07:55 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Тончо Краевски: Темата за честността изцяло подмени тази за легитимността на изборите

Следващото правителство ще има редица неотложни задачи, но най-важните ще стоят пред парламента и парламентарното мнозинство

07:45 | 9 юли 2021 | Автор : Никола Костадинов 53 6443 Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание? Кой, с какви основания и с каква подкрепа ще може да се наеме със задачата да формира редовно правителство? Какъв ще бъде пътят за възстановяване на България от политическата и задаващата се икономическа криза?

Предсрочни избори 2021

Отговорите на тези и още ред други въпроси ще дадат събеседниците на водещия Стефан Кунчев в извънредното издание на "Директно в новините" в неделя от 19 до 21 часа.

Социологът Васил Тончев, политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов, журналистите Светослав Метанов, Даниел Ненчев и Елица Николова ще посрещнат на живо резултатите от предсрочните парламентарни избори.

В студиото на Dir.bg те ще коментират първите данни от екзитполовете, ще анализират изказванията на политическите лидери и ще споделят своето виждане за това, което ни предстои. В дните преди вота нашите гости ще споделят предварителните си очакванията си от изборите в шест последователни интервюта за Dir.bg. Във вторник разговаряхме с Даниел Ненчев и с Елица Николова, в сряда - със Светослав Матанов и с Иван-Асен Иванов, а в четвъртък - с Васил Тончев.

Днес пред читателите на Dir.bg застава политическият анализатор Тончо Краевски.

- Какви са очакванията ви за честността на изборите с машинно гласуване? Можем ли да се ориентираме по местния вот в Благоевград?

- Много е жалко, че темата за честността на изборите вече изцяло е подменила темата за легитимността на изборите. Прави се опит да се отъждествят двете понятия, което не е коректно. Легитимност в демокрацията има тогава, когато (1) изборът е признат от загубилите и (2) възможно най-голям брой граждани са взели участие в гласуването. "Честност" означава да не се допускат сериозни нарушения на изборните правила и процедури, каквито са купуването на гласове или оказването на натиск върху граждани, които са поставени в икономическа зависимост. Двете понятия са свързани, но повтарям, не са тъждествени. Аз не съм убеден, че едни хипотетични парламентарни избори, които са технологично обезпечени така, че да няма никакви нарушения, но които имат 25% избирателна активност, са по-легитимни и здравословни за демокрацията от едни избори, съпроводени с обичайните злоупотреби, но за сметка на това с над 50% гражданско участие. Ето, например изборите в Благоевград минаха гладко и безпроблемно, но с много ниска активност. Не намеквам, че това е заради машините, то е обичайно явление при частичните избори, но все пак ги сравнете с изборите в града през 2019 и преценете кои носят по-голяма демократична легитимност.

Виж още "Директно в новините" с извънредно издание в изборната вечер

Историята показва, че докато нарушенията се случват в малък мащаб или докато не са станали изключителен прерогатив на една-единствена политическа сила, те не засягат легитимността на изборите. Досега нито една опозиционна партия не е заявявала, че не признава изборите. Разбира се, много се говори за нарушенията в изборния процес, използва се много остра реторика, но никога след края на изборния ден не се е стигало до реално оспорване на резултата. Тук не говорим опозицията да излезе в нелегалност; говорим за съдебно оспорване на законността на изборите, както това е предвидено от чл. 66 на Конституцията.

Слава Богу, това не е ставало още. Много добре виждаме каква щета си самонанесе Америка със съдебното оспорване на едни нормални избори.

- Какви е разликата на 4 април с 11 юли? Кой какво спечели и загуби през тези 3 месеца?

- Димитър Ганев каза наскоро в интервю, че преди 4 април знаехме кой ще спечели, но не знаехме кой ще управлява, докато сега е обратното. Това ми се струва много точно наблюдение. Тъй като победата на ГЕРБ беше сигурна, у тях се беше създало измамно чувство за спокойствие, че каквото и да става, те ще останат незаобиколим фактор при формирането на управление. Когато се озоваха в положение на изолация, те направиха следващата си погрешна презумпция - че противниците им поне ще съставят правителство. Но това беше политическата логика, а не телевизионната. Бидейки постоянно крачка назад от случващото се, те не предприеха навреме адекватен медиен и институционален отговор на промените в Изборния кодекс.

