Кисинджър на 100: На Путин трябва да се гледа като на герой на Достоевски, а не като на Хитлер
Беше ли войната в Украйна неизбежна, дали беше провал на западната дипломация и трябва ли Киев да е в НАТО?
На 27 май Хенри Кисинджър навършва 100 години. Никой от живите няма по-голям опит в международните отношения - първо като изследовател на дипломацията от 19-ти век, после като съветник по националната сигурност и държавен секретар на САЩ, а през последните 46 години като консултант на президенти и министър-председатели. По случай юбилея Кисинджър изложи пред сп. The Economist опасенията си относно рисковете от конфликти между великите сили и предлага решения как да ги избегнем.
Той също така цитира Кант, който казва, че мирът ще настъпи или чрез човешкото разбирателство, или чрез някаква катастрофа. Философът смята, че той ще настъпи чрез разума, но не може да го гарантира. "Това е повече или по-малко това, което мисля и аз", казва Кисинджър. "Задължение на сегашните лидери е да го постигнат. Това е безпрецедентно предизвикателство и голяма възможност. Ние сме в началото на това предизвикателство, но в момента не отговаряме на изискванията му", казва в заключение американският политик.
Предлагаме на читателите втора част на основните тези, изказани в разговора с изданието. Първата можете да прочетете ТУК >>
Превод: Денис Коробко, Dir.bg
Със сигурност войната в Украйна беше катастрофална грешка в преценката на [руския президент Владимир] Путин в края на краищата. Написах статия, в която по същество предвидих развитието. Смятах, че решението да се остави отворено членството на Украйна в НАТО беше много погрешно. То беше неразумно, защото ако погледнете от руска гледна точка, през 1989 г. те контролираха Европа до река Елба. След това се оттеглиха оттам, по принуда на вътрешната си система, но все пак - оттеглиха се. И всеки квадратен сантиметър от това, от което се оттеглиха, стана част от НАТО. Единствената територия, която остана, беше страната, която те винаги са смятали за най-малкия брат, най-близък до тях органически и исторически. И сега тя също влиза в НАТО. Така че [това] беше голяма повратна точка, това беше окончателна повратна точка.
А по това време Путин дори беше казал, че няма нищо против Украйна да стане част от икономическа система с Европа, но не и НАТО. Година преди войната той направи предложение за дългосрочното развитие на НАТО. И ние не го взехме на сериозно. Само по себе си то не беше приемливо, но можеше да бъде отправна точка. Нашият преговарящ беше прекрасна дама, много я харесвам, но тя така безкрайно мрази Путин.
Сравнете това с начина, по който Западът реагира на Берлинския ултиматум. И Макмилан, и Айзенхауер го използваха, за да започнат дълги преговори, които продължиха 20 години, докато Никсън и Брежнев не намериха предпоставките за ново Берлинско споразумение, което след това продължи до края на Студената война. Ние не направихме това с Украйна. И всъщност нашите преговарящи казаха по време на преговорите, че един от основните американски принципи е, че всяка страна, която отговаря на нашите изисквания за членство, може да се присъедини. Така че това означаваше, че Русия ще бъде напълно заобиколена от страни от НАТО. Какво да прави Грузия в НАТО? Имаме пълното право да я защитаваме, но защо като част от многостранна институция? През XIX в. Великобритания можеше да се защитава по стратегическа причина. Но нямаше да привлече всички останали.
За Путин членството на Украйна в НАТО е мания. Затова сега съм в странното положение, че хората казват: "Той промени мнението си, сега е за пълноправно членство на Украйна в НАТО". И моята причина за това е двойна. Първо, Русия вече не е конвенционална заплаха, каквато беше преди. Така че предизвикателствата на Русия трябва да се разглеждат в различен контекст. И второ, сега сме въоръжили Украйна до степен, в която тя ще бъде най-добре въоръжената страна и с най-неопитното в стратегическо отношение ръководство в Европа. Ако войната завърши така, както вероятно ще завърши, като Русия загуби много от придобивките си, но запази Севастопол, може да имаме недоволна Русия, но и недоволна Украйна - с други думи, баланс на недоволството.
