Това е морално и политическо задължение на страната, защото е не само нереалистично, но и погрешно да се повтаря, че на всички имигрантите ще бъдат гарантирани еднакви облаги, без да се прави разлика между онези, които имат гражданство и които са временно пребиваващи, между пребиваващите за дълъг период и за кратък период, пише италианското издание, което е специализирано в в социалните въпроси.

Италия например трябва да постанови, че здравните грижи, образованието и социалните услуги са неоспоримо право на всички, но не и правото на жилище или на социално осигуряване.

Изданието припомня, че миналата седмица на срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС четири европейски страни - Великобритания, Германия, Австрия и Холандия, смятат да призоват Европейската комисия да вземе мерки, за да спре така наречения социален туризъм и да каже "не" на автоматичното и гарантирано социално осигуряване на бъдещи имигранти, като например тези от България и Румъния.

На срещата обаче бе решено да се отложи приемането на България и Румъния в Шенген. „В някои сфери има слабости, например във функционирането на съдебната система, което ни пречи да кажем – премахнете границите”, каза германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, като предупреди, че вълна от бедни хора може да имигрират в Германия в търсене на по-добри социални услуги.
Междувременно на Съвета на министрите на труда от ЕС в Брюксел беше представено становище на ЕК, според което ограниченията за работа на българи и румънци в другите държави от съюза отпадат безусловно от началото на 2014 г. Социалният министър в оставка Тотю Младенов каза, че на всеки четирима румънски имигранти се пада по един българин, т.е. делът на нашите граждани е една пета.

Миграцията от Румъния и България е благоприятна за страните от ЕС, тъй като тези имигранти често изпълняват дейности, които гражданите на страната не искат да вършат - като например сезонна работа - а много от тях са квалифицирани. Това се казва днес в статия на Таня Вундерлич, член на базирания в САЩ изследователски институт Джърман Маршал фунд (German Marshall Fund), поместена в интернет портала PublicServiceEurope.com.

Според авторката обаче докладът на Асоциацията на германските
градове има сериозни недостатъци, като например, че не всички имигранти от България и Румъния зависят от социални помощи: 80% са пристигнали в Германия след присъединяването на двете страни към ЕС през 2007 г. и вече имат работа и доходи.
Около 22 процента от тях са високо квалифицирани, а 46 процента са квалифицирани и упражняват тъкмо такива професии, от които Германия спешно се нуждае, продължава публикацията.
Авторката подчертава, че да се определя имиграцията от България и Румъния като бедна е не само некоректно, но и икономически вредно.