Ако вносът на храни в България спре: До 3 месеца минаваме на житната диета на Дънов
Земеделският министър Кирил Вътев и македонският му колега Люпчо Николовски участваха в най-мащабният регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023
Най-мащабният регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news, продължава финалния си ден с третата си дискусия с фокус върху храните, цените и продоволствената сигурност.
Фокусът в третия ден от форума бе в бъдещето на транспорта, дигитализацията, умните градове и продоволствената сигурност. Модератор на сесията "Цени, храни и продоволствена сигурност" бе Зинаида Златанова - вицепремиер и министър на правосъдието (2013-2014). В дискусията участваха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, Люпчо Николовски - министър на земеделието, горите и водното стопанство на Северна Македония, евродепутатът Атидже Алиева, член на групата на "Renew Europe" в ЕП, Синан Вейсал, член на УС на браншова камара "Плодове и зеленчуци" и Симеон Караколев - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Първи думата взе министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който акцентира върху това, че България има потенциал да изхранва около 30 млн. души, докато в момента разчита основно на внос.
"Цените са нещо, което определят единствено потребителите с тяхното търсене - ако има по-голямо предлагане от търсенето, цените падат, и обратното. Дори когато някой създаде нов нишов продукт и на пазара възникне ниша, това е временно състояние, особено в храните, много бързо идват следващи производители и търговци. Който се е опитал по административен път да регулира цени, все е сбъркал", каза министърът.
Вътев продължи с темата за продоволствената сигурност, която според него е разделена на две части. От една страна, тя означава гарантиран достъп до храна и тук министърът постави въпроса откъде идва тази храна. Той изрази съжалението си, че голяма част от храната, която консумираме у нас, е внос. И припомни, че България има свръхпроизводство на зърнено-житни и маслодайни култури, а има дефицит на плодове, зеленчуци, мляко, месо.
"В последните 30 г. винаги се е говорило за развитието на определени сектори, което е довело до този деформиран профил на българското земеделие", посочи Вътев.
Той отбеляза и друго измерение на продоволствената сигурност - способността на една държава със собствено производство да задоволи нуждата от храни на своето население. Според земеделския министър тук влизаме в голяма несигурност. Вътев даде за пример ситуация, в която изведнъж вносът към България спре, страната ни има плодове и зеленчуци за около две седмици, месо и мляко - за три месеца, след което "минаваме на житната диета на Дънов".
Вътев отбеляза още един важен аспект, наречен "микробиом" - това е микрофлората, която живее в почвата, и без която почвата е мъртва. "Тази микрофлора има изключително значение за развитието на цялата растителност. България е много богата по биоразнообразие и има потенциал да изхранва около 30 млн. души", сподели земеделският министър.
Той обеща, че новият екип на Министерство на земеделието и храните ще вложи цялата си енергия и познания и ще работи с всички производители, за да постигне максимално обезпечаване на цялата агрохранителна верига с български продукти.
Вътев посочи, че ще бъде направен цифров модел на продоволствената сигурност, което означава по продуктови линии, от полето до масата, колко е собственото производство и колко - вносът на суровини, какво трябва да се направи, за да нарасне производството, всичките видове преработка, търговската част, дистрибуцията, маркетинга. "Имаме страшно много потенциал за усвояване на симбиозата между храни и туризъм, защото тези два отрасъла вървят винаги ръка за ръка", подчерта българският земеделски министър.
Той цитира данни, според които през 1923 г. в България е имало 300 000 столетника при население около 4,5 млн. души. Към днешна дата няма и 300. Според Вътев храната има изключително отношение към здравето на човека и един от водещите фактори е точно микробиомът - микроорганизмите от почвата преминават в растенията, от тях в животните, от хранителните продукти от растителен и животински произход преминават в нашия организъм. "Микробиомът в нашия организъм е пряко зависим от храната, която приемаме", обясни Вътев.
Според него да се говори за здравословни храни донякъде е приемливо, но не е вярно. По думите на земеделския министър има здравословни и вредни количества.
В заключение земеделският министър заяви, че в министерството започват усилена работа по агрохранителната верига от полето до масата, за да я наситят максимално с български продукти, произведени от български суровини. "Агрохранителната верига е неразривно свързана и да я делим на сектори е грешка. Това е единен процес и ако искаме да бъдем по-здрави, трябва да се храним с продуктите, произведени тук", завърши Вътев.
