министерството на отбраната и в генералния щаб.

Герасимов запази поста си, но изглежда уязвим, тъй като неговият заместник начело на генералния щаб е един от арестуваните, срещу които се води разследване. Ситуацията с руските войски на бойното поле обаче се подобри в последните месеци след няколко последователни териториални завоевания. Началник на генералния щаб е най-високият пост във въоръжените сили след президента, който е върховен главнокомандващ, и министъра на отбраната. На заемащия тази длъжност се полага едно от трите "ядрени куфарчета", твърдят западни военни анализатори.

 

Нарушаване на човешките права в Крим

Нарушенията на човешките права на Кримския полуостров, извършвани от руската власт, според произнесеното решение на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), базиран в Страсбург, включват посегателства над правото на съществуване, лишено от човечност, унизително отношение, погазване на свободата на вероизпеданията и свободата на словото, наред с други права.

Делото е по обвиненията на Украйна в преследване на украинци за тяхната политическа позиция и прокиевските им политически дейности, предимно в Крим, но и в други части на Украйна или на територията на Руската федерация.

Русия вече е отхвърляла обвиненията, че е нарушавала човешките права и е потискала политически опоненти на полуострова, припомня Ройтерс.

"Съдът реши единодушно, че Русия трябва да предприеме, колкото е възможно по-бързо мерки по безопасното връщане на съответните (политически) затворници, прехвърлени от Крим в наказателни колонии на територията на Руската федерация", се казва в решението на Европейския съд по правата на човека, цитирано от Ройтерс.

Съдът обяви по-рано, че делото не засяга въпроса дали по силата на международното право Кримският полуостров е анексиран незаконно, но е взето под внимание засиленото руско военно присъствие в Крим без съгласието на Украйна в периода януари - март 2014 г.

Украинският премиер Денис Шмигал се обърна към участниците в заседанието чрез видеоконферентна връзка

Снимка: ЕС/БТА

Преговори за членство - нов пробив в бившия Съветски блок

Белгийският министър на външните работи Хаджа Лабиб от името на председателството на Съвета на ЕС откри днес в Люксембург официално преговорите за присъединяване на Украйна. На церемонията присъстваха представители на всички страни от ЕС, на Европейската комисия и на украинската държава, предаде БТА.

По-рано днес украинският вицепремиер Олга Стефанишина изрази готовност нейната страна да бъде готова за присъединяване до 2030 година.

"Днес е един исторически ден, в който започваме реални преговори за членство на Украйна в ЕС", заяви президентът Володимир Зеленски. "На 28 февруари, само няколко дни след началото на пълномащабната руска инвазия, подадохме молба за членство. Преди почти две години, през юни 2022 г., получихме статут на страна кандидатка, а миналия декември успяхме да осигурим политическо решение за преговори", написа в "Екс" украинският държавен глава.

По време на първата междуправителствена конференция в Люксембург днес започнаха същинските преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, посочи Укринформ.

След това ще бъдат отворени 35 преговорни глави. Украйна ще отваря едновременно по няколко преговорни глави използвайки груповия подход, като при преговорите се очаква да има шест групи преговорни глави, отбелязва украинската агенция.