Преди това те поднесоха цветя пред паметника на Св. Климент Охридски в столицата.

Сигурна съм, че днес, когато сме изправени пред предизвикателствата на един сложен и променящ се свят, Софийският университет ще следва мисията си - да изгражда високообразована българска интелигенция, да създава наука и да осигурява образование на световно ниво, каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

Университетът е не само средище на научна дейност, но и на прогресивни идеи, на свободолюбие и на достойнство, добави председателят на Народното събрание. Важно е да си припомним ролята на вашия патрон в утвърждаването на старобългарския език като богослужебен и литературен и за създаването на българското училище и книжовна школа, каза тя. Не само защото това е нашият принос за развитието на европейската цивилизация, а защото след малко повече от месец българският език ще бъде езикът на първото ни Председателство на съвета на ЕС, посочи Караянчева.

Вижте снимки>>

По време на нашето председателство на Съвета на ЕС ще има възможност за нашите култура и език да се говори много. Днес ние сме носители на кирилската азбука в ЕС, колкото повече използваме тези шест месеца, за да рекламираме страната и културата си, толкова по-добре за нас, каза вицепрезидентът Илияна Йотова пред студенти и преподаватели.

Днес Софийският университет не просто е висше учебно заведение, а е синоним на просветителство, интелектуалност, наука и знания, посочи Йотова. Историята на университета е свързана с много трудности и превратности, но той е устоявал като синоним на интелигенция и интелектуалност, добави тя.

Завършвайки Софийския университет, ние се чувстваме свободни хора, които можем да изразяваме мнения и да бъдем категорични в тяхната защита. Научихме се да не се огъваме пред войнстващата посредственост и неграмотност, посочи Йотова.

Бихме искали честванията да не се сведат до няколко церемониални акта, на които да разкажем за достойната традиция, а да послужат за дискусия за очертаване на визия за бъдещето, каза ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.

Той припомни какви са били вижданията за национален идеал на България. Политическите промени през 1989 година ни дадоха надежда за нова цел - свободно и икономическо развито общество. Този нов идеал наистина обедини българите - физически по площадите и духовно в общия устрем към развитие и просперитет, добави той.

Усилията за присъединяването към НАТО и ЕС се увенчаха с успех, видимо е и икономическото възстановяване след финансовата криза, но българинът продължава да е нещастен и да е песимист за бъдещето, каза проф. Герджиков.

Моето дълбоко убеждение е, че песимизмът, подозрителността, вечното недоволство и взаимното обвинение за неуспехите не са специфични български национални черти. Смятам, че народът ни е показал неведнъж, че може да се обедини в името на националната идея и да работи в името на общата цел. България вече е член на НАТО и ЕС. Заедно трябва да намерим и формулираме новата обща цел, която да обедини нацията, каза проф. Герджиков.

Ние сме тези, които се срещат с млади хора и носят отговорност за формирането им като достойни компетентни строители на бъдеща България. Нека ги научим на знания и умения, на усърдност и етичност, за да изградим поколението, което да приведе нов смисъл на понятието "българска работа" и да го превърнем от синоним от нещо направено калпаво в символ на сътвореното с дарба, прецизност и перфекционизъм, добави проф. Герджиков.

Нека университетът да покаже духовния път и в морето от глобална информация, да посочим важните ценности и наред с експертното знание да дадем на народа си чувство за смисъл и цел и като интелектуалци да поведем България към икономическо и духовно възраждане, добави проф. Герджиков.