01:48 | 01.07.24

17-11-2017 20-11-2018

01:48 | 01.07.24

Цифровата революция е за онези, които притежават инструментариума, за да я постигнат

Това е един от акцентите в дискусията "Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект", част от "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)"

Снимка: Булфото

Цифровата революция е за онези, които притежават инструментариума, за да я постигнат

20:31 | 28 юни 2024 1 892 Снимка: Булфото

България и регионът могат да предложат много за бъдещето и конкурентоспособността на европейските иновации. Позитивите от дигитално обучение и образование са много, но има цифрова пропаст между онези, които имат достъп до образование и онези, които нямат. Цифровата революция е революция само за онези, които притежават инструментариума, за да я постигнат. Тъй като днес всички са потребители на технологии, въпросът вече е как по най-добър начин да бъдат създадени умения за тяхното приложение. Човек трябва да разбере модела на изкуствения интелект, когато го използва, трябва и да работим с родителите, които често се опасяват за значението на технологиите и как да подготвят децата си за следващите десетилетия. В същото време е необходимо в още по-голяма степен да се включи етиката при работата и разработката на изкуствен интелект.

Green Transition

Това са част от акцентите, които поставиха участниците в дискусията "Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект", част от най-успешния форум за зелена трансформация "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна на 26 юни в столичния Sofia Event Center и продължи до 28 юни. В дискусиите участваха над 165 лектори от 19 страни.

В днешната дискусия участваха Джон Хейвънс - директор на IEEE и Planet Positive 2030, Мила Алейна - главен експерт и стратегически съветник в Planet Positive 2030, Мариса Залабак - специалист по етика на ИИ и образователен психолог, проф. Aндрес Леон-Гейер от Папския католически университет в Перу, доц. Радослав Милчев от Техническия университет в София, Павел Лисев - главен изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" и Георги Киров - главен изпълнителен директор и основател на Crisp Labs.

Снимки от дискусията "Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект" ВИЖТЕ ТУК >>>

Модератор на панела бе Моника Манолова - експерт по иновации за Дигитална национална коалиция (DNA) и научен съветник на глобалната агенция в сферата на изкуствения интелект Морал и познание в ИИ (MKAI). Дискусията беше открита след видеообръщение на Ева Майдел, която е член на Европейския парламент.

Моника Манолова - експерт по иновации за Дигитална национална коалиция (DNA)

Снимка: БТА

"България, но и целият регион - Централна и Източна Европа, могат да предложат толкова много за бъдещето на европейските иновации, и за конкурентоспособността им като цяло. Но е важно да осигурим гласност на нашите нужди през следващите седмици и месеци, докато институциите на ЕС определят своите политически приоритети", заяви Майдел в своето видеообръщение.

"Като представител на България в Европейския парламент през последните 10 години имах възможността да работя по ключови законодателства в сферата на технологиите. През изминалия мандат заедно с моя екип и много съмишленици в България достигнахме успешен резултат по Първия в света Закон за изкуствен интелект, както и по Първия европейски Закон за микропроцесори", добави Ева Майдел.

"По време на всички преговори за мен беше водещо това, което е важно и добро за гражданите, но и за бизнеса и за компаниите, за тези, които създават иновациите и благодарение на тези, чрез които вървим напред и се развиваме", акцентира Ева Майдел.

Ева Майдел, член на Европейския парламент

Снимка: БТА

След това думата имаше Мила Алейна, която е главен експерт и стратегически съветник в "Planet Positive 2030". "Индонезия е четвъртата държава по население след Китай и САЩ. По население ние попадаме в глобалното мнозинство. Ние като че ли правим "венец" от технологии. Една от идеите е глобална образователна програма, която се нарича "Свободно учене". Има поне 3.5 милиона учители, които я използват в момента, както и поне 100 хиляди обучавани на месец, които участват в разработка чрез участието си, правим и еволюционни разработки", разказа Алейна.

