На проведен семинар на тема "Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?" преди седмица експерти настояха зрителното здраве да бъде поставено наравно с другите здравни приоритети и да бъде адекватно финансирано. Водещи медицински специалисти, представители на институции в здравния сектор и експерти в областта на фармакоикономиката и достъпа до пазара дискутираха социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания от гледната точка на обществото, както и възможностите за въвеждане на Национална програма за очно здраве, тъй като по актуални данни зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. Най-малко 2 млрд. души живеят със зрителни увреждания или слепота, а 1,1 млрд. души имат зрителни увреждания, които биха могли да бъдат предотвратени. Очаква се до 2050 г. половината от световното население да бъде с увредено зрение.

Катаракта, възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD), глаукома и диабетният макулен едем (DME) са основните очни заболявания, водещи до намаляване на зрението и слепота, особено сред хората след 50-годишна възраст.

Катаракта

Катарактата е очно заболяване, при което лещата на окото помътнява, водейки до намаляване на зрителната острота и възможността за ясно виждане. Това състояние обикновено се развива бавно и постепенно и е свързано с процесите на стареене, макар че може да бъде предизвикано и от травми, облъчване, медикаменти или други заболявания като диабет. Основните симптоми включват замъглено зрение, затруднено виждане на далечни обекти, повишена чувствителност към светлина и отблясъци, промяна в цветовото възприятие и нуждата от честа промяна на очилата. Често зрението се влошава в слабо осветена среда или през нощта. Появата на катаракта може значително да влоши качеството на живот, ограничавайки способността за извършване на ежедневни дейности като шофиране, четене и разпознаване на лица. Диагностиката се извършва от офталмолог чрез различни изследвания, включително преглед на очното дъно и измерване на зрителната острота. Лечението на катарактата е предимно хирургично и включва премахване на помътнялата леща и замяната й с изкуствена леща, което обикновено води до значително подобрение на зрението и връщане на нормалната зрителна функция.

Лазерната технология играе важна роля в съвременната хирургия на катаракта. Въпреки че основният метод за отстраняване на катаракта е ултразвуковата факоемулсификация, повечето пациенти смятат, че лечението на катаракта се извършва посредством лазер, но лазерите се използват за някои важни етапи от процедурата. Технологията, известна като фемтосекунден лазер, може да бъде използвана за създаване на прецизни разрези, при които лазерът прави изключително точни разрези в роговицата, нужни за достъп до лещата; капсулорексис, при който лазерът създава отвор в предната капсула на лещата, през който ще бъде отстранена катарактата; и фрагментиране на лещата, когато лазерът разчупва помътнялата леща на малки парчета и така улеснява отстраняването им чрез ултразвукова енергия.

След лазерните етапи, останалата част от операцията продължава с използване на ултразвук за отстраняване на фрагментите на лещата и имплантиране на изкуствената леща. Следователно, макар лазерът да не лекува директно катарактата, той допринася за по-голяма прецизност и безопасност в хирургичната процедура за отстраняването й.

Възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD)

Възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD) е хронично очно заболяване, което засяга макулата - малката централна част на ретината, отговорна за острото централно зрение, необходимо за дейности като четене и разпознаване на лица. AMD е основна причина за загуба на зрението сред възрастните хора (обикновено над 50-годишна възраст), и се проявява в две основни форми: суха (атрофична) и влажна (ексудативна). Сухата форма е по-често срещана и се характеризира с постепенно изтъняване на макулата и натрупване на жълтеникави отлагания, наречени друзи, докато влажната форма е по-тежка и бързо прогресираща, причинена от необичайно образуване на кръвоносни съдове под ретината, които могат да кървят и да предизвикат белези.

Основните симптоми на AMD включват размазано или изкривено централно зрение, трудности при разпознаване на лица и нужда от по-ярка светлина при четене. Рисковите фактори включват: възраст, генетична предразположеност, тютюнопушене и високо кръвно налягане. Диагностиката се извършва чрез очни прегледи и тестове като флуоресцентна ангиография и оптична кохерентна томография (OCT). Лечението на AMD зависи от формата на заболяването - сухата форма няма специфично лечение, но прогресията може да бъде забавена чрез прием на витамини и антиоксиданти, докато влажната форма може да бъде лекувана инжекционно, чрез лазерна терапия или фотодинамична терапия, които целят да спрат или забавят растежа на абнормалните кръвоносни съдове и да съхранят зрението максимално дълго.

Данни за състоянието на заболелите от макулна дегенерация изнесе проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология в Медицински Университет - София, според които 39% от засегнатите имат нарушено зрение или слепота. В проучване на Retina International от 2022 година, икономическото въздействие на късните етапи на болестта за България се оценява на 879,5 млн. лева. Те са свързани с директни медицински разходи, професионални грижи и помощни средства, а най-вече - загуба на продуктивност и физическо и ментално здраве. Професорът подчерта, че голяма част от рисковите фактори за очните заболявания са предотвратими и разходите за лечение, вместо за превенция, представляват съществена пропусната възможност в личен и обществен план.

