02:43 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Политологът Иван-Асен Иванов: Ще има нова първа политическа сила, същинското представление предстои

Не би било логично да търсим конфигурация за съставяне на кабинет извън "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Без солидна власт рискуваме да усложним още повече незавидното ни положение по ключовите въпроси

14:52 | 7 юли 2021 143 20197 Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание? Кой, с какви основания и с каква подкрепа ще може да се наеме със задачата да формира редовно правителство? Какъв ще бъде пътят за възстановяване на България от политическата и задаващата се икономическа криза?

Предсрочни избори 2021

Отговорите на тези и още ред други въпроси ще дадат събеседниците на водещия Стефан Кунчев в извънредното издание на "Директно в новините" в неделя от 19 до 21 часа.

Социологът Васил Тончев, политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов, журналистите Светослав Метанов, Даниел Ненчев и Елица Николова ще посрещнат на живо резултатите от предсрочните парламентарни избори.

В студиото на Dir.bg те ще коментират първите данни от екзитполовете, ще анализират изказванията на политическите лидери и ще споделят своето виждане за това, което ни предстои. В дните преди вота нашите гости ще споделят предварителните си очакванията си от изборите в шест последователни интервюта за Dir.bg. Във вторник разговаряхме с Даниел Ненчев и с Елица Николова, днес сутринта - със Светослав Матанов.

Сега се срещаме с Иван-Асен Иванов - възпитаник на Парижкия институт за политически науки Sciences Po и Софийския университет, заместник-председател на Студентски клуб на политолога. Анализира основно проблемите българската вътрешна и външна политика, на Европейския съюз, както и опазването на околната среда.

- Какви са очакванията ви за честността на изборите с машинно гласуване? Можем ли да се ориентираме по местния вот Благоевград?

- Въвеждането на изцяло машинно гласуване е най-голямата промяна на изборната технология в България от десетилетия насам и това естествено води до натрупването на известни очаквания за всички граждани. За съжаление обаче, проблемът с честността на изборите у нас трудно може да бъде решен с технологични похвати. Контролираният и купен вот, както и всестранните манипулации на изборния процес, представляват дълбоко вкоренени системни проблеми, обхващащи в себе си множество икономически, социални и културни аспекти. Без тяхното адресиране не можем да очакваме осезаема промяна, колкото и да моделираме методите за избор. Разбира се, машинното гласуване ще улесни административната работа, свързана с протоколиране и изготвяне на документация, намалявайки възможностите за фалшификации поне в тези отделни процедурни етапи. Подобен ефект видяхме именно в Благоевград, а в допълнение, важен извод от тамошния местен вот е, че болшинството от хората все пак се справят с машинното гласуване и нямаше поводи за възникване на сериозни забавяния. Предстои да видим дали машинният вот на парламентарните избори, в големите и натоварени секции с непрестанен поток от хора, ще протече също толкова гладко.

- Какви е разликата на 4 април с 11 юли? Кой какво спечели и загуби през тези 3 месеца?

Виж още "Директно в новините" с извънредно издание в изборната вечер

- Изборите на 4 април демонстрираха, че в българското политическо пространство съществува реален и относително обединен в основната си цел протестен фронт, способен да състави правителство и излъчи алтелнатива на наложения от ГЕРБ над десетгодишен управленски модел. Резултатите от изборите през пролетта бяха до голяма степен изненадващи, както за предишните управляващи, така и за гражданите, но и най-вече за самите нови политически субекти. Последните три месеца бяха период за фактическото осмисляне на изцяло новото разпределение на силите в българската политика. Докато отминалите избори представляваха първично пренареждане на актьорския състав на политическата сцена, то предстоящите на 11 юли избори ще бъдат със съвсем различен характер. Оттук насетне ни предстои същинското представление с вече известни участници и почти напълно разпределени роли в очакване единствено на знак от режисьора-суверен. През изминалите месеци балансът на силите между партиите беше частично съхранен. Изключение правят бившите управляващи от ГЕРБ, които естествено са в позицията на най-потърпевши от действията и разкритията на служебния кабинет. Тези тежки репутационни удари, в комбинация с всички негативи, натрупани от дългогодишното управление, няма как да останат без отражение върху електоралните нагласи и по всяка вероятност в България ще има нова първа политическа сила. Но истинската равносметка за загубили и спечелили може да бъде направена единствено след 11 юли.

- В каква посока ще промени резултата от чужбина разкриването на допълнителни секции извън България?

