Боряна Димитрова пред Dir.bg: Вторият мандат означава, че сме тръгнали по пистата към избори

Беше прекрачена границата на нормалната политическа култура - гаф направиха и ГЕРБ със списъка на министри, и ПП-ДБ с обидата към Мария Габриел, коментира анализаторът

20:38 | 20 март 2024 | Автор : Ива Капкова 64 8801 Снимка: БТА

Ако финансовият министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев е изразил не личната си, а политическата позиция на ПП-ДБ за край на преговорите за първи мандат, вторият мандат означава, че сме тръгнали по пистата на предсрочните избори. Такъв прочит направи социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" на политическата ситуация след труса между довчерашните партньори през последните 24 часа. "Беше прекрачена една граница на най-нормалната и най-базисната политическа култура. Даже вече по-малко интересният въпрос е дали ще се стигне до подновяване на преговори и формиране на правителство, или пък нови избори. Вгледани в спорове за едно министерско място, партиите не си дадоха сметка, че хаосът, който произведоха, може не просто да увеличи градуса на обществено напрежение и недоверие, но и да продуцира една криза на представителната демокрация, от която сме само на крачка, прогнозира анализаторът. Смятам, че и от двете страни беше проявено една изключително неуважение към българските граждани, категорична е Боряна Димитрова.

Ротационно правителство

- Асен Василев обяви, че първият мандат вече е зачеркнат и погледът на ПП-ДБ е към втория мандат. Какво следва?

- Ако тези думи са обща позиция на ПП-ДБ, а не лична позиция на Асен Василев, те отразяват две неща. Първо, по-голямата степен на увереност, която придобива ПП-ДБ след очевидния гаф на представянето на проектосписък на министри с несъгласувани имена. Тук не говорим за антиконституционност, но представянето на списък с несъгласувани имена е един тежък гаф от страна на г-жа Мария Габриел и на ГЕРБ, което, като че ли, вдига топката и самочувствието на ПП-ДБ. Така че те могат да бъдат по-силни в този преговорен процес. И на второ място - това означава, че вече много уверено се е тръгнало по пистата на изборите и се приближаваме към тях с бързи темпове. Тъй като не допускам ГЕРБ да се съгласят да бъде направено правителство с втория мандат.

Моята оценка е, че по редица обективни обстоятелства и заради целите пред страната, а и поради геополитическата обстановка, и двете страни си даваха много добре сметка, че техният партиен, а и националният интерес, диктува да има правителство. Грубата им политическа и партийна грешка беше, че те решиха, че ще се сформира правителство, преминавайки през ада на взаимното извиване на ръце и взаимния шантаж. Мисля, че ясно си дават сметка, че при избори сега и едната, и другата политическа сила ще претърпят тежки щети. Какво ще стане - вече няма смисъл да гадаем, нека да изчакаме, но във всички случаи вече и напрежението, и отношенията между тези политически сили са на най-ниската точка на доверие и на най-високата степен на недоволство от страна на гражданите. Но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

- Можеха ли да продължат преговори в този момент между ГЕРБ и ПП-ДБ и стига ли едно извинение да спои разпоена сглобка?

- И двете страни си взривиха преговорите. Един преговорен процес, една ротация с много големи шансове да се случи, която не изглеждаше драматична, защото беше уговорена, но тя беше самовзривена отвътре. Тези преговори започнаха зле, още по-зле продължиха и в момента, въпреки че вървят към своя край, доколкото е задействана конституционната процедура. Повече от месец гадаем дали ще се стигне до правителство, или до предсрочни избори, и това не е случайно. Защото тези преговори протичаха в условия на взаимно извиване на ръце, на примка на шията, на непрекъснато поставяне на условия, без взаимно уважение между партньорите, без дори минимална политическа култура, а с доста резки обиди, шантажи и откровени заплахи. Погледнете - заплахи с какво? Заплахи с избори!

- Кога демонизирахме изборите, нали те бяха най-силното оръжие на демокрацията?

Виж още Асен Василев: Шанс за първия мандат няма, трябва да гледаме към втория

- Точно затова го казах - изборите са най-нормалната демократична процедура. Изборите са актът, който овластява тези, които, като че ли, в един момент са забравили, че също са избрани с определен мандат, да изпълняват определени задължения. Защото на тях е делегирана власт, за да служат на общественото благо - това отдавна сякаш са го забравили. И изведнъж започват двама партньори да се заплашват: "Ако не изпълните определено условие, отиваме на избори". Чак става обидно за нас, като анализатори, да тълкуваме толкова ниско равнище на политическа култура, на политически диалог и на водене на преговори. България не е единствената европейска страна, в която има трудни коалиции, нито в която партньорите не са с близки възгледи и в приятелски отношения между лидерите, но уважението, което съществува между политическите партии, поради това, че те са излъчени от избирателите да представляват техни интереси, е на коренно различно равнище от това, което наблюдавахме тук.