Така че за сигурността на Европа е по-добре Украйна да е в НАТО, където тя не може да взема национални решения относно териториалните претенции.
Вече доказахме способността си да защитаваме Украйна. Това, което европейците казват сега, според мен е безумно опасно. Защото европейците казват: "Не ги искаме в НАТО, защото са твърде рискови. И затова ще ги въоръжим до краен предел и ще им дадем най-модерните оръжия". И как това може да проработи? Не бива да го прекрачваме по грешен начин. Ако приемем, че изходът е вероятният резултат, това ще бъде някъде по линията на съществуващото [преди 24 февруари 2022 г.] статукво. Резултатът трябва да бъде такъв, при който Украйна остава защитена от Европа и не се превръща в самотна държава, която се грижи само за себе си.
Моята основна позиция беше да не се отваря НАТО за Украйна, а дебатът за [разширяването на] НАТО беше основна грешка, тъй като постави под въпрос възприятията за Русия из основи. Много руснаци, включително и либерални руснаци като Солженицин, който беше голям противник на съветската система, смятат, че Украйна е особен случай. Никога не съм срещал руснак на ръководна позиция, който да не вярва в това. [НАТО] взе парче от доминираната от Русия Европа и не го остави там, а го тласна към постоянно военно приспособяване със съвместни планове с други държави. [НАТО] го преследваше идеологически, защото в изявленията, публикувани след това, казвахме, че всяка страна, която отговаря на нашата вътрешна структура, може да се присъедини към алианса. Всяка страна в Кавказ или Централна Азия. Това превърна сигурността в проблем. Не казвам, че това оправдава руските действия, които се опитаха да върнат на Украйна статута на сателит, или използваните средства. Преди кризата написах статия, че Украйна трябва да бъде мост, а не аванпост.
...Ако войната беше приключила със сегашните основни участници, щях да кажа, че Украйна не е в безопасност, защото националистическият аспект никога няма да бъде спокоен. Украйна е по-сигурна в НАТО, където има гаранцията на съюзниците и се нуждае от тяхното одобрение за военни инициативи.
...През 2014 г. написах, че Украйна трябва да бъде мост. Помислих си, че би било по-добре в Украйна да има неутралитет от финландски тип. Сега, когато Финландия и Швеция се присъединяват към НАТО, това не е възможно. И не е възможно да се каже, че не може Украйна да стане член на НАТО, защото тя е в най-уязвимата позиция [географски]. Америка трябва да изтъкне този аргумент. Европейците не искат Украйна в НАТО. Те искат да дадат на Украйна колкото си искат оръжия, но да я накарат да се защитава сама. Това няма да проработи. Ето защо с неохота подкрепих присъствието на Украйна в НАТО.
...Мисля, че ситуацията се е променила. Ако разговарях с Путин, щях да му кажа, че и той е в по-голяма безопасност с Украйна в НАТО.
Всеки, който изучава историята, знае, че Русия като цяло е била обвързана с Европа поне от XV век насам. И така, голяма част от историята на Европа е свързана с Русия, а в Русия винаги е съществувало това амбивалентно усещане, че живее в уникална опасност от Европа, но също така има уникална културна връзка с Европа. От една страна, тя е искала да придобие европейската култура, но от друга страна, тя [гледа на себе си] като на третия Рим, който ще помогне за определянето на Европа. Путин трябва да бъде възприеман като герой от Достоевски, а не като Хитлер, и то с всички амбивалентности и съмнения относно собствения си народ.
Това е общото ми мнение за Русия. Никога не съм срещал руски лидер, който да е казал нещо добро за Китай. И никога не съм срещал китайски лидер, който да е казал нещо добро за Русия, към тях се отнасят някак си с неприязън. И дори когато Путин е в Китай, към него не проявяват любезност, каквато проявиха към Макрон, [който] дойде на специално място, свързано с историята на китайския лидер, а те не правят това за руснаците. Символиката е много важна в Китай, така че това не е естествен съюз.
