Тревожният сигнал от Мюнхен: Платноходки, мир и любов или военни кораби край бреговете ни

12:03 | 21 февруари 2019 | Автор : Виктор Стефанов 414 24517 Снимка: Shutterstock

Един тревожен сигнал се прокрадна в сянката на новинарския отзвук от Конференцията по сигурността в Мюнхен. Опасността от мирис на барут край българските брегове все по-чувствително измества мечтата за светлите лъчи на туристическия рай.

Още по темата

"Това, което слушам, че Черно море става важно стратегическо място... Много съм тревожен. Усещам, че районът ни, вследствие на конфликта Русия-Украйна, никак... никак няма да бъде спокоен."

Думите са на министър-председателя Бойко Борисов от сърцето на Европа. Освен него, сред 600-те участници на тридневния форум по сигурността в баварската столица бяха вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Украйна Петро Порошенко, върховният представител на ЕС по сигурността Федерика Могерини, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, външните министри на Русия, Иран, Ирак и Катар.

След проведените срещи на високо равнище премиерът Борисов изрази сериозни опасения за мирното бъдеще на района ни. А това, на фона на неотдавнашните му надежди за "платноходи, яхти, туристи - мир и любов", е най-малкото повод за сериозен поглед към предупреждението.

Всичко започна след анексията на Крим от Русия на 18 март 2014 г. Оттогава НАТО и Русия насищат Черно море с бойни кораби и учения. Масло в огъня наля арестуването от руските гранични служби на три украински военни кораба и 24-ма моряци на 25 ноември в Керченския пролив (между Азовско и Черно море). Моряците бяха изпратени на съд по обвинения в незаконно пресичане на руската граница.

Не 4-странна Черноморска флотилия, а многонационално постоянно присъствие в морето

През юни 2016 г. у нас много шум се вдигна около румънското предложение България, Румъния, Турция и Украйна да създадат общ боен флот в Черно море.

"Това е опит за въвличане на България в допълнителен конфликт. Нищо не налага разполагане на допълнителни войски в региона. Не ми трябва война в Черно море", отговори Борисов на искането, поставено от президента на Румъния Клаус Йоханис. "Искаме да се защитим и да докажем, че сме тук", беше аргументът на румънския държавен глава. Предложението предвиждало и превръщането на военноморската база Атия край Бургас в голяма американска база на Черно море.

Майк Пенс и Бойко Борисов

Снимкa: МС и NATO, колаж Dir.bg

"Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи - мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати. Да изпратим корабите - военни, а не гранични, като флотилия срещу руските кораби, вече минава границата на това, което мога да допусна. Защитавам НАТО и ЕС, защитавам икономическите интереси на страната, но тази граница не трябва да се преминава. Ако народът мисли друго, ще ме смени и ще дойде друг", коментира тогава Борисов.

Българо-румънски учения можем да правим всеки ден, но другото би било пряко отиване към военен конфликт, настоя той и отиде по-далеч: Не мисля, че "ястребите" ще си изпратят синовете там. Борисов дори се закани да "прати на корабите, да воюват" военният и външният министри, ако са поемали някакви ангажименти за увеличаване на българското военно присъствие в района. Те, разбира се, отрекоха.

Виж още Борисов: Влизане на военни кораби в Черно море ще доведе до голяма криза

Миналия декември Борисов намери повод да припомни позицията си, че Черно море трябва да бъде място за туризъм, за газопроводи, за фериботи, а не за "чужда военна техника". Това стана по повод съобщение на американски медии, че САЩ са започнали подготовка за изпращане на свои военни кораби в Черно море "в отговор на действията на Русия против Украйна в Керченския пролив".

4-странна флотилия няма и едва ли ще има, но натовските кораби стават все повече. Официалната позиция на НАТО е следната: "В Черно море присъстваме с редица кораби и военни учения. Тези мерки имат ясно послание: НАТО е силна и единна организация".

Ето какво се казва в съобщение на алианса от 19 февруари: "След незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. НАТО увеличи присъствието си в Черно море. Патрулите от групи морски съдове на алианса се увеличиха през 2018 г. до три патрула за всяка група за период от общо 120 дни присъствие на групата на НАТО през годината, в сравнение с два патрула за всяка група за общо 80 дни през 2017 г.

На същата дата НАТО обяви, че група от 4 минни ловци е навлязла в Черно море: кораби на Германия, Турция, Румъния и България ("Цибър"), които ще участват в учението "Посейдон - 2019" в пристанище Констанца и морските пространства на Румъния.

"Ястребът" Цветанов на предна линия

В рамките на няколко дни дясната ръка на Бойко Борисов, неговият заместник в ГЕРБ Цветан Цветанов участва в две "военни" събития, в които се говори за Черно море.

Виж още Задава ли се буря в Черно море?

Най-напред на среща в Атлантическия съвет във Вашингтон на 7 февруари Цветанов обсъди ситуацията със Збигнев Бжежински и бившия помощник-държавен секретар на САЩ (2005 - 2009 г.) и координатор по санкциите срещу трети държави в американската администрация (2013 - 2017 г.) посланик Даниел Фрийд. Тримата изразиха безпокойство от ескалирането на напрежението в Черноморския регион и стигнаха до извода, че е необходимо "да се работи за по-добра координация между съюзниците от НАТО в региона, за да се придобие капацитет за адекватна реакция при военна или асиметрична заплаха за суверенитета на страните-членки".

