Граждански, политически, от искане за по-добри възнаграждения до искане за справедливост - 2023-а, подобно на предишните няколко, не се размина без протести. 

В година на поредни парламентарни и местни избори, ротационно правителство на некоалиция, промени в Конституцията, редица смъртоносни инциденти на пътя и лавина от случаи на насилие общественото недоволство заля площади и блокира пътища.

За разлика от зимата на 2013-а, лятото на същата година, а след това и през 2020-а, сегашната вълна не доведе до промени във властта, но даде ясен знак, че проблемите за решаване в държавата не са един и два.

Демонстрациите започнаха още от началото на годината и продължиха до самия ѝ край. Протестираше се за лоши пътища, за ВиК аварии, за правителството, а няколко протеста се оказаха знакови за българското общество и по мащаб, и по кауза. 

Други бяха планирани като мирен протест, но се превърнаха в погром - разрушена инфраструктура, изпочупени коли, прозорци, десетки ранени и арестувани, а темата за полицейското насилие беше отново повдигнаха. 

Част от исканията на протестиращите бяха чути, други все още подлежат на обсъждане с управляващите. А някои провокираха и начало на промени и обсъждане на нови закони.

Видяхме и множество политици на площадите - не само с недоволство към опонентите във властта, но и в подкрепа на различни каузи.

Ето за какво протестираха българите през 2023 година.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

"Нито една повече"

В края на юли България беше разтърсена от история за брутално насилие срещу 18-годишно момиче. Дебора имаше 400 шева по тялото си, след като приятелят ѝ Георги я беше нарязал с макетно ножче, беше разбил носа ѝ и обръснал главата ѝ. Момичето отказваше да излезе от дома си от страх и срам, докато Георги се разхождаше на свобода заради това, че според разследващите е причинил на Дебора само лека телесна повреда.

Решението на властите, както и зверската постъпка на Георги разгневи обществото. В социалните мрежи започна да се организира национален протест, а 18-годишната Дебора срещна подкрепа от десетки хора, жени с нейната съдба, както и специалисти - адвокати, дерматолози, психолози, които искаха да ѝ помогнат безвъзмездно. 

На 31 юли хиляди българи излязоха по площадите на мирно шествие под наслов "Нито една повече". Протестът се проведе в над 40 града, а в него се включиха кметове, актьори, политици, общественици, жертви на насилие и редица други граждани.

Поискани бяха оставки на разследващите, както и обективно разследване и присъда за Георги.

След вълната от недоволство все пак насилникът беше задържан, а преди няколко дни обвинителният акт срещу него беше официално внесен в съда. 

"Нито една повече" се превърна в мото срещу насилието над жени. Оказа се, че случаите с обръснати глави и нарязани и бити момичета са много повече.

След протеста за Дебора шествие имаше и заради зверски убитата и напъхана в куфар от съпруга си Евгения. Пред Съдебната палата в София се издигаха плакати и снимки на жертвата, а хората настояваха убиецът - Орлин Владимиров, и баща му, който му помагал за убийството, да получат справедливи присъди. 

Това в крайна сметка се случи - Съдът реши Орлин да лежи в затвора до живот. Присъдата първоначално беше такава и за баща му, но впоследствие той беше пуснат на свобода срещу 5000 лв., като съдът посочва, че той има изрядно процесуално поведение, взето е предвид и тежкото му здравословно състояние, както и това, че има постоянен адрес и чисто съдебно минало.

Факелно шествие заради нападнатата жена пред дома на Стефка Терзийска в Благоевград. Жената преди два месеца бе нападната с метален прът и загуби зрението на едното си око. Нападателят ѝ беше задържан. 

В подкрепа на нападнатата жена дойдоха десетки жители на града, които шестваха от улица "Илинден", до сградата на Областната дирекция на МВР в Благоевград и оттам до Съдебната палата.

Още един трагичен случай вдигна накрак жителите на Цалапица - не става дума за насилие над жена, но варварското убийство на Димитър предизвика продължително недоволство в селището, след като убиецът избяга.

Протестиращите на няколко пъти блокираха трафика в Пловдив, като тяхната цел бе да привлекат общественото внимание.

В края на ноември издирваният за убийството на Димитър Малинов от Цалапица Рангел Бизюрев беше  задържан в Дания по искане на българската прокуратура.

Бизюрев се издирваше в продължение на няколко месеца. За него има издадена Европейска заповед за арест от лятото на тази година. По неофициална информация, той поне два пъти е бил задържан - в Германия и Нидерландия, но после е пуснат заради пропуск в синхронизирането на детайли от българското законодателство с общоевропейското, съобщи тогава БНТ.

Паметникът на Съветската армия

Паметният демонтаж с флекс, с нарязаните ръце и глави от монумента, се случи след мащабна "обсада" на ПСА, съответно протест и контрапротест, в които се включиха и видни политически лица. 

Преди да бъде решено окончателно да бъде премахнат, паметникът трябваше да бъде заграден, което провокира десетки граждани не само да протестират против демонтажа и оградата, но и да организират палатков лагер и да дават дежурства с цел да опазят монумента. 

