Кабинетът е предприемал действия в различна посока от МВнР по повод еврочленството на Северна Македония и вдигането на ветото. Имало е и готовност да се откажем от позицията си, че няма македонски език. Това стана ясно от изслушването на външния министър Теодора Генчовска на закритото заседание на Народното събрание, впоследствие и разсекретено. То беше съпътствано от скандали между ПП, БСП, ДБ и опозицията заедно с ИТН, от друга страна. 

Премиерът Кирил Петков е обещал на еврокомисаря по разширяването Оливър Вархей да вдигне ветото за Северна Македония. Това е станало по време на срещата му още на 17 февруари, потвърди Генчовска. 

"На срещата ми с еврокомисаря Вархей присъстваха 7-8 души от екипа на МВнР. Тази паметна бележка е открита и потвърждава точно това, което вие поставихте като въпрос - отговорът е "да", каза тя, попитана от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Споделил ли е комисарят, че премиерът има готовност да вдигне ветото, поинтересува се той.

"Такова нещо ние не сме чули, независимо колко паметни бележки има", възрази председателят на ПГ на ПП Андрей Гюров. Той обвини още, че бившият премиер Бойко Борисов е вдигнал ветото зад гърба на НС по време на своето управление.

"Как така Бойко Борисов е вдигнал ветото, като има още вето?", удиви се Даниел Митов от ГЕРБ.

По време на изслушването на Генчовска се разбра още, че през април външнополитическият съветник на Кирил Петков - Весела Чернева, е изпратила предложение за ревизиране на рамковата позиция на България. В него е липсвала позицията ни за езика, а европейските гаранции за изпълнение на договора за добросъседство ставали несъстоятелни. Министерството на външните работи е отхвърлило този документ като погрешен.

"Основният проблем от тази ситуация е, че докато МВнР се опитва да преговаря, от другата страна се е създавало впечатление, че България може да се съгласи на по-малко, че МВнР не е важно и няма смисъл да се преговаря с него", заключи Генчовска.

В началото на май работата на МВнР продължила и за по-малко от месец е бил регистриран напредък, като Генчовска изтъкна заслугите за това на екипа експерти на МВнР и на Френското председателство. Напълно е отпаднало изискването на Скопие включването на българите в Конституцията на Северна Македония да се случи едва преди края на преговорите за членство. Запазила се е и българската позиция за езика, като Генчовска заключи, че това решение е политическо и извън правомощията на Външно министерство.

"На 24 май съветникът по външна политика на премиера предлага текст, който предвижда правата на българите в Северна Македония в Конституцията и изпълнението на договора ни със Скопие от 2017 да бъдат извадени от преговорната рамка и да бъдат вкарани само в изявления на Френското председателство", разкри външният министър Теодора Генчовска в отговор на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ. 

Снимка: БТА

Той попита дали има доказателства, че министър-председателят е поемал ангажимент, различен от рамковата позиция на България, на Народното събрание и решенията на КСНС. По време на среща с комисаря по разширяването Вархeй тази позиция е била представена пред Генчовска като вече договорена от българската страна. Подробност външната министърка не можа да разкрие с аргумента, че паметната бележка от разговора е засекретена в деловодството на Народното събрание.

"Това е национално предателство" и двойна политика по отношение на Македония, заключиха депутати от ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане" като извод от изслушването на Генчовска.

От ГЕРБ и ИТН пък заключиха, че днешното предложение, анонсирано от премиера, за вземане на решения по темата Македония единствено от външната комисия на НС, прескача Външно министерство.

"Опитвал ли се е Кирил Петков да води различна политика за Северна Македония - да. Това национално предателство ли е- да", обобщи Тошко Йорданов. Той посочи, че също национално предателство е намерението на премиера да се съгласим да бъде вписан "македонски език", какъвто не съществува. 

"Това е искане от тяхна страна", казал Кирил Петков на Тошко Йорданов по повод отказа ни да браним българския език, разкри председателят на ПГ на ИТН. 

Снимка: БТА

Управлващите партии отбелязаха, че се губи времето на парламента с измислената тема за Македония, вместо да се гледа актуализацията.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов попита: "Кое е национално предателство?" Той не се съгласи с репликите, че Външно е било прескочено, защото напомни, че премиерът води политиката на страната. И той отбеляза, че дебатът бил вреден и ненужен, но целял да окрили политическа сила, кото да вземе управленския мандат.

"Предпоставката, че ЕК може да ни спре парите, не почива на никаква институционална логика", заключи Иванов по повод констатациите на опозицията. Той попита, ако едната политика е била на МС, то чия е била втората политика, и настоя Генчовска да отговори "до каква степен сте координирали външнополиитечските си действия с лидера на ИТН, за да изсним чия политика е била". 

