Чуждестранни медии не бяха допуснати на погребението на Монтазери, починал вчера в Кум от заболяване на 87-годишна възраст, посочва Франс прес, цитирана от БТА. Десетки, а според някои сайтове стотици хиляди привърженици на аятолаха го изпратиха в последния му път до мавзолея на Хазрат Масумех - светиня на шиитския ислям, където Монтазери бе погребан тази сутрин. 

Активен участник в антимонархическата революция от 1979 г., до началото на 1989 г. Монтазери бе смятан за приемник на аятолах Хомейни, но бе изпратен в оставка заради прекомерния си либерализъм. Монтазери остро критикуваше днешните власти в Иран и подкрепи антиправителствените протести през лятото, припомня агенцията.

Опозиционните лидери Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби, присъствали на церемонията, бяха призовали днешният ден да бъде обявен за траурен в Иран и хората масово да присъстват на погребението. Според опозицията хиляди иранци са пристигнали за събитието от цялата страна.
 
"Монтазери не е мъртъв, мъртво е правителството", скандираше тълпата. Хората носеха зелени гривни, размахваха зелени шалове и кърпи в знак, че се присъединяват към опозицията срещу президента Махмуд Ахмадинеджад. Чуха се и многобройни лозунги, насочени срещу "диктатора", както демонстрантите наричат държавния глава след оспорваното му преизбиране на 12 юни, информираха същите сайтове. Според тях, погребението се превърнало в антиправителствена демонстрация.

Съобщено бе и за сблъсъци между тълпата и хора от местни проправителствени милиции. Демонстрантите издигнали глас в подкрепа на опозиционните лидери Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби. От снощи интернет връзките в Иран са твърде нестабилни, което затруднява достъпа до сайтовете на опозицията. Според нея властите действат по "вече добре изпипан сценарий", задействан всеки път преди някакво събитие, което може да предизвика демонстрации срещу управлението на Ахмадинеджад.

Много източници наричат Монтазери аятолах дисидент. По-правилно е обаче да бъде наричан аятолах бунтар, пише в коментар ИТАР-ТАСС. Монтазери не бе съгласен с едноличната форма на управление - принципа "велаяте факих", според който властта изцяло е в ръцете на върховния духовен лидер.