Снимка: Личен архив

На днешната дата Милен Цветков обичайно посрещаше рождения си ден в караваната на къмпинга край морето. 30 юли съвпадаше с края на поредния телевизионен сезон и Милен нямаше търпение да хвърли сакото веднага след сутрешния блок и да отпраши на юг. Днес щеше да навърши 55, но му отнеха рождените дни. А толкова обичаше живота и приятелите си.

Един от тях, журналистът от NOVA Иво Тодоров, който беше в най-близкото му обкръжение години наред, разказа за приятелството им специално за Dir.bg. Двамата бяха тандем и в професията. Милен като водещ, а Иво - едновременно главен редактор на "Здравей, България" и "Часът на Милен Цветков". Именно Цветков го води навремето в Българската национална телевизия. 

"Милен умееше да открива хора за телевизията. С него сме почти връстници, но той беше човекът, който ме заведе в Новините на БНТ и така започна моята кариера в медиите. Над 20 години работихме заедно в различни телевизионни и онлайн проекти. Виждаше в хората зрънцето интерес към телевизията и им даваше възможност да направят първите стъпки в неговия екип. Обичаше в работата да е заобиколен от много хора, и то от различни поколения. Редакторите в "Часът" бяхме 5-6. Харесваше да слуша различни истории и да избира от тях това, което би било интересно и за телевизионния зрител", спомня си Иво Тодоров.

Снимка: Личен архив

Абитуриент

Снимка: Личен архив

Няма как да си колега с Милен и да не му станеш приятел - знаят го всички, които са работили с него.

"Големите компании бяха част не само от работата му. У тях постоянно имаше гости. По времето, когато се запознахме, Милен живееше на едно приятно таванче на "Драган Цанков" - точно срешу Борисовата градина. С голяма тераса. На нея вечер се събирахме, гледахме небето и сенките на дърветата. Много разговори, смях, весели компании с колеги от медии и от тогавашния ВИТИЗ. Обичаше да прави големи купи със салата, да реди масата с всякакви предястия. И да гледаме много филми - на вечер взимаше по 3 видеокасети (тогава филмите още бяха на касети) - и да седнем и да гледаме - филм след филм. Аз обикновено заспивах още на първия. А той ме будеше по някое време: "Хайде, ставай, филмът свърши", продължава разказа си журналистът.

1 октомври 1995 г. Сватбата с Йорданка Начева в столичната църква "Св. Седмочисленици"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Отношението на Милен Цветков към професията е показателно от една наглед обикновена случка.

Веднъж една от репортерките от първия екип на "Здравей, България" се оплака, че хазяйката й прави проблем заради това, че постоянно й звънят по телефона от телевизията. Милен й даде съвет какво да ѝ каже следващия път, когато направи физиономия, че пак я търсят по телефона.

С Лора Крумова в студиото на "Здравей, България"

Снимка: NOVA

"Ние си вадим хляба с много труд, затова се налага да ни притесняват по работа. Нямаме вашия късмет да даваме стаи под наем на работещи хора и да им събираме парите, за които не плащаме никакви данъци", заръча й журналистът. Такъв си беше - дразнеше го и най-малката несправедливост.

16 декември 2003 г. С Нико Тупарев и Мартин Захариев (вдясно)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Всички онези, които сме имали късмета да работим с него, помним уроците му.

"Не е важно къде работиш, важното е да си вършиш работата добре" - обичаше да казва той по времето на първия сутрешен блок, който създаде. Тогава, когато мнозина се чудеха как любимото лице от "По света и у нас" е приело да води сутрешно предаване в софийска кабеларка. Не се ядосваше, че освен фенове имаше и мнозина, които му се дразнеха - и зрители, и политици. Знаеше, че няма как всички да го харесват и не това преследваше. Даже се забавляваше с онези, които го псуваха.

С Мира Добрева в телевизионното шоу VIP Dance

Снимка: BulFoto

"Казваше ни: Не се притеснявайте, че не ви харесват, важното е да ви гледат", спомня си Мина Узаничева, автор в сп. "Биограф", направила първите си стъпки в репортерството под менторството на Милен Цветков. Пак от него е запомнила, че не може да хвърляш голи твърдения в ефира, без да извадиш фактите. Фактите и истината - това беше пътеводителят в журналистиката на Милен. Заради тях губеше работни места и намираше други. А днес вече всички го харесват, макар че славословието едва ли щеше да му се понрави.

Снимка: BulFoto