- По всяка вероятност новите секции в чужбина ще облагодетелстват партиите на протеста и в по-малка степен Движението за права и свободи. За България, като страна членка на ЕС, евроатлантически партньор и държава с голяма диаспора, е от ключова важност да успее да осигури възможност за гласуване на всеки един български гражданин, който има това желание, без значение къде по света се намира той. Ако чувстваме притеснение от големия брой българи в югоизточната ни съседка и техния преобладаващ вот за една конкретна политическа сила, то начинът за противодействие на този електорален ефект не е чрез умишлено ограничаване на тяхната възможност за гласуване, а тъкмо обратното.

Необходими са все повече улеснения за всички българи от целия свят - да упражнят своето право на глас и по този начин ефективно да допринесат за формирането на политическата картина чрез реално отразените си нагласи.

Виж още Журналистът Светослав Метанов: Голямата промяна е в по-малките градове

- Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание?

- Според водещите социологически агенции, на които всеки сам избира до каква степен да се довери, политическите сили в следващия парламент ще бъдат или същите, като тези в предишния, или с една допълнителна формация измежду няколкото борещи се на ръба на 4 процентовата бариера. Новият парламент обещава да е също толкова разнороден и фрагментиран. Това би имало позитивен ефект за страната ни, вписвайки широка представителност на обществото в Народното събрание и стъпка към нормализиране на политическата ситуация в държавата след монолитното и трайно управление на предходния кабинет, белязано от силно потиснат парламентарен живот.

- Как оценявате работата на служебния кабинет на президент Радев?

- Вторият служебен кабинет, формиран от Румен Радев, успява умело да балансира между изпълнението на конституционните си задължения, свързани с организирането на изборите и поддържането на работещи институции в страната, като едновременно с това, се стреми да демонстрира публично и от кухните на различни министерства до каква степен предходното управление на страната е действало по незаконосъобразен начин и е злоуботребявало с възложените му обществени отговорности. В този тип еквилибристика основните играчи са няколко от най-активните министри, работещи на експертно ниво, докато премиерът и президентът стоят на заден план. Добро впечатление прави и задълбоченото желание за приемственост в действията на служебният кабинет в опит да се изгради мост към едно евентуално правителство на протестните партии, формирано след изборите. Паралелно с това, към момента президентът съумява да избегне ситуирането си като претендент за изпълнителната власт в държавата и дава добри заявки за преизбирането си в президенстската институция.

- Само т.нар. нови партии ли могат да съставят правителство или виждате и други възможни формати?

- След бурните политически събития от миналото лято, дали начало на масовите граждански протести и формирали изцяло нови парламентарни субекти, не би било логично да търсим конфигурация за съставяне на кабинет извън ИТН, ДБ и ИМВ. Нито една от останалите парламентарно представени партии не би имала легитимността да състави правителство. Макар и от протестите да е изминала една година, ако се създаде правителство с безпринципна коалиция, общественото напрежение отново ще нарастне и със сигурност протестите ще се възобновят. Лидерите на политическите партии от статуквото са наясно с този факт и самите те биха избегнали подобен сценарий.

Виж още Журналистът Даниел Ненчев се обзаложи за изборната активност

- Пълзящо увеличение на цените, международен натиск за Северна Македония, влизане в Еврозоната. Възможен ли е управленски формат, който да се нагърби с трудни решения, някои от които може да са непопулярни за част от обществото?

- Една от най-дефиниращите негативни черти на управлението на ГЕРБ е, че за последните 10 години България беше в сериозен застой именно по отношение на стратегическите ни международни приоритети. Липсата на далновидна, експертна политика на европейско и световно ниво е това, което ни доведе до изоставащи позиции в сферите, които можеха да доведат до най-големи възможности за развитие. Към момента България е изключително неподготвена за фундаменталните промени, които залягат в Европейската зелена сделка, като основна пътна карта за прогреса на Европейския съюз до 2050-а. През последните няколко години бяха пропуснати редица възможности за изработване на солидна и перспективна позиция на страната ни, която да служи за следващите десетилетия и да се ползва с максимално обществено доверие. Паралелно с това продължаваме да бъдем изолирани от множество страни в ЕС по отношение на Северна Македония и не съумяваме да конструираме позицията си по убедителен начин, а подготовката ни за членство в Еврозоната изглежда незавидна. Всички тези елементи на бъдещата ни стратегическа ориентация е необходимо да бъдат разглеждани от функциониращо правителство с ясен мандат. Макар и служебният кабинет да се опитва да предлага решения "на парче", спрямо проблеми замитани с години, без солидна власт в страната рискуваме да усложним дори още повече вече незавидното ни положение по ключови, принципни и фундаментални за бъдещето ни въпроси. Ако бъде съставен кабинет от партиите на протеста, то очакванията върху тях ще бъдат огромни и изпълнението на нужните спешни решения ще бъде мерилото за политическия и управленския им капацитет и възможност за оцеляване във властта.