От своя страна Люпчо Николовски, министър на земеделието, горите и водното стопанство на Северна Македония, изтъкна, че младите политици в югозападната ни съседка, сред които е и той, предпочитат да се фокусират върху взимането на решения и върху действията за създаване на по-добри условия на живот.
"Да влагаме енергията си, за да създаваме по-добри условия на живот, да си сътрудничим с останалите страни и конкретно с България. Има много възможности занапред, ако не съсредоточаваме вниманието върху историята, а върху практическите въпроси, свързани с това, как да разширяваме сътрудничеството си и да създаваме по-добри възможности за следващите поколения, младите хора и гражданите на двете страни", добави Николовски.
Македонският министър разказа повече за инициативата "Отворени Балкани", чийто фокус през следващите 2-3 години ще бъде премахването на всички препятствия между България и Северна Македония. По думите му за последните 2 години на инициативата са отбелязани няколко постижения, като увеличение на търговското сътрудничество между Република Северна Македония и Сърбия с повече от 25 на сто за 2022 г. Същевременно вносът от Сърбия към Република Северна Македония се е повишил с 14 на сто. "Същото важи и по отношение на търговския ни обмен с Албания", посочи Николовски.
Той допълни, че страната му би искала да продължи по този път, като се организират големи събития в Белград и Скопие: през есента - панаир на храните, друг, посветен на продоволствената сигурност, а в Белград ще се проведе изложение на вина. "Като правителство ще продължим да подкрепяме процесите по инициативата, за да улесняваме сътрудничеството помежду си. Това ще облекчи и процеса на преговорите за присъединяване към ЕС", сподели земеделският министър на съседите ни.
Люпчо Николовски разказа, че в края на 2022 г. в Скопие са приели национален план за производството на храни със съответните мерки и действия за стабилизиране на националното производство и увеличаване на производството на важни хранителни стоки.
Друга цел, която имат в Северна Македония, е да разширят наличните земеделски програми. "Създадохме фонд за интервенции през 2022 г. с цел подпомагане на всички земеделски производители. Подпомагаме ги, като субсидираме цената на торовете, защото знаете, че те значително се повишиха", обясни аграрният министър.
По тази мярка властите на Република Северна Македония са заделили около 10 млн. евро, така че да поемат около 40 на сто от цената на торовете.
"Що се касае до достъпа до храни, ситуацията е по-сложна. Имаме висока инфлация при храните, почти 20 процента. Успяхме да намалим стреса от това чрез въвеждането на определени политики и да стабилизираме цените", коментира Николовски. Той допълни, че в момента се работи върху система за мониторинг на цените на храните, за да може да бъдат предотвратени евентуални проблеми за в бъдеще.
По думите му благодарение на отговорното поведение на земеделските производители и партньорството с други държави от региона, е увеличено производството на пшеница, слънчогледово олио, ориз, както и износът на тютюн, който е много важна култура за Р Северна Македония. "Очакваме и тази година да получим добри приходи от износ на тютюн, повече от 150 млн. евро", каза аграрният министър.
Република Северна Македония е увеличила и износа на вино, като през 2022 г. той е бил на стойност повече от 70 млн. евро.
Николовски подчерта, че продоволствената сигурност остава много важен въпрос и в Скопие работят както в средносрочен, така и в дългосрочен план, за да я гарантират. "Говорим за засилен мониторинг върху цените на суровините, прозрачност на пазарите и отговор чрез политики за осигуряване на продоволствена сигурност", допълни той.
По думите му властите на страната искат да създадат система за предоставяне на излишните храни и ще започнат програма за предоставяне на пресни плодове и зеленчуци на училищата. През 2022 г. е започнал такъв проект, в който са се включили 350 училища от цялата страна. Аграрният министър заяви, че тази година ще се продължи с двойно по-голям бюджет, закупувайки плодове и зеленчуци от местни производители, като по този начин те също ще бъдат подпомогнати.
"Провеждаме и структурна реформа, особено що се отнася до управлението на поземления фонд. Ние сме лидери в региона по отношение на консолидацията на земеделските земи", посочи Николовски.
По думите му друг фокус за Република Северна Македония е модернизацията на селското стопанство със съответните мерки за подпомагане на младите земеделски производители, на жените от селските райони. Подкрепата за малките земеделски производители също търпи промени, като има програми за директни плащания от бюджета на обща стойност повече от 150 млн. евро годишно, както и различни мерки за насърчаване на инвестициите в Програмата за развитие на селските райони.