Глаукома

Глаукомата е хронично очно заболяване, което уврежда зрителния нерв и може да доведе до загуба на зрението, ако не бъде лекувано. Основен рисков фактор е повишеното вътреочно налягане, което може да възникне поради нарушено оттичане на вътреочната течност. Съществуват няколко типа глаукома, като най-често срещаните са откритоъгълната и закритоъгълната глаукома. Симптомите могат да варират от липса на забележими признаци в началните стадии до тежка загуба на периферно зрение, болка в очите и главоболие в по-напредналите стадии.

Глаукомата е честа причина за необратима слепота и поради това ранната диагностика чрез редовни очни прегледи е от решаващо значение. Лечението може да включва медикаменти за понижаване на вътреочното налягане, лазерни процедури или хирургическа намеса в зависимост от тежестта и вида на заболяването. Рисковите фактори включват възраст над 60 години, фамилна анамнеза за глаукома, диабет, високо кръвно налягане и тънка централна корнеална дебелина. Профилактиката и контролът на заболяването са от съществено значение за предотвратяване на сериозни увреждания на зрението.

Диабетният макулен едем (DME)

Диабетният макулен едем (DME) е сериозно усложнение на диабета, което засяга макулата - централната част на ретината, отговорна за ясното централно зрение. DME възниква, когато диабетът причинява увреждане на кръвоносните съдове в ретината, което води до тяхното пропускане на течност и последващо подуване на макулата. Основните симптоми включват замъглено или вълнообразно зрение, което може да прогресира до значителна загуба на зрението, ако не се лекува. Диагнозата се поставя чрез подробен очен преглед, включващ оптична кохерентна томография (OCT) и флуоресцентна ангиография. Лечението на DME включва контрол на кръвната захар и кръвното налягане, инжекции с анти-VEGF медикаменти, кортикостероиди, лазерна терапия и в някои случаи хирургическа намеса. Ранното откриване и лечение на DME са от съществено значение за предотвратяване на тежки увреждания на зрението и запазване на качеството на живот на пациентите с диабет.

Диабетният макулен едем (DME) е специфично усложнение на диабетната ретинопатия, за която проф. д-р Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология на Александровска болница, посочи, че е водеща причина за умерено до тежко зрително увреждане и слепота, както и фактор, който намалява качеството на живот сред хората с диабет по света.

Други често срещани зрителни увреждания бяха обсъдени на въпросната среща, касаещи различни заболявания на мускулите в окото или засягащи зрителната функция, т.нар. миопатии. Те също могат да доведат до загуба на зрението или да намалят остротата му. Най-честото от тях е късогледството.

Според проф. Оскар, късогледството нараства в световен мащаб и достига епидемични нива в някои страни, като се очаква до 2050г. всеки втори човек да бъде засегнат от болестта, а разходите за лечението да нарастват с около 8.4% годишно.

Рисков фактор... дете

В съвременния цифров свят, където електронните устройства играят централна роля в ежедневието на децата, не можем да пренебрегнем влиянието, което те оказват върху здравето на техните очи. Според д-р Оскар у нас няма ефективна държавна политика за навременно откриване на зрителните проблеми при децата, като в определени части на България над 90% от учениците не са консултирани от очен лекар. В тази връзка проф. д-р Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазване в 49-тото Народно събрание заяви, че освен Национална програма за скрининг на детското очно здраве, ще бъде създаден и Национален скринингов център за ранна диагностика на социално значими заболявания, в т. ч. и очни болести.

Цената на инвалидизацията и слепотата

Според експертите по фармакоикономика и обществено здраве от Фармацевтичен факултет и Факултет по обществено здраве на МУ-София зрителните нарушения са свързани не само с човешко страдание, но и с огромно финансово бреме, както от гледна точка на заплащащите институции, така и за самите пациенти и техните близки. През 2020 г. загубите в глобалната икономическа продуктивност поради намаляване на заетостта на хора със загуба на зрение са 410,9 млрд. долара - една доста респектираща цифра. Това е така, защото въпреки тревожните данни и прогнози вниманието към очните заболявания винаги е било ниско, съответно планирането и бюджетирането им са неглижирани. Затова специалистите настояват зрителното здраве да бъде изведено напред заедно с другите здравни приоритети на страната и да бъде адекватно финансирано. През следващите десетилетия се очаква драстично увеличение на броя на хората със зрителни увреждания. Трябва да се предприемат действия за постигане на устойчиво развитие в съответствие с Резолюцията на ООН за 2021 г. "Зрение за всеки".

Призивът към правителствата е да възприемат цялостен подход към очното здраве и да го поставят сред важните приоритети. По време на дискусията участниците се обединиха около необходимостта да бъдат създадени актуални препоръки за превенция, своевременната диагноза и адекватно и навременно лечение, съобразно съвременните стандарти. Експертите подчертаха, че е от съществено значение да бъдат събирани и анализирани данните от реалната практика, както и подобряване на осведомеността на обществото за тези заболявания.