- Кои са най-важните и неотложни задачи пред следващото правителство?

- На първо място следващият кабинет трябва да започне ангажирана и автентична борба с корупцията по всички етажи на властта. Санкциите по закона "Магнитски" са огромна репутационна щета за страната ни, която ще ни коства много, както в преки, така и в косвени пасиви. Необходимо е незабавно да се състави план за скоростна и ефективна съдебна реформа, който да превърне съдебната власт в институционален защитник на демократичността и справедливостта, а не в инструмент, облагодетелстващ тесен кръг от властимащи. Страната ни трябва да поеме по нов прогресивен път, който да е в синхрон с интересите на българските граждани и принадлежността ни към ЕС. България изостава в множество от звената на европейско развитие, в сферата на икономиката, енергетиката, здравеопазването, дигитализацията и зеления преход. Единствено наваксващ подход може да ни подготви за предизвикателствата на идните кризисни години и да ги превърне във възможности.

Виж още Науката не може да компенсира политическите провали

- Западният свят, Русия, Турция. Какви са международните интереси от политическия развой на събитията у нас?

- За жалост, към настоящия момент България не е в позиция, която да вдъхва доверие и предвидимост, както и да демонстрира желание за развитие. Освен българските граждани, това незавидно политическо състояние на страната ни се забелязва от всички международни играчи, на запад, изток, юг или север. Макар и служебният кабинет да внася известна доза нормалност и усещане за продуктивно партньорство, всички външни фактори знаят, че преди да има редовно избран парламент и излъчен кабинет, страната ни ще продължава да бъде в проблемно положение. Предвид бързия ход и изменчивост на международните събития, е нужно активно и експертно участие на България в новото десетилетие на световната политика. Отношенията САЩ-Русия, новите цели на Г7, търговското партньорство ЕС-Китай, са основополагащо важни за формирането на бъдещия световен ред, в който страната ни трябва да има своето принципно, ценностно място в синхрон с интересите ни, като суверенна държава и член на ЕС.

- Леви срещу десни, либерали срещу консерватори, фили срещу фоби... Доколко автентични са идейните сблъсъци в нашата политика и какво е влиянието им върху избирателя?

- От 1989 година насам България е страна, която върви по своя път, диктуван от цивилизационния ни избор да бъдем пълноправна част от Европейската общност на демократични и ценностно развити страни с отворени пазарни икономики. Приемайки тази ориентация като крайъгълен камък за бъдещото ни развитие, би следвало политическите настроения в страната ни да отразяват този идеен ход. Често пъти ставаме свидетели на бутафорни идеологически сблъсъци, чиито единствени цели са извличането на краткосрочни дивиденти за един или друг политически лидер на мнение. От политологична гледна точка е прекрасно, когато съществува обществен и граждански идеологически дебат. Именно в подобни условия се раждат и най-добрите визии за бъдещето и подобряването на начина ни на живот. Но за съжаление, за остойностяването на подобни дебати се изисква свободен ум и непредубеденост. В голяма степен идеологическите разделения у нас се подклаждат основно от съревнование за власт и личности или групови облаги. Когато подобен род усещания превземат идеологическите диспути, тогава достигаме до нивото на идейните сблъсъци у нас. Понятията ляво и дясно в България са лишени от смисъл, девалвирали до степен, в която изглеждат абсурдно и извратено. Лица, които открито са се клели във вярност на едни идеологически режими, променят мигновено възгледите си в коренно противоположна посока, когато стремежът към себеиздигане го изисква. Тази действителност предизвиква отвращение от всичко свързано с политическата идеологизация у нормалния човек. Това води и до все по-деидеологизираната натура на съвременния ни политически живот. За да се достигне до автентично мислене над различни идейни понятия, е необходимо предварително натрупване на базови устои, които в нашия политически живот все още тепърва изграждаме. Ситуацията в България изисква приемането на общи цели, надхвърлящи дихотомните разделения, ляво и дясно, фили и фоби. Прагматичният и трезв подход е това, което може да ни донесе най-висока добавена стойност към настоящия момент на развитие на общностната ни политическата култура.

Вижте резултатите от предсрочния вот на живо с Dir.bg!

За да анализират първите официални данни от екзитполовете, реакциите на партийните лидери и политическото бъдеще на страната, от 19 до 21 часа на 11 юли в извънредното издание на видео подкаста "Директно в новините" гостуват социологът Васил Тончев, политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов, журналистите Светослав Метанов, Елица Николова и Даниел Ненчев.