Освен граждани, в дежурствата се включиха представители на БСП, на "Възраждане", на "Левицата", а подкрепа за протеста дойде и от руското посолство у нас. 

Фенове на "Левски" обаче след футболен мач решиха, че трябва палатковият лагер да бъде прекратен. След което около ПСА се появи ограждение, а малко по-късно и скеле. Това провокира нов протест в опит оградата около фигурите да бъде съборена. 

Протестиращи от "Възраждане" събориха оградата край Паметника на Съветската армия в опит да махнат скелето от монумента. Стигна се до сблъсъци с полицията.

Разбира се, всичко това беше съпроводено и от контрапротест, чиито участници настояваха за незабавен демонтаж.

Първоначално пред паметника се събираха хора с украински знамена. Монументът няколко пъти беше заливан с боя. Имаше сблъсъци и бой между протестиращите страни. 

А една сутрин ПСА осъмна и "облечен" в огромен банер, изобразяващ "Европейския път на България". 

На платното беше изобразено дърво, като по ствола му и клоните бяха изброени най-важните събития за страната ни в нейния исторически път до днес. На върха на ствола му беше надписът за приемането на България в Шенген и в еврозоната. По-надолу, по разклоненията на дървото, бяха ликовете на големи българи и революционери, като Левски, Ботев и Захари Стоянов.

В крайна сметка демонтажът беше факт. А в опит да го спре, пострада депутатът от БСП Георги Свиленски. С него имаше и други протестиращи срещу премахването политици и граждани. Други пък ликуваха от гледката фигурите от монумента да бъдат рязани с флекс.

Войната по пътищата

Както всяка година, и тази не се размина без трагичните инциденти на пътя. Някои от катастрофите обаче бяха толкова тежки и нелепи, че провокираха дълбоко обществено недоволство. 

Един от ярките случаи е със загиналите Ани и Явор на 24 и 22 години - млада влюбена двойка, пресичали на пешеходна пътека вечерта на столичния бул. "Сливница", когато внезапно ги блъска млад шофьор с висока скорост и ги убива на място. 

Младежът обяснил, че не е видял пресичащите пешеходци заради идващите насреща коли, които го заслепили, но така и не обяснява защо е шофирал с такава скорост. 

Заради безумните катастрофи, високата смъртност и липсата на наказания на пътя на протест се събраха близки и приятели на Ани и Явор, както и други възмутени граждани. 

Шествията продължиха няколко дни, блокиран беше бул. "Сливница", а шосето - застлано с цветя и свещи.

В деня на погребенията на загиналите се организира и национален протест, блокиран беше "Орлов мост" в столицата, за известно време гражданите протестираха и пред сградата на Народното събрание. В цялата страна също бяха блокирани ключови пътни артерии.

Друг случай, който разтърси софиянци, а и хора от цяла България, беше катастрофата на пешеходна пътека в центъра на столицата, при която загина ученик.

15-годишният Филип беше ударен, докато се прибирал за вкъщи след училище. 

Той беше блъснат от "Мерцедес", шофиран от 37-годишния Петър Тодоров, който се качил зад волана пил - по негови думи шест бири.

Мъжът изобщо не спрял и блъснал момчето, което след удара загина на място. Тодоров, в чиято кола имаше майка с дете, бе задържан и обвинен за причиняване на смърт след умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата. Ден преди началото на новата учебна година Софийският апелативен съд остави Тодоров окончателно в ареста.

След смъртта на Филип имаше няколко протеста с искания за работещи законодателни промени и за ускоряване на разследванията и делата срещу пияни и дрогирани шофьори, причинили смърт или тежки травми на пътя.

След протестите кръстовището на столичните улици "Гурко" и "Шишман" беше затворено за ремонт.

Заплати, украинско зърно, КНСБ и още...

Едни от най-многобройните протести в страната обикновено са заради ниското заплащане в определени браншове, за работните места или неразбирателството с властта. А тази година такива демонстрации определено бяха в изобилие. 

Още в началото на годината недоволството си показаха енергетиците - блокираха движението край Народното събрание за около час, след като се събраха на протест пред служебния вход на парламента в защита на енергийната сигурност на страната. 

Синдикатите бяха недоволни от поетия ангажимент в Националния план за възстановяване и устойчивост за намаляване на въглеродните емисии от енергетиката с 40% до края на 2025 г. спрямо нивата им през 2019 година и искаха отмяна на този ангажимент.

Демонстрантите подариха фенери на народните представители, а изказване на Кирил Петков беше напълно заглушено от дюдюканията, освиркванията и виковете им. "Не ме интересува", "Скрий се, Кирчо" и "Да живее България", викаха протестиращите.

След това започна и мащабният протест на зърнопроизводителите. Дни наред те блокираха с тежка техника магистрали и пътища из цялата страна. Към тях се включиха лозари и фермери.