Виж още Политологът Иван-Асен Иванов: Ще има нова първа политическа сила, същинското представление предстои

В някаква степен Борисов стана жертва на собственото си превръщане в истински политик. Ако той се беше озовал в сходна на Трифоновата ситуация през 2009 година, можем с голяма сигурност да предположим, че щеше да постъпи по същия начин и да предизвика втори избори, разчитайки че вятърът духа в неговите платна. Но Борисов през 2021 г. разсъждава много по-системно, разсъждава като политик, а не като телевизионна звезда и затова изобщо не допускаше, че Трифонов няма да направи кабинет. Последиците от това бяха загубата на политическата инициатива от страна ГЕРБ и преминаването на тази инициатива в ръцете на президента и протестните партии.

Разбира се, с носенето на инициативата идва и носенето на рисковете. Решението на Конституционния съд за промените в ИК вероятно ще нанесе имиджова щета на новото управление в самото начало. Същото важи за всеки потенциален проблем, който би могъл да възникне с машинния вот в деня на изборите. Дори и да няма технически проблеми, както беше в Благоевград, една ниска избирателна активност, освен че ще благоприятства системните партии, също така би могла да бъде имиджова щета за новата власт, доколкото един от моралните аргументи зад новия ИК беше да се направи упражняването на конституционните ни права по-достъпно. Това, разбира се, е нормално - с взимането на властта идват отговорностите и главоболията.

- В каква посока ще промени резултата от чужбина разкриването на допълнителни секции извън България?

Виж още Журналистът Светослав Метанов: Голямата промяна е в по-малките градове

- Трудно е да се предвиди. Авторите на тези промени в закона разчитат на предположениенто, че има огромен резерв от гласоподаватели в чужбина, които просто нямат физическата възможност да гласуват. Аз съм скептичен, че става дума за кой знае колко много хора. Дори при рекордните 170 000 гласа от зад граница, те произвеждат едва 10-15 мандата. Българите в чужбина не са решаващ фактор на изборите със своя брой, а по-скоро с престижа на своя вот. Най-престижно у нас е да си първенец сред младите хора и сред българите в чужбина.

- Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание?

- По всичко изглежда, че това ще бъдат партиите от 45-ото НС, освен ако някоя от националистическите формации не успее да пробие бариерата (не съм сигурен дали това ще бъде коалицията около ВМРО, или ще бъде Възраждане)

- Как оценявате работата на служебния кабинет на президента Радев?

- Вторият служебен кабинет на президента Радев е много интересен от конституционна гледна точка. У нас се е наложила определена политическа практика, която традиционно ограничава ролята на президента и интерпретира концепцията за "олицетворяване на единството на нацията" като задължение президентът да се въздържа от намеса в политическия процес. Тази политическа практика се разпростира от там и върху института на служебното правителство, за което се твърди, че има за основна и едва ли не единствена задача организирането на избори. Радев и служебният кабинет не се съобразиха с наложената практика и упражниха с пълен размах правомощията си, каквито са им дадени от буквата на Конституцията.

Виж още Науката не може да компенсира политическите провали

Това ни изправя пред важни въпроси за естеството на българския конституционен режим - дали той не е, както би казал Морис Дюверже, необявен полупрезидентски режим, в който просто досега са доминирали политическите практики на парламентаризма. И дали с очертаващата се тенденция към раздробяване на партийната система (само помислете, че независимо коя партия спечели, първенецът ще е с рекордно малка парламентарна група), президентът няма да започне да играе все по-активна роля в политическия процес. Това е най-интересното и значимото в служебния кабинет на Радев, другото са неща, които ще се забравят скоро.

- Само т.нар. нови партии ли могат да съставят правителство или виждате и други възможни формати?