Тя обясни, че работата в тази платформа се управлява именно от хората, а не от технологията. "Всички проучвания през последните 10-15 години показват, че достъпът от много ранна възраст до дигиталните технологии е вреден за децата", добави Мила Алейна.

Мила Алейна, главен експерт и стратегически съветник в "Planet Positive 2030"

Снимка: БТА

"Основната тема, на която искам да се спра, е възможността за дигитално обучение и образование, позитивите на което са много. Това разширява цифровата пропаст между онези, които имат достъп до образование и онези, които нямат", каза Мариса Залабак - специалист по AI етика и психолог.

По думите ѝ темата за изкуствения интелект и образованието е вече трансгранична. Тя се разработва навсякъде и просто оживява.

Според нея генеративният изкуствен интелект и работата с него е най-вълнуваща, защото изисква повишено внимание. Тя припомни и думи на президента на Република България - Румен Радев, че Зеленият преход е преход на личността. Добави, че е необходимо в още по-голяма степен да се включи етиката при работата и разработката на изкуствен интелект.

Мариса Залабак, специалист по AI етика и психолог

Снимка: БТА

"Проблемите, свързани с цифровизацията, са много тежки на много места по света. Често пъти не е необходимо да имате много скъпи устройства, за да използвате изкуствен интелект. Човек трябва да разбере модела на изкуствения интелект, когато го използва. Необходимо е да знаем как да използваме изкуствения интелект", отбеляза проф. Андрес Леон-Гейер от Папския католически университет на Перу.

По думите му цифровата революция е революция само за онези, които притежават инструментариума, за да я постигнат. Той добави, че технологичната грамотност се изразява и в това човек да има различни гледни точки при определени проблеми.

"Трябва да работим и с родителите, защото често те са тези, които се опасяват за значението на технологиите, и как да подготвят децата си за следващите десетилетия", добави проф. Гейер.

Проф. Андрес Леон-Гейер от Папския католически университет на Перу

Снимка: БТА

"Нашите студенти са по-интелигентни от нас. Но това е част от еволюцията на човечеството. Ние сме тук, за да ги подготвим за бъдещите перспективи на нашия свят. Роботиката е сфера на много силна конкуренция, както на индустриално, така и на пазарно ниво". Това каза доц. Радослав Милчев от Факултета по Индустриални технологии към Техническия университет.

По думите му, ако искаме да сме в по-добра позиция в този напреднал ареал на познание, трябва да инвестираме в образование и практика, но е необходимо и по-добро обслужване.

"С подкрепата на Европейския съюз (ЕС) и на българското правителство разработихме много модерни и съвременни технологии и лаборатории. Мисля, че имаме много добра стартова позиция за преодоляване на конкуренцията в Източна Европа", добави той.

Доц. Радослав Милчев от Факултета по Индустриални технологии към Техническия университет

Снимка: БТА

"Фондът на фондовете в България има много инструменти за целия дизайн и инструментариум, които са под ръководството на фондовете, които идват от Европейската комисия. Имаме много важна роля в подкрепата на идеите и проектите за иновациите и дигитализацията", пък каза Павел Лисев, който е член на УС на Фонда на фондовете.

Павел Лисев, член на УС на Фонда на фондовете

Снимка: БТА

Георги Киров - изпълнителен директор и управляващ партньор на Crisp Labs, обясни, че се наблюдава голяма промяна на културата, когато става дума за цифровия преход.

Той акцентира, че е важно да намерим начин, по който да успеем да съхраним за напред в бъдещето познанията и натрупания опит на сегашното поколение специалисти в различните области като например инженерите.

По думите му, тъй като сега всички са потребители на технологии, въпросът вече е как по най-добър начин да бъдат създадени умения за тяхното приложение и как правилно да бъдат обучавани кадри, които да използват по предназначение тези технологии.

Георги Киров, изпълнителен директор и управляващ партньор на Crisp Labs

Снимка: БТА

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.