"Имиграцията от Югоизточна Европа в Германия значително се увеличава през последните години и общините се мъчат да поемат този наплив. Сега германските градове внимателно следят проблема и може да поискат помощ от федералното правителство или дори от Европейския съюз", пише сп. "Шпигел", цитирано от БТА.
Според последните данни на имиграционните служби, около 1 милион души са пристигнали в Германия през 2011 г. Около 43% от тях идват от новите страни-членки на ЕС – Полша, Румъния и България. За тях все още са в сила ограничения за пазара на труда. Германия и Англия са сред страните, които трябва да свалят ограниченията за всички европейски граждани от 1 януари 2014 г.

Германските градове са разтревожени от растящия брой румънци и българи, мигриращи в Германия през последните години. "Социалният баланс и социалният мир са крайно застрашени", се казва във вътрешен документ на Германската асоциация на градовете.

В документа се отбелязва, че много имигранти от Югоизточна Европа се настаняват в градски райони, където вече има висока безработица. Посочва се, че проблеми с поемането на големия брой новодошли имат по-специално Берлин, Дортмунд, Дуисбург, Хамбург, Хановер, Мюнхен и Офенбах.
В някои градове имиграцията от България и Румъния се е увеличила шест пъти от 2006 г.

Особена тревога според документа буди фактът, че много от имигрантите от Югоизточна Европа са финансово нестабилни и недобре образовани, което прави буквално невъзможно за тях да си намерят работа, когато пристигнат в Германия, добавя "Шпигел".
В него се отбелязва, че напливът от роми представлява особено тежко предизвикателство, като се има предвид, че те често заживеят в мизерни условия.

Според документа германските общини са изправени пред "значителни разходи в резултат на тази миграция на бедността".

"Очакваме сериозна подкрепа от федералното правителство", каза Детлеф Шееле, който отговаря за социалната политика на Хамбург.
Той призова проблемът да се разгледа тази седмица на среща на работна група, представляваща германските провинции.

Не само в Германия има тревога от увеличаването на имиграцията от България и Румъния, пише списанието.
В документа на асоциацията се посочва, че градове в други европейски страни също изпитват затруднения да поемат имигрантите.

Гражданите на България и Румъния имат право на достъп до здравеопазване и социални помощи в Германия, дори и да нямат валидно разрешение за работа, реши преди дни Федералният социален съд в Германия. Решението може да принуди властите да отменят рестириктивните мерки към българи и румънци. Делото бе заведено по жалба на 24-годишната Лазаринка Р., която е дошла в Германия, за да живее с приятеля си – грък с германски паспорт. Той се разделил с нея, когато била бременна. Жената подала документи за разрешение за работа, но била отхвърлена, била и отказана и здравна помощ.

От няколко месеца във Великобритания има негативна кампания срещу българите и румънците, за които се твърди, че ще залеят трудовия пазар от 1 януари 2014 г.
"Не е редно новодошлите имигранти от самото начало да имат достъп до социалните помощи във Великобритания. Тази възможност трябва да им се отваря чак след 5-годишен престой, по време на който те ще са си плащали данъците в тази държава", заяви днес Найджъл Фарадж, лидер на Британската партия за независимост ЮКИП (UKIP), който стана известен след изказванията си, че българите ще се преселят масово в Англия и ако самият той бил българин, веднага щял да си стегне багажа.

Великобритания не е съобщавала на Европейската комисия за свои намерения за налагане на ограничения за работа на българи и румънци след края на тази година, обяви председателят на ЕК Жозе Барозу след среща следобед с румънския премиер Виктор Понта, предаде БНТ.
След разговорите в Брюксел, Понта съобщи, че ще иска от всеки европейски лидер поотделно през март Румъния и България да получат яснота кога ще бъдат приети в Шенген.

Председателят на ЕК даде да се разбере, че заканите на Лондон за ограничаване правата на източноевропейците засега нямат документално покритие.
"Няма да отговарям на хипотетични въпроси. Мога отново да кажа, че по този въпрос от Великобритания не сме получавали никакви писма. Другото, което мога да кажа е, че правилата трябва да се спазват от всички страни в ЕС. Това е много важен принцип на съюза - спазване на договорените правила, които са обвързващи за страните", заяви Барозу.

Оправдани ли са страховете във Великобритания - Анкета