- Това зависи от сценария. Сценариите са най-общо два: (1) трите протестни партии имат мнозинство и (2) трите протестни партии остават под 120 мандата. В първия случай е без съмнение, че именно така ще се състави правителството. В другия ще се повтори драмата от април месец, при която.лигата на "антистатуквото" ще се нуждае от подкрепата на някоя от "партиите на статуквото". Тази подкрепа без съмнение ще бъде дадена. Въпросът е само коя фракция на статуквото ще колаборира с протестърите и как ще бъде разказано това за публиката. Най-логично е това да бъде БСП, която доста несправедливо досега бива окачествявана от новите като партия от статуквото. Уви, това е само нравствената логика, а тя може да се окаже различна от политическата.

- Пълзящо увеличение на цените, международен натиск за Северна Македония, влизане в Еврозоната. Възможен ли е управленски формат, който да се нагърби с трудни решения, някои от които може да са непопулярни за част от обществото?

Виж още Може би новите избори ще се окажат реплика на старите

- Отговорът на този въпрос много зависи от отговора на предишния. Ако протестните партии имат собствено мнозинство, то можем да очакваме политиката по тези въпроси да е най-силно обагрена в цветовете на Демократична България, защото не вярвам някоя от другите две партии да има готови и задълбочени отговори на тях. Ако антистатуквото е малцинство, ще трябва да държим сметка и за това какъв ще бъде "статуквеният" му партньор - ДПС или БСП. Например ДПС представлява една позиция по македонския въпрос, която има своя ясна проекция в Европейския парламент.

Илхан Кючюк е докладчик по тази тема в ЕП, което го прави най-високопоставения българин в ЕС що се касае до въпроса за Македония. Той изповядва мнението, че трябва да се даде зелена светлина на Скопие. Докато БСП нееднократно е заявявала обратната позиция и аз не вярвам тя да се промени, поне не и под ръководството на Корнелия Нинова. Същото важи горе-долу и за влизането в еврозоната.

- Кои са най-важните и неотложни задачи пред следващото правителство?

- Разбира се, най-неотложните задачи са в областта на здравеопазването и икономиката. Но на мен ми се струва, че най-важните задачи ще стоят пред парламента и парламентарното мнозинство. Настоящият изборен кодекс е обявен за противоконституционен в частта му, която се отнася до избирателната система. Трябва да се вземат и концептуални решения като дали ще се взимат нови заеми и т.н. Тези неща са от компетентността на законодателната власт.

- Западният свят, Русия, Турция. Какви са международните интереси от политическия развой на събитията у нас?

Виж още Журналистът Даниел Ненчев се обзаложи за изборната активност

- Западният свят (доколкото може да се твърди, че той има единно отношение към България) изчаква развоя на събитията и действа постфактум. Мисля, че това обяснява и хронологията на налагането на санкциите по закона "Магнитски". Няма песимистичен сценарий за интересите на Запада. С Турция е различно, тя по-скоро "догонва" развоя на събитията, защото е заинтересувана той да не вземе радикално различна посока. Президентът Ердоган имаше преди седмица среща с Борисов, с която демонстрира, че бившият български премиер все още се радва на неговата подкрепа и доверие. Русия се намира в сериозна изолация и не виждам позитивен сценарий, който тя да очаква с трепет. Всички български политически сили се надпреварват в западна посока, никой в момента не тича на изток.

- Леви срещу десни, либерали срещу консерватори, фили срещу фоби... Доколко автентични са идейните сблъсъци в нашата политика и какво е влиянието им върху избирателя?

Ще се въздържа да ги коментирам поотделно. Тези идейни разломи се оказаха външна украса на обикновените функции на зоо-политическата среда. Повечето от тях са по-скоро вътрешноведомствени спорове в дадени политически общности, отколкото големи обществени вододели. Разбира се, под повърхността на обществото клокочат зараждащи се противоречия, които рано или късно ще избият на повърхността и ще формират нов идеен ландшафт. Това предстои в близко бъдеще, но сякаш още не му е дошло времето, а и не може да бъде насилено да дойде.

Вижте резултатите от предсрочния вот на живо с Dir.bg!

За да анализират първите официални данни от екзитполовете, реакциите на партийните лидери и политическото бъдеще на страната, от 19 до 21 часа на 11 юли в извънредното издание на видео подкаста "Директно в новините" гостуват социологът Васил Тончев, политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов, журналистите Светослав Метанов, Елица Николова и Даниел Ненчев.