Възстановяването на връзката на Русия с Европа [е важно]. Ако Русия не е в Централна Азия като действаща велика сила, тя ще стане отворена за гражданска война от сирийски тип; всички тези многобройни конфликти, които сега са отчасти сдържани, защото са неудобни за Русия, тогава ще бъдат отворени до известна степен за Турция, Иран, със сигурност за Китай, като Индия ще бъде много амбивалентна по отношение на всичко това.
Теоретично може да се каже, че ако Русия и Китай разделят развиващия се свят помежду си, това ще им даде още по-голямо влияние. А доколкото и двете страни смятат, че САЩ ги заплашват, и търсят възможности да изолират Китай, както може би смятат, че сме постъпили с Русия, те ще бъдат по-съгласувани.
Но те не са естествени съюзници. В руската и китайската история не може да се открие нито един лидер, който да се е застъпвал за това политиката му да се основава на съюзи помежду им, при всички сътресения, които и двете страни са преживели. Разбира се, през голяма част от историята Китай е бил твърде слаб за подобна роля.
Когато бях с Форд във Владивосток, се отделих, за да отида в Китай, за да ги "инструктирам" - да покажа на руснаците, че разполагаме с китайски вариант. И Дън попита как ми се струва Владивосток, а аз казах, че непреодолимото ми впечатление от Владивосток е студът: "Никога не съм знаел, че на този свят може да стане толкова студено". И тогава - нетактично - казах: "Сега вече знам защо вие, китайците, никога не сте ходили там". А Дън каза: "Какво имате предвид, че никога не съм ходил там, това е наше! И се нарича" - както и да се нарича на китайски - "и всички градове наоколо са наши". И той ми даде имената на всички тях [на китайски]. И едва съвсем наскоро, доста след периода, в който се отворихме за Китай, те приеха границата от 19-ти век. А повечето от тези територии са придобити през XIX век.
И така, по какво биха могли да работят заедно? Малко с Индия, чрез продажбата на руско оръжие. Близкият изток? Това не е естествен съюз. Защото наистина, ако сте били в Китай, защо ви е да търсите Русия?
Презрение, това е основното отношение. И не е разумно да казваме, че искаме да ги отделим от Китай - но това е нещо, което трябва да имаме предвид. И предпоставката за това е, на първо място, да не унищожим напълно Русия във войната.
А след войната [можем] да обявим членството ѝ в Европа за важна цел. Макар че ще бъде невъзможно - и това е разбираемо - да накараме източноевропейците да се съгласят лесно на подобно нещо.
Как заплахата днес се сравнява с предишните епизоди?
На този въпрос Кисинджър отговоря от гледна точка на еволюцията на своето мислене. Същността на суверенитета започва с определянето на интересите на държавите, казва той. И също така е присъщо, че суверенните интереси не винаги ще съвпадат и че държавите ще трябва да обясняват интересите си една на друга. Общото предизвикателство на дипломацията е да свърже тези интереси един с друг, а не да решава проблемите чрез война. В нашия период това се усложнява от вътрешната система, която се изразява особено ясно като система от ценности.
"Започнах да мисля за това много рано в живота си - вероятно когато бях на военна служба по време на войната", казва Кисинджър. "Въпросът как да предотвратим тази катастрофа да се повтори беше традиционен. И конвенционалният отговор в края на Втората световна война беше да се попречи на агресорите да наложат волята си достатъчно рано, така че да не могат да постигнат военно господство.
Първата ми книга беше написана по темата за баланса между сила и легитимност в края на Наполеоновите войни. Тя се занимаваше с различната концепция на страни като Великобритания, която гледаше на това предимно като на стратегически проблем, в сравнение с европейското възприятие. Британското схващане беше да бъдеш в стратегическа позиция, за да можеш да постигнеш целите си по военен път; европейската позиция беше да се изпревари развитието на такъв политически проблем.