Съдя по реакциите на хората, по реакциите на колеги, с които разговаряме по тази тема - наистина беше прекрачена една граница на най-нормалната и най-базисната политическа култура. Така че даже вече по-малко интересният въпрос е дали ще се стигне до подновяване на преговори и формиране на правителство, или пък нови избори. Тук пред нас стои много по-същественият въпрос - дали кризата на доверие, провокирана от начина на водене на преговори, който демонстрираха доскорошните партньори, няма да се стигне до такава взривоопасна криза на доверието, че ние вече да видим и една криза в отношението на хората към представителната демокрация. Това са сериозни въпроси, които ми се струва, че партиите изпускат, до такава степен вгледани в едно конкретно министерско място, за което спорят, или в едно конкретно споразумение. Не си дадоха сметка, че цялостната картина, хаосът, който произведоха, може не просто да увеличи градуса на обществено напрежение и недоверие, но и да продуцира една криза на представителната демокрация, от която сме само на крачка.

Виж още ПП-ДБ: Радев да оттегли указа, Борисов предаде България, Габриел вече е част от проблема

- Как ще се изрази тази криза, в още по-сериозен бойкот от избирателите на следващите избори?

- Да, напълно е възможно, но не само бойкотиране на избори, а и много възможен радикален отлив на доверие и към настоящите политически партньори. Проучванията на общественото мнение в една нормална среда не могат да се приемат като сигурност за тези партии, че настоящите проценти са им гарантирани. По никакъв начин! Всяко едно разклащане на политическата ситуация, повишаване на политическата нестабилност, градусът на политическото напрежение, знаем много добре, че води до много рязка промяна на обществените нагласи и точно тогава са се появявали и нови политически субекти. Така че, много ми се иска да кажа, че не може и не бива да си представяме, че няма никакво значение как се водят преговорите и че единствената цел трябва да бъде стигнаха ли до споразумение за правителство или до нови избори. Напротив, начинът на водене на преговорите е една изключително съществена атестация за това дали си струва да бъде продължено доверието към тези политически субекти, или не си струва.

- Нека да коментираме два факта от последните 24 часа, които допълнително взривиха коалиционния мир - списъка с министри, който Мария Габриел обяви без съгласието им, и последвалите обиди по неин адрес от другата страна. Има ли по-виновен?

- И двата факта се вписват в общата логика как не трябва да водим преговори. И двете случки показват най-нагледно и най-остро какво означава да няма елементарна политическа култура и отговорност във воденето на преговори. Да, стана ясно вече, че указът на президента е по отношение на министър-председателя и в този смисъл не са конституционно закрепени имената на кандидатите за министри. Само че какъв политически атестат е това да предложиш кандидати за министри без да си разговарял с тези хора? Това вече стана повод и за фолклор - всеки да се пита дали няма някъде да бъде предложен в нечий списък. Но тук става дума за нещо много по-съществено - за доверие между политическите партньори и за елементарни правила за изграждането на проектосъстав на кабинета.

Виж още Борисов поиска извинение от ПП-ДБ, за да върне ГЕРБ в преговорите, но само в първия мандат

- Да, но нали се води ротация, която е била договорена отдавна?

- Да, води се ротация, но щеше да остане в тази хипотеза, ако бяха разменени само г-н Денков с г-жа Габриел. В момента, в който стана ясно, че се говори за смяна на една по-съществена част от министрите, вече не сме в хипотеза само на ротация. Тогава смятам, че е нормално да се иска съгласието на всеки един от тях дали да остане, или не, защото може да имат своите лични съображения да бъдат или да не бъдат в определена конфигурация. Вече е сменено условието на кабинета. Това не е нелегитимно да има промяна на министрите, но не е онази първоначална ротация. И в новата ситуация вече е напълно нормално да се иска мнението на хората, които са номинирани. Не мога да си представя изобщо такава политическа формула, при която се сменя една съществена част от министрите и тези министри не са уведомени, че ще се отиде при президента с предложение да бъдат включени в кабинет.

Абсолютно по същия начин, най-меко казано, в термините на недопустима политическа култура бих коментирала и обидата - да не си служим с евфемизми, към г-жа Мария Габриел. В политиката думите значат. В политиката думите тежат. И ако не можеш в такива трудни моменти да направиш трезва преценка на ситуацията и да помислиш какви думи можеш да използваш към доскорошния си партньор, а може би и бъдещ партньор, това в никакъв случай не е атестат за нормални взаимоотношения - и политически, и човешки. Навсякъде думите тежат и те трябва да тежат. В противен случай излиза, че няма никакво значение какво говорим. Смятам, че и от двете страни беше проявено една изключително неуважение към българските граждани. Защото и зад едната, и зад другата политическа сила стоят избиратели, стоят български граждани, които се надяваха правителството им и хората, които са избрани да управляват, да се държат достойно, да съдействат за това българинът и България да имат самочувствие на картата на света. Извинете, ама какво самочувствие, при положение че по този начин си говорят хора, които са в правителството и в най-висшите органи на управление на държавата?

ИЗБРАНО