Ключът за устойчиво развитие на земеделието е в технологиите

Снимка: Иван Коловос

Ключът за устойчиво развитие на земеделието е в технологиите

Пътят на технологиите до устойчиво земеделие ще е дълъг и не много лек, бе изводът на дискутиращите в последния панел на тридневната конференция Green Week 2023

17:22 | 22 юни 2023 | Редактори : Надежда Христова, Елза Тодорова 9 1276 Снимка: Иван Коловос

Най-мащабният регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news, приключи тридневната си наситена програма с последната дискусия с фокус върху храните, цените и продоволствената сигурност.

Green Transition

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

Модератор на сесията "Агритех за устойчиво развитие на земеделието и храните" бе Мария Христова от Европейския институт за иновации и технологии. В дискусията участваха Марсел Йонеску, изпълнителен директор, Agricloud, Нина Гранучи, съосновател и президент на Green Spot Technologies, Ралица Жекова, ръководител на Регионалната агенция за предприемачество и иновации във Варна, EIT Food Hub, Чавдар Маринов, заместник-министър на земеделието (2019-2020), изпълнителен директор на КАРБОНСЕЙФ ООД и Константин Харалампиев, експерт в областта на финансирането на проекти в AgroVar.

Марсел Йонеску, изпълнителен директор на румънската компания Agricloud, която представя данни в реално време на фермерите, включително с дронове, взе първи думата в началото на обсъждането. По думите му земеделските производители се нуждаят от три неща - земя, слънце и вода.

"Това имаме предвид, когато говорим за климатичните промени", отбеляза Йонеску. По думите му трябва да се прилага образователна програма за адаптиране към промените.

Интегрирането на технологиите в селското стопанство трябва да се разбира добре, например при посевите, да разбираме как през следващите 50 г. ще се промени производството на храни. Сред главните въпроси е как ще се справим с предизвикателствата на климатичните промени, а също и повишаването на цените на земеделските продукти и на производствените разходи, каза изпълнителният директор на Agricloud.

Снимка: Иван Коловос

И ключът е в технологиите, в изграждането на устойчивост, категоричен е Йонеску.

Той обаче сподели, че има голяма съпротива на промените. Технологиите са нови и е важно да убедим фермерите, че ще имат по-високи добиви чрез използването на нови технологии - до 10%.

Проблемите с недостига на работна ръка в отрасъла, също ни подтикват да се възползваме от новите технологии, а те са много добри в прогнозирането.

Трябва да сме проактивни към промените и да се подготвим за променящите се метеорологични условия, да се справяме с вредителите. Това го правим със сензори, отбеляза Йонеску.

Имаме проблеми - и в Румъния и България и двете страни сме в дъното на европейските статистики. Кой е по-зле по отнощение на цифровото образование, каза Йонеску и препоръча двете страни да работим по общи проекти.

Важно е да си сърудничим и да се сдружаваме, заключи шефът на Agricloud.

Снимка: Иван Коловос

Пътят на технологиите до устойчиво земеделие ще е дълъг и не много лек. Това е преход, който трябва бъде подкрепен, за да е и справедлив, каза Ралица Жекова, ръководител на Регионалната агенция за предприемачество и иновации във Варна, EIT Food Hub.

Липсата на умения, на образование е сред най-споменаваните предизвикателства. Но друго такова са възможностите за финансиране. Всички се нуждаем от това - инициативите да бъдат изведени до успешен край, отбеляза Жекова. Тя изрази съжаление, че доскоро темата за агрохраните не е влизала в полезрението на фондовете за рисков капитал. Това Жекова отдава на неразбиране на част от сектора. По тази причина голямата част от инициативите се финансираха по оперативните програми.

Снимка: Иван Коловос

Като хъб (EIT Food Hub) се опитваме да свържем представители на местната и регионална екосистема, като създадем контакти между тях, за да споделят своята експертиза. С Аграрния университет се прави опит да се запълни и празнината, свързана с финансиране, като внимакието е насочено към стартиращи компании, добави шефката на Регионалната агенция за предприемачество и иновации във Варна.