"Фокусът на вниманието ни през последните години е подпомагането на малките семейни бизнеси. Имаме 200 нови винарни, 800 нови земеделски производители. Създаваме специални програми, чрез които предоставяме безвъзмездна помощ за инвестиции, така че да могат да започнат производство от благоприятна позиция", каза аграрният министър.
След министрите от България и Северна Македония думата взе "силният български глас в ЕП", както модераторът Зинаида Златанова я определи, а именно Атидже Алиева, която е член на групата на "Renew Europe" в Европейския парламент.
Тя акцентира върху нуждата от цялостна стратегия по отношение на Зеления преход във всички сектори на икономиката и изрази мнение, че може би трябва вече да мислим не е ли време за пенсиониране на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП).
"Пандемията и войната ни накараха да се върнем към корените на Европейската селскостопанска политика. ОСП е създадена след Втората световна война с две основни цели - изхранване на населението и гарантиране на храната след войната, както и осигуряване доходите на земеделските производители. В контекста на Зеления преход продоволствената сигурност на моменти на европейско ниво, а и у нас, тези две понятия изглеждат не дотам съвместими. След последната реформа на Общата селскостопанска политика от 2019 г. тя има и още един фокус - екологизирането, което ще видим само след 2 г. дали работи", коментира Атидже Алиева.
И обясни какво има предвид. Намалената употреба на пестицидите, намаления риск от антимикробна резистентност, запазването на биоразнообразието засягат първо производителите на храна, а именно земеделците, за които става все по-трудно да спазват т. нар. зелени изисквания и да отговорят на въвежданите високи стандарти.
"Дискусията в България не трябва да я водим между зелените и земеделците в противоречие, а заедно. Нашите фермери са първата жертва на климатичните измерения. Ако сравним данните от 1991 г., се виждат ясните усилия на земеделците по отношение на екологичната архитектура на Общата селскостопанска политика и техните усилия да се борят с климатичните изменения и да опазват околната среда. Ясна е последователната връзка между чистото земеделие, производството на чисти храни, опазването на околната среда, биоразнообразието и доброто здраве на европейците", подчерта евродепутатът и попита риторично как да го постигнем.
Алиева призна, че на европейско ниво дебатът става все по-труден.
"През изминалата седмица видяхме големи законодателни предложения от страна на Комисията, като предложението за Регламент за устойчива употреба на пестициди, предложението за Регламент за възстановяване на природата, предложението за изменение на Директивата за индустриалните емисии, които са част от стратегията "От фермата до трапезата" и засягат всички земеделци. Моите колеги, които са членове на Комисията по околната среда в ЕП при последното гласуване казаха, че резултатът е ясен жълт картон към ЕК от страна на ЕП като съзаконодател", изтъкна Атидже Алиева.
И обясни защо: "Голяма част от тези предложения отиват твърде далеч и са твърде амбициозни. Те не съвпадат с реалността и с конкретните действия, които биха могли да се реализират до 2030 г. Става все по-трудно да намерим баланса между първоначалното законодателно предложение, което е дошло от комисията, и работата ни в ЕП като евродепутати и като членове на Комисията по земеделие". Тя даде за пример различията в посоките между различните комисии в ЕП.
"Споделям подхода на министър Кирил Вътев за цялостна работа по агрохранителната верига, но като евродепутат много ми се иска на национално ниво да разширим този поглед и да имаме цялостна стратегия по отношение на Зеления преход във всички сектори на икономиката. Понякога се затруднявам от липсата на национална позиция по важни законодателни предложения. Ако знаем посоката си на развитие, е много по-лесно да се защитим в Брюксел, категорична е Алиева.
Тя подчерта и че не всичко се налага от Брюксел, но ние трябва да сме проактирвни, защото по думите ѝ на този етап "изглеждаме объркващи", което тя отдава и на политическата криза от последните две години.
"Но се надявам да си подредим къщичката и да имаме ясна визия за бъдещето ни, но и да сме част от европейското развитие. Сега трябва да участваме във взимането на основополагащи решения, защото всеки преход и реформа, които се правят, трябва да отговарят на нуждите на 27-те държави. Може би е време да помислим в перспектива дали не е време за пенсиониране на Общата селскостопанска политика и за нова реформа. Много е важно да намерим баланс на справедливите доходи за земеделците и на достъпността на храната за потребителите".