Такъв въпрос за обвързването на парите от Плана за възстановяване от страна на ЕК с ветото бе на няколко пъти зададен на външната министърка, но тя заяви, че не е запозната, защото не е присъствала на такива срещи.

"Очакваме българите да бъдат включени в конституцията преди вдигане на ветото. Това е единствената позиция, която сме отстоявали", заяви Генчовска, като подчерта, че Външно не се е отклонявало от рамковата позиция на страната, решението на НС и на КСНС. Относно координацията с ИТН, Генчовска посочи, че всяка седмица на заседанието на ПГ на ИТН присъстват всички министри и винаги тя или мой заместник е информирал за този процес.

Христо Иванов и Андрей Гюров пък се възмутиха, че Генчовска приписва заслуги за напредъка в преговорите през последния месец само на екипа на Външно министерство.

Управляващите успяха да парират разкриването на доказателствата по фактите, разкрити от външната министърка. Това стана, след като ПП, ДБ и БСП разсекретиха първоначалното засекретено заседание, което попречи Генчовска да покаже секретнте паметни бележки.

Опозицията поиска заседанието отново да се закрие, за да могат да задават въпроси по секретните документи на Външно министерство и обвини управляващите, че се опитват да скрият "националното предателство" на Кирил Петков с отказа да засекретят отново заседанието.

Председателят на парламента Никола Минчев отказа, тъй като в искането на ИТН не е било посочено, че ще се обсъждат секретни документи. Отказът му провокира дружни викове "Оставка!" в пленарната зала.

Снимка: БТА

"Днес вие прекалихте, г-н председател. Така, както се наложи да се извините миналата седмица, ще ви се наложи да го направите ии днес. Дано не е последното, което ще ви се случи на поста председател на НС", предупреди председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.

"Не е вярно, че можем да четем в секретна секция, не е вярно, ходихме", обяви от трибуната Йордан Цонев. И упрекна Никола Минчев, че все още не е разписал разрешение към 12.55.

"Не знам коя е Весела Чернева и не ме вълнува, но да пише това и онова. Тя може да го прав само с подписа на министър-председателя", добави той. Цонев също потвърди, че са поемани ангажименти от премиера, които не са в съответствие с договора и приетите български решения.

"Премиерът бламира българския и македонския национален интерес", заключи депутатът от ДПС.

"Секретни неща от българския народ по тази тема няма да позволим", каза още той  обеща, че в момента, в който се запознаят с документите, ще ги огласят, защото те доказват поемането на ангажименти от Петков пред външни фактори.

"Кирил Петков дойде като Просто Киро и ще си тръгне като Поп Кръстьо", заключи Костадин Ангелов.

"Това е един евтин спектакъл, това е един сценарий и е обидно за българския народ. Хората, които искат да го гледат, могат да платят 78 стотинки и да си го гледат", отвърна председателят на ПГ на ПП Андрей Гюров.

Снимка: БТА

Кристиан Вигенин също защити премиерът, тъй като той се оказал "тричан" по време на днешното изслушване. Социалистът призова паметните записки да бъдат разсекретени. "Няма нито един документ, в който министър-председателят да се е ангажирал с подпис", оправда го зам.-председателят на НС от БСП.

"Изпадаме в колективна политическа невменяемост", заключи Христо Иванов. Той обвини, че заради поведението ни сме се смразили с македонския народ. "Проваляме въобще по-нататъшния процес на разширване на ЕС. Срам!", възкликна той.

"Нищо подобно", опонира Костадин Костадинов на твърдението, че сме се смразили с македонците, като посочи, че мнението на хората там е съвършено различно от това, което говорят техните политици. "В парламента е същата ситуация. Ние сме си един народ в две държави и от едни и същи болести страдаме", обобщи лидерът на "Възраждане".

Костадинов намери заяви, че това е второто национално предателство по темата Македония, след извършеното от Георги Димитров и българския парламент през 1946-1947 с оправданието за "интернационален дълг", когато е започнала насилствената македонизация на хората в Петричко.

"Нашият министър-председател се е опитвал да води различна политика. Бил е готов да се откаже, че няма македонски език. В Македония се говори на български език. Имаме ли интерес да признаем македонски език? Не. Нашият интерес е България и Македония да бъдат една държава", каза той. "Да, подкрепяме членството на Македония в ЕС", заяви Костадинов. "И както каза г-жа Генчовска: проблемът не е в нас, проблемът е в македонската страна, а не нашите партньори да упражняват натиск върху нас чрез Македония", заключи лидерът на "Възраждане".

Снимка: БТА