Жекова обясни, че Европейският институт за иновации и технологии събира над 50 организации в обастта на бизнеса, висшето образование, изследователски институти, като намерението е да изгради конкурентен агрохранителен сектор. Изгражда програми за развиване на умения, за стартиращи компании, за финансиране на иновации, както и програма, с която се разрешават предизвикатества в сектора на европейско ниво.

Снимка: Иван Коловос

EIT Food Hub има и програма за подпомагане на жените в сектора ма агрохраните - програма "Ева", заключи Ралица Жекова.

Чавдар Маринов, заместник-министър на земеделието от 2019-2020 г. и изпълнителен директор на КАРБОНСЕЙФ ООД, препоръча спешна промяна на указанията по Мярка 4.1 ("Инвестиции в земеделски стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.).

"В Европа топлата вода е открита отдавна и търговията с плодове, зеленчуци, мляко и месо се осъществява само и единствено чрез групи и организации на производители. Те могат да предложат концентрация на доставки, предвидим партньор са, те са с изравнени партиди, имат съответното качество и количество и могат да договарят цени с тези, които движат модерната търговия. Сами земеделските производители не могат да оцелеят и те го знаят", категоричен е Чавдар Маринов.

Снимка: Иван Коловос

И даде няколко препоръки. "С пръчката няма да накараме земеделците да се обединят в организации и групи на производители. Те виждат, че сами няма да оцелеят, но и политиката не предлага инструменти. Винаги давам метафората с пръчката и моркова - няма ли морков, тези хора няма да се съберат. Трябва да влезе подпомагане, което да може да накара земеделците да членуват в групи и организации, тоест процентно получаване на 20-25% по-голяма субсидия от похектарните плащания за членове на групи и организации. Когато това стане, всичките ще влязат вътре", смята Маринов.

По думите му това да си член на групи и организации на производители означава целият ти стокооборот да е на светло, всичко се фактурира, правилата на регламент №1308 са безкомпромисни, тоест "всичко излиза на светло".

Препоръката му е веднага да се променят указанията по Мярка 4.1. Ако един такъв проект е съставен от 2 милиона, а има 15 членове, съответно финансирането да е 30 милиона. Да се изградят хладилници за плодове и зеленчуци, таван за техника от 200 000 евро също да стане веднага през броя на членовете". Що се касае до финансовия инструмент, то според Маринов ББР трябва "да влезе с подпомагане на база сключен договор с Държавен фонд "Земеделие" и Разплащателна агенция", като така "лека полека ще започнем да произвеждаме и да предлагаме не български продукти, а такива, обозначени с етикет за качество, които защитават българския потребител".

Снимка: Иван Коловос

Бившият заместник-министър на земеделието препоръча също промяна в Закона за храните, промяна в още един или два национални документа, "държавата да даде пример да влязат всички такива продукти в публичния и обществения сектор през Закона за храните, да каже на търговските вериги, след анализ, около 10-20% от продуктите да са обозначени със стандарти за качество - "местен, традиционен, локален, доматът на Пешо, ако щете".

"Има един милион варианти да се измъкнем и да не търпим санкция", категоричен е Чавдар Маринов. Коментарът му бе обвързан до голяма степен с дискусията, започната в рамките на панела "Цени, храни и продоволствена сигурност" в качеството му на бивш заместник-министър на земеделието.

По темата "Агритех и фуудтех", също част от Green Week 2023, Маринов взе отношение като представител на КАРБОНСЕЙФ ООД. Той разказа за дейността на компанията, която наскоро бе отличена със златен медал за "Иновации и развойна дейност" на най-голямото земеделско изложение в България - Агра 2023.

Изпълнителният директор на компанията посочи, че това е първата българска патентована програма изцяло с българска методология за доброволно сертифициране на въглеродни кредити от системата на земеползване.