Зърнопроизводителите протестираха заради вноса на украинското зърно, който по думите им създава трудности за българската продукция. Заявката беше протестите да продължат три дни с основно искане да не се удължава за България действието на европейския регламент за безмитен внос на стоки от селскостопански произход от Украйна.

Увеличения на заплатите искаха от агенция "Архиви". На 1 май пък КСНБ проведе акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!" в София, блокиран беше "Орлов мост".

Малко повече от месец по-късно имаше нова акция - "За справедливи доходи в бюджет 2023 и защита на трудовите права на работещите". Тогава работещи в Изпълнителна агенция "Борба с градушките", Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителна агенция по горите, както и служители в "Напоителни системи" и Селскостопанска академия се събраха зад НС с искания за по-високи заплати. 

През септември отново имаше земеделска блокада. Този път за повече от 3 дни. Заканиха се да вкарат тежката техника на паветата в София, но това така и не се случи, тъй като управляващите обещаха разговор.

В началото на октомври и миньорите излязоха на протест. И те блокираха магистрали и ключови пътища.

За по-високи заплати пък протестираха служители на МВР и представители на сектор култура. В началото на годината имаше протест на полицаи и пожарникари, а октомври излязоха и надзирателите. След футболния протест полицаите отново бяха пред Министерския съвет заради обвиненията за полицейско насилие. 

Артистите в цялата страна поискаха повече пари в Бюджет 2024 за култура. И ги получиха. 

Работещи в АПИ също поискаха по-високи заплати и блокираха "Хемус" в началото на декември.

Служителите на градския транспорт в София пък заплашиха, че столицата може да остане без автобуси, трамваи, тролеи и метро за Коледа.

На 18 декември КНСБ отново излезе на жълтите павета с искане за по-високи възнаграждения с Бюджет 2024 и ясно и сигурно енергийно бъдеще на България".

Политическите протести

Освен в "битката" за Паметника на Съветската армия, знакови лица от политическия елит, дори цели партии, излизаха да протестират - основно опозицията срещу властта. Но пък имахме и прецедент - за първи път парламентарна група протестира срещу решение на здравния министър.

В началото на лятото "Възраждане" и "Левицата" организираха два протеста срещу кабинета "Денков" и блокираха "Орлов мост".

Протестът на "Възраждане" беше обявен срещу "американската окупация", маскирана като българско правителство. Според партията на Костадин Костадинов редовното правителство на ротационен принцип между "Продължаваме Промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС обслужва чужди интереси.

Третият поред протест на "Левицата!" пък беше срещу безпрецедентния политически цинизъм, както го определят от там, и също поискаха оставка на правителството, оглавявано от акад. Денков. Протести на същата формация имаше и на 6 юни - денят, в който новият кабинет се закле.

Заповедта за освобождаването на шефа на "Пирогов" д-р Валентин Димитров пък се оказа повод за протест на ГЕРБ-СДС, които се заканиха да бойкотират заседанията на НС и гласуването на законопроекти, докато тази заповед не бъде отменена.

Десислава Атанасова заяви, че групата на ГЕРБ няма да подкрепи нито един законопроект на Министерския съвет. "Въпреки че имахме изричното уверение на премиера Денков, че няма да има политически намеси не само в здравеопазването, но и във всички обществени сектори. Изглежда, че не Денков, а някой друг взема решенията", добави Атанасова.

От своя страна бившият здравен министър Костадин Ангелов коментира, че "Пирогов" е на печалба, а основата в смяната на директора е заради случая със съветника на военния министър Мустафа Емин, както и беше категоричен, че скандал с конкурсите за началници на Клиники в болницата няма.

Футболният погром

Десетки ранени демонстранти и полицаи, запалени и разбити автомобили, обърнати контейнери, счупени колчета и арестувани - това беше резултатът след футболния протест в София, който завърши като погром, а столицата се оказа "окървавена" - както я нарекоха някои политици и общественици. 

Ръководителите на Българския футболен съюз, които присъстваха на мача България-Унгария, вкупом заявиха, че нямат никаква вина за баталните сцени, не заговориха за оставки, а Емил Костадинов дори показа среден пръст на репортерите, отишли на място да отразяват протеста.

Мирното начало на протестните действия бе опорочено от вандалски прояви на фенове. Въпреки отправените множество предупреждения, полицейските служители, с жилетки "Антиконфликт" и без предпазни средства, бяха замеряни от протестиращи с павета, колчета, паркинг елементи и пиротехника.

Няколко автомобила бяха запалени, беше повредена инфраструктура, полицията използва и водното оръдие, а след това обвинена и в полицейско насилие, което пък доведе до искане на оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, който беше категоричен, че не може да е "изкупителна жертва".

Арестуваните бяха 33-ма, като сред тях имаше и непълнолетни лица - трима бяха в ареста за запаления бус.

Пострадалите полицаи бяха над 30, част от тях отведени в болница. Освен запаления бус на общинска полиция, имаше и ударени коли на цивилни граждани и патрулки. Организаторът на протеста се беше заявил като фен на ЦСКА.

В крайна сметка шефът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка, а един заместник вътрешен министър беше уволнен.