Когато влязох в правителството, все още клонях към позицията за постигане на стабилност чрез стратегическо превъзходство. Тъй като бях задължен да проучвам военните способности, които се създаваха, и достигнах до позиция, в която моята препоръка щеше да бъде част от окончателното решение за започване на война, все по-често се питах как изобщо може да се създаде стабилна система, основана на взаимно гарантирано унищожение. Това беше доминиращата теория, но тя ни изправи пред парадокс, който не сме разрешили. Всички ние можем да си припишем заслугата за това, че избегнахме ядрената война в продължение на 75 години. Това е важно постижение, но то никога не е било изрично договорено.
...Отличителната черта на администрацията на Никсън беше, че при криза - която ни беше наложена - щяхме да реагираме много бързо, така че да не се плъзгаме с малки стъпки към непредвидена катастрофа.
Това се получи, защото бяхме по-силни от Русия. Макар че това формулиране има своите ограничения, защото в ядрената област "по-силен" не е физически точно описание, тъй като огромно ниво на разрушителност се достига много бързо. И така, във всеки случай кризата приключи много бързо, след като направихме това. И така, това е принцип за управление на кризи, който не препоръчвам. Но той имаше известно приложение в ситуацията.
В хода на правителствената служба научих колко е важно да се използват преговорите за контрол на въоръженията, за да могат двете страни да научат за военния си потенциал и да мислят, да го ограничат по начин, който е вътрешно поносим за всяка страна. Така станах защитник на контрола над въоръженията, въпреки че тогава бях атакуван от неоконсерваторите.
За американците е вярно, а мисля, че и за много европейци, че възгледът, свързан с контрола на въоръженията, се свързва и с възгледа за пълна [денуклеаризация], която не е постижима в настоящия свят, в нито един кратък период. Така че този възглед, който описвам - принципи, ангажимент за стратегическа стабилност - в съчетание с възгледа за цялостна стабилност, стана доста устойчив. Оттогава обстоятелствата се промениха изключително много.
Студената война беше стратегическа ситуация, в която ние започнахме в по-силна позиция по своята същност. Но думата "по-силна" се нуждае от разбиране, защото дилемата беше - и си остава - че страни като Виетнам могат да победят свръхсила, която има ядрено превъзходство, но не желае да го използва. И този дисбаланс се отнасяше и за НАТО [стратегията], която възприемаше руското конвенционално превъзходство и която на свой ред позволяваше на Русия да упражнява доминиращо влияние.
Когато се намираме в свят на противопоставяне с взаимно гарантирано унищожение, от морална гледна точка си длъжен да избягваш това за своето общество. През периода на Студената война [ситуацията] никога не е стигала дотам.
...Трябва да направим малки стъпки към контрола на въоръженията, при които всяка страна да представя на другата контролируем материал за новите възможности. Веднъж имах опит в Русия с Брежнев, с когото преговарях за контрол на въоръженията. Обсъждахме споразумение за техническите възможности. И Брежнев каза: "Ще възложа [изпълнението] на министъра на промишлеността", който беше на срещата. Така че аз започнах обсъждането на оръжейните възможности - министърът на промишлеността изпадна в истеричен пристъп. Той вдигна толкова много шум, че го изведоха от залата; после го върнаха, аз започнах да говоря и той отново получи пристъп. Така че не можахме да продължим. А по-късно, когато се замислихме, не бяхме сигурни дали Громико е знаел какви са възможностите на оръжията, защото по това време той беше само външен министър - все още не беше в Политбюро. Основният проблем беше, че техните оръжия имаха по-голяма маса на бойните глави, но нашите имаха по-голяма точност - и ние имахме по-голямо разнообразие от оръжия. Така че за ястребите беше лесно да се заиграят с тези различия, но ако на поста бяха неподходящи хора...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}