На срещата по сигурността в Мюнхен Цветанов бе сред главните действащи лица в конференцията "Разказ за множество флангове: НАТО и нуждата от стратегия за Черно море". Участниците в дебатите, сред тях (освен Цветанов) държавният секретар на Министерство на отбраната на Румъния Николае Наста, командващият американската армия в Европа генерал-лейтенант Кристофър Каволи и грузинският външен министър Давид Залкалиани, бяха категорични, че е назряла "необходимостта от повече присъствие на НАТО в Черноморския регион, като бе подчертано, че това не трябва да се възприема като провокация, а като гаранция за сигурността и стабилността в региона". В новата Черноморска стратегия трябва активно да се включат НАТО и ЕС.

Защо това е нужно, според участниците?

Защото "използването на Черно море от Русия като платформа за провеждане на военни операции директно засяга регионалната сигурност и се стреми към военно доминиране в региона. Нито една прилежаща държава не бива да се отнася към Черно море като към своя територия на изключително влияние, тъй като зачитането на международния му характер е ключово за избягване на конфронтация".

Виж още Ердоган разговаря с Путин и Порошенко, иска мирно Черно море

Украинският възел

След заседание на Съвета на НАТО в Брюксел миналата седмица (провело се в навечерието на Мюнхенската конференция) генералният секретар Йенс Столтенберг потвърди, че алиансът обмисля да засили (вероятно допълнително) военното си присъствие в Черно море. Въпросът е бил обсъден и на среща на Столтенберг с украинския министър на отбраната Степан Полторак. Във връзка с това НАТО отново призова Русия незабавно да освободи задържаните украински моряци при инцидента в Керченския пролив. Тук трябва да отбележим, че в срещата на Алианса са участвали украинският и грузинският министри на отбраната (и двете черноморски страни).

Русия оправда арестите на украински моряци с това, че се придържа към Конвенцията от Монтрьо за режима на протоците (от 1936 г.), която "от десетилетия е важен елемент от архитектурата на сигурността" в Черно море.

Руският външен министър Сергей Лавров обвини НАТО, че "безпрецедентно и многократно" увеличава военния си потенциал в близост до границите на Русия. Лавров изтъкна Черно море като място с "многократно увеличаване на ученията". Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко заяви, че Русия не е изненадана от активността на НАТО в Черно море: "те отдавна казват, че искат да подсилят своята групировка в Черно море". "Става дума за подсилване на ВМС на страните членки на НАТО, преди всичко Румъния и България, плюс да направят по-чести влизанията в Черно море на кораби от некрайбрежни държави", уточни в Мюнхен думите си руският дипломат. Според него Черно море винаги е било море на сътрудничество, въпреки някои конфликти, и сигурността в него трябва да се засилва чрез сътрудничество в енергийната и транспортната област.

Виж още Радев и Дуда: Призоваваме Русия да освободи украинските кораби

Интересни нюанси се прокраднаха в няколко изказвания на българския президент и главнокомандващ Румен Радев.

На 27 ноември на пресконференция с полския президент Анджей Дуда Радев обяви, че България и Полша призовават за незабавно връщане и освобождаване на украинските кораби от Русия и деескалация на напрежението чрез диалог.

Дни по-късно Радев каза, че Европа в никакъв случай не трябва да става заложник на украинската вътрешна политика и амбиции. Рискът от ескалация на конфликта между Русия и Украйна е реален, но ние нямаме интерес от милитаризация на Черно море, което пряко ще рефлектира върху България, изтъкна той.

Група от 4 кораба на НАТО навлезе в Черно море на 19 февруари

Симка: NATO

Месец преди тези събития - през октомври 2018 г., във връзка с обстановката в Черноморския район и предприеманите от Алианса мерки държавният глава подчерта, че "в днешно време, в този динамичен и несигурен свят, сигурността се гарантира с изграждане на адекватни отбранителни способности. Това е нашата основна задача като съюзници".

Военните са доволни

Заместник-началникът на отбраната, вицеадмирал Емил Ефтимов, заяви съвсем наскоро, че за Военно-морските сили предстои много интензивна година. Той оцени високо проведените през миналата година събития на военния ни флот: 2018 беше година за интензивна подготовка на море. ВМС се представиха достойно в постоянните групи на НАТО, участваха в редица международни учения, проведе се традиционното учение с международно участие "Бриз", фрегата "Верни" бе сертифицирана, така че имаме всички основания да отчетем една успешна година, похвали се вицеадмирал Ефтимов.

За него обстановката в Черно море е нормална и не е прецедент присъствието на американски кораби или такива на наши съюзници в Черно море. Тези визити са резултат на много внимателно планиране и анализ, обясни вицеадмиралът.

А бойният ни флот се превъоръжава. Крайната дата за получаване на офертите за многоцелеви патрулни кораби за ВМС е 16 април. Командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев се надява да отбележим 140 години от създаването на флота в условията на договор за придобиването на многоцелеви кораби за ВМС.

ИЗБРАНО