В рамките на две седмици няколко фрапиращи инцидента с гръмотевици и мълнии отнеха човешки живот, унищожиха домове, изпепелиха дървета. Рискови ситуации, които са възможни при всяка буря, порой и влошаване на времето. Редица експерти изразиха подозрения, че България се оказва недобре подготвена и незащитена срещу мълниите, които са опасни не само за селските къщи без гръмоотводи, но и за големите градове.

Потърсихме дългогодишния експерт и електроинженер Ернесто Нориега Стефанов, роден в Хавана, Куба, в семейството на българка и кубинец. Той е специалист е в областта на мълниезащитата, заземяването, качеството на енергия, електрохимичната защита от корозия и електромагнитната съвместимост. Представя свои научни разработки на редица технически конгреси в страни като Бразилия, Аржентина, Колумбия, Куба, Полша, Венецуела и др. Участва като гост-лектор в различни курсове и семинари. През 2011 г. представя България на първия симпозиум на Асоциацията по мълниезащита (International Lightning Protection Association 1st Symposium), провел се в град Валенсия, Испания. Автор на книгата „Мълниезащита на фотоволтаични, вятърни и хибридни централи“, издадена през 2013 г.

- Г-н Стефанов, защитени ли сме от мълнии и гръмотевици?

- Не сме защитени, заради регионалното затопляне. Започна да се покачва температурата и се образуват повече гръмотевици. 99% от къщита в селата нямат никаква защита. А в Пловдив мога да кажа, че над 95% от старите сгради също нямат мълниезащита. Само новите имат, но не може да се каже, че са изпълнени професионално, защото доста фирми изпълняват такива системи без да имат нужната квалификация или нужния опит.

- Трябва ли да се поддържат гръмоотводите по жилищните блокове?

- Поне един път на година трябва да се вика специализирана фирма, която да проверява състоянието на системата. Мълнеприемникът, който се монтира на покрива, трябва да се проверява, връзките също. И нещо повече – ако е установено, че една система е ударена от гръмотевица, цялата сграда трябва да мине профилактика с основно подменяне на тази уредба. Защото понякога се повреждат самите елементи.

Имайте предвид, че говорим за огромна енергия, сравнима до голяма степен с температурата на слънцето. Нещо като бомба, характеризира се с голям ефект с деструктивно действие. Затова трябва да се проверява самата система.

Имайте предвид, че в България това не се прави. Самите органи за контрол, които проверяват такива системи, нямат нужната квалифицикация, за да могат да направят професионално заснемане на състоянието. Не знаят как точно да ги тестват, защото самите уредби са доста стари. Оттам идват големите проблеми. И самите хора може да се каже, че до голяма степен са безотговорни. Човек, когато знае, че има вероятност за буря, не трябва да излиза от вкъщи. Самите хора трябва да се работи върху тяхното самосъхранение.

Например вчера в Пловдив на детската площадка започва да гърми около 20 часа. Аз се прибирам със семейството си вкъщи. Но останалите родители не го направиха и просто не обръщаха внимание, мислейки си, че нищо няма да стане. Децата си играят, а площадките нямат никаква защита. Хората си мислят, че е безопасно. Децата тичат, играят, карат колела. Направиха такива площадки в цяла България и никъде не сложиха мълниезащита. Това са открити места, междублокови. Същите като мястото, където се случи инцидентът с младия мъж и кучето му вчера. Факт е, че има голям риск и ако не се шуми около проблема, се случват подобни трагедии.

- Как да се предпазим от мълниите?

- Ако сме в колата – оставаме там. Ако сме на открито – търсим сграда. Ако сме на полето, трябва да се клекне, да се намали височината – по този начин да намалим вероятността да бъдем ударени от самата гръмотевица. Когато излизаме например – винаги да се проверява прогнозата за времето преди да се излезе.

- Мит ли е, че обувките с гумена подметка спасяват в подобни ситуации?

- По-скоро да. Обикновено мълнията търси най-ниско съпротивление. Ако проследите статистиката по целия свят, например в САЩ, загиват по 100 души на година по този начин. Не мисля, че тази статистика ще стигне България, но тази година за по-малко от 3-4 седмици имаме доста инциденти. А не сме октомври. Статиите, които се пишат покрай подобни инциденти, се забравят до следващия сезон и пак се случва същото.

Нямаме превантивни мерки. Всичко е така – сещаме се за проблема, ако гърми. Ако не гърми, не се сещаме.

Как се пазят хората в чужбина? Има модерни средства, има системи, които се продават. Има европейска наредба от 2-3 години, която е задължително да се спазва. Там е описано как на открити места като детски площадки, плажове, места за забавления, голф игрища, басейни и др. - те трябва да са снабдени със системи, които наблюдават движението на бурите. Те може да са снабдени с аларма, която се включва в определени моменти, когато бурята наближава. За да може хората да се скрият. В България в момента никой не прави това. Не го следи държавата. Защото тук е така – ако имам голф игрище, нека хората идват да ми плащат хиляди левове, но аз не осигурявам безопасността на този клиент, който идва да се забавлява. Това е манталитет тук, не се взимат мерки предварително.

- Новите строежи имат ли достатъчно надеждни гръмоотводи?

- Не мисля, защото в момента инвеститорите търсят най-евтините материали за монтиране на устройства с най-ниско качество и цена. Една качествена уредба може да издържи 30-35 години, а инвеститорите пестят и слагат такива, които не могат да издържат и една година. Само че няма кой да контролира това. Защото ако държавата проверяваше материалите за този тип обезопасяване, щяха да се следят сертификати, стандарти, като се прави в другите държави. Тогава нямаше никой да си позволи да продава на пазара елементи за самозащита, направени сякаш в мазе и които не са тествани. И когато се полагат в земята, не издържат и 6 месеца.

- Може ли да се каже, че българите подценяваме мълниите и гръмотевиците?

- Да, подценяват, да. Надявам се хората да мислят и да осъзнават, че се дават хиляди левове за скъпи коли и забавления, но най-важно е да защитаваш живота, децата и покрива над главата си.