Снимка: Иван Коловос

"Нашата методология работи с практики в основата на регенеративното земеделие, като количествено и качествено измерваме въглерода в почвите посредством взимане на геореферирани почвени проби в три дълбочини. Пробата се изследва в акредитирана лаборатория, като всичко това сме изградили в град Пловдив и центърът ни за обслужване на земеделци работи. След като пробата бъде премината през целия процес при предварителна подготовка, натрошаване, изсушаване и реално отчитане на съдържанието на въглерод в нея, по-нататъшните стъпки са свързани с отчитане покачването на въглерода през годините в почвата и сертифициране на това изменение", разказа Маринов.

Той изтъкна и колко важна е фирмата сертификатор. "Тази, с която работим, е една от най-големите световни международни компании, която е валидирала всички големи проекти, разполага с над 60 одитора, работи с над 2500 проекта. Издаването на въглеродните сертификати без такъв сертификатор, който да ги завери, е невъзможно. Следва качване на тези т. нар. емисии в един публичен регистър и тяхната търговия на доброволния пазар".

Снимка: Иван Коловос

Константин Харалампиев, експерт в областта на финансирането на проекти и съосновател на AgroVar, се спря на темата за устойчивото преминаване от конвенционално към регенеративно земеделие

"През март 2020 г., когато всичко спря заради пандемията, в AgroVar започнахме да мислим за решение за оптимизиране на времето и ресурсите, както и липсата на хора в сектора с контекст към регенеративното земеделие", обясни той.

По думите му устойчивото преминаване от конвенционално към регенеративно земеделие е процес, който не става от днес за утре.

Снимка: Иван Коловос

"Този процес е много важен да бъде осъзнат, за наше голямо щастие в България има земеделци, които са осъзнали, че най-важният ресурс е почвата. И тя е изчерпаем ресурс. Това е най-първото нещо, на което наблягаме", обясни Харалампиев.

По думите му има системи за прецизно земеделие, а машините и техниката, които се използват в българското земеделие са на много високо ниво.

"Вече има данни от страшно много източници - климатични и сателитни, но на тази информация не се придава никакъв контекст. Тя просто се предлага и се оставя земеделецът да реши тя какво значи за него. Все едно да отидеш да ти направят пълна кръвна картина, да ти дадат един лист с много числа и да ти кажат - решавай си това за теб какво значи. Няма как да стане", коментира още експертът.

Той бе категоричен, че липсват квалифицирани кадри, които да анализират тези данни навреме не само в България, но и Европа.

Нина Гранучи, съосновател и президент на Green Spot Technologies, изрази очакване произвежданата храна тепърва да става не само по-качествена и хранителна, но и да се повишава профилът ѝ на екологична устойчивост.

Снимка: Иван Коловос

"Говорихме за въглеродните кредити в рамките на този панел, затова нека кажа, че отпадъкът от храните представлява 50% от въглерода по хранителната верига. Там със сигурност има потенциал за работа. Това, което очакваме, е да се произвежда още храна, но и тя да е по-качествена и хранителна. И се връщаме на факта, че храната трябва да е такава, че да е не само по-добра за потребителите, но и за планетата. Трябва да е по-хранителна, с по-добър хранителен профил, да има достатъчно протеини, но и фибри, които липсват в диетата на съвременния човек", посочи Гранучи.

Освен това отпечатъкът на храната, която приемаме всеки ден, е много важен, категорична е тя. "Има една скала Eco-score, която би трябвало да е упомената на етикета на храната и да казва колко хранителна е, какъв е и профилът ѝ на екологична устойчивост".

Модераторът на панела Мария Христова от Европейския институт за иновации и технологии заключи, че оттук насетне биотехнологиите ще са новият тренд за инвестиции и за изследователска работа.

Снимка: Иван Коловос

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.

ИЗБРАНО