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев акцентира върху сдружаването на българските животновъди, като единствена и устойчива алтернатива. По думите му, въпреки че държавата призовава земеделските производители и животновъдите да се кооперират, процесът в България е изключително труден.
Караколев даде за пример Европа, където средно 10 процента от производителите са влезли в сдружение, докато за България този процент е под 0,5 на сто.
"Държавата говори - сдружавайте се, това е бъдещето. Какво да правим, като се сдружим. Кандидатстваш за малка мандра, но не можеш да намериш финансиране, защото си рисков субект. Трябва в процеса по подпомагане да се включи Българската банка за развитие. Тя трябва да отдели един ресурс и да подпомага тази държавна политика по сдружаването на производителите, като поема съответния риск", категоричен бе съпредседателят на НОКА.
Той изнесе данни, според които българските производители, които членуват в кооперативи, общо са около 500 от над 60 000 регистрирани земеделски стопани. "А над 80 процента от целия спектър на сдружени фермери са членове на НОКА. В същото време един кооператив трябва да кумулира много услуги за своите членове, защото в България животновъдът се налага да бъде и счетоводител, юрист и чиновник", обясни Симеон Караколев.
По думите му една от най-основните задачи е да концентрира производството и предлагането на суровина.
"Като тук разделяме предлагането на суровина на няколко етапа. Първо трябва да се събере на регионално ниво, след това тя трябва да отиде в млекопреработвателно предприятие. А това е голям проблем в България, защото силното лоби на млекопреработвателите доскоро изключваше фермерите сами да преработват своята продукция и да я продават на пазара. Това води минимум 20 процента по-висока цена за фермера", добави овцевъдът.
От своя страна Синан Вейсал, член на УС на браншова камара "Плодове и зеленчуци", предупреди, че в България производството на плодове и зеленчуци стремглаво изчезва.
"Макар че имаме перфектни условия за произвеждане на едни от най-качествените и чисти плодове и зеленчуци, не го правим. Много е важно обществото да осъзнае, че трябва да потребява местни плодове и зеленчуци. Докато това не стане, много трудно производството ще се възстанови в такива размери, в каквито е било в недалечното минало", категоричен бе Вейсал.
По думите му основната причина да сме на това ниво е, че не е имало добро планиране през последните 30 години.
"Производството на плодове и зеленчуци в Европа и света е много сериозна външна и вътрешна политика. То има не само значение за изхранване на населението, но и много голям социален ефект. Производството на плодове и зеленчуци е един от най-големите генератори на работни места в една икономика и то за едни работници, които не са с толкова високо ниво на образование. И затова съседните държави развиват това производство и наблягат на него", коментира още Синан Вейсал.
Овощарят, който произвежда плодове в ихтиманското село Стамболово, сравни производството на плодове и зеленчуци с бягане с препяствия, които обаче са с височината на овчарски скок. По думите му българските производители нямат лесен достъп до земя, както и до финансиране.
"И основното - нямаме пазари. Министърът каза - ние имаме достатъчно територия и потенциал да храним 30 милиона души, защо не го правим? Защото не искаме или някой не ни позволява? Това са важни въпроси. Трудно е, много ни е трудно през последните няколко години. Защото плодовете и зеленчуците са важна част от храната на хората. Когато не можем да произвеждаме храна на достъпна цена, това се отразява и на потребителите. В последните години пропастта между цените на производителите и цените, на които потребителите купуват, е много голяма. Тази разлика остава в едни елементи във веригата, които са много на брой", добави Синан Вейсал.
Той посочи, че 13 пъти се е опитвал да създаде сдружение на производители на плодове и зеленчуци и всичките му опити са били неуспешни.
"Производителите трябва да разберат, че трябва да се сдружават, за да са силни. Държавата трябва да направи някои неща също. Държавата е абдикирала от тази своя функция, въпреки средствата, които се насочват към този бранш. Отделно все повече намаляват площите с плодове и зеленчуци. България в контекста на зеления преход има голям шанс да стане зелената градина на Европа. Нашето производство не е толкова високо индустриализирано, както е на Запад. Хубаво е, че имаме все още чисти почва и вода. Аз се надявам като общество, държава и производители да осъзнаем необходимостта от тази посока и да правим всичко възможно браншът да оцелее и да разработим една икономика на нови принципи. Като продуктът, който ще излезе накрая, ще е най-добрият за потребителите", завърши Вейсал.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.
Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}