Какво всъщност са "гаранциите за сигурност" и доколко ще работят за Украйна

снимка: Andriy Andriyenko/65-а механизирана бригада от Въоръжените сили на Украйна чрез АР/БТА

Какво всъщност са "гаранциите за сигурност" и доколко ще работят за Украйна

Засега няма яснота по въпроса какво ще представляват те след потенциалния край на войната

20:40 | 22 август 2025 | Редактор : Денис Коробко 69 4801 снимка: Andriy Andriyenko/65-а механизирана бригада от Въоръжените сили на Украйна чрез АР/БТА

Едно от най-често изричаните словосъчетания през последните дни е "гаранции за сигурност" и най-често то се изрича във връзка с Украйна. Словосъчетанието е сякаш достатъчно прозрачно и смисълът му е като че ли повече ясен. Но понякога, както е известно, първоначалното впечатление се оказва доста измамно. И така, какво всъщност са гаранциите за сигурност.

Русия - Украйна

В съвременния си вид те се появяват след Втората световна война. На практика това са инструменти за влияние: САЩ и СССР предлагат на потенциалните си съюзници различни гаранции за сигурност в замяна на лоялност.

Най-често става дума за политическите ангажименти на отделна страна или военен блок да помага на друга страна или група страни в случай, че те бъдат нападнати от трета страна. "Помощ" тук може да означава както пряка военна намеса, така и доставки на оръжия и дипломатически натиск върху агресора. А често - и възстановяване на отбранителния и икономическия потенциал след войната: инвестиции, същите доставки на оръжия и т.н.

Класически пример за гаранции за сигурност е член 5 от Северноатлантическия договор: нападение срещу един член на НАТО се разглежда като нападение срещу целия алианс и съюзниците са длъжни да помогнат. При това в този член изрично се посочва, че "прилагането на въоръжена сила" е само крайна мярка. НАТО формално не задължава своите членове да воюват един за друг. На практика член 5 е активиран само веднъж: след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. съюзниците няколко месеца помагаха за патрулирането на въздушното пространство над САЩ.

Действат ли гаранциите за сигурност на практика?

Изключително в случаите, когато държавата-гарант вижда в това военна и политическа целесъобразност.

Международните политически и правни документи като цяло са известни с размитите си формулировки. И това се отнася особено за гаранциите за сигурност: никой не иска предварително да поема задължението да воюва за чужди интереси.

Но ако на държавата-гарант по някаква причина е изгодно да подкрепи конкретна страна, тя винаги може да интерпретира тези формулировки по "необходимия" начин - и да изпрати на помощ оръжия или дори войници.

Американските гаранции за сигурността на Израел са много характерен пример. През първите двадесет и няколко години от съществуването на Израел на власт там са социалистите, при това предимно емигранти от Руската империя. САЩ не бързат да си сътрудничат с тях. Но после идва Войната от Йом Кипур през 1973 г.: Египет и Сирия нападат Израел с подкрепата на СССР - и администрацията на Никсън се убеждава, че просъветска еврейска държава няма да има.

Оттогава и до днес САЩ доставят на Израел оръжие и технологии, които дори в случай на количествено превъзходство на противниците ще осигурят победата на Израел. Всъщност, така се случва всеки път.

Тук всичко е ясно: американците се нуждаят от надежден съюзник в региона - и затова са достатъчни няколко незабележителни меморандума за взаимно разбирателство, за да работят гаранциите. А ако няма такава необходимост - никакви тържествени многостранни декларации няма да помогнат.

САЩ са най-големият гарант за сигурността в света. Те са сключили договори за защита на сигурността и/или суверенитета с 51 държави, включително членовете на НАТО. Например, през 1947 г. САЩ и страните от Латинска Америка подписват пакта от Рио - договор за колективна отбрана. Страната също така предоставя гаранции на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея и Филипините.

САЩ редовно променят действащите документи за гаранции за сигурност. Така, в актуалния документ за сътрудничество с Япония се подчертава, че действието на споразумението се отнася само за Тихоокеанския регион и че в случай на въоръжен конфликт военните действия ще трябва да се водят от Япония, докато САЩ ще се концентрират върху нейната "подкрепа и снабдяване".

Американските гаранции за сигурността на Тайван пък изобщо не се основават на международно споразумение, а на специален вътрешен закон. Той е приет през 1979 г., след като САЩ установяват дипломатически отношения с Китай и окончателно отхвърлят идеята за признаване на независимостта на Тайван.

Принципът "гаранциите работят, когато това е изгодно за гаранта" изчерпателно обяснява защо не са сработили гаранциите за сигурност, които Украйна получава по прословутия Будапещенски меморандум от 1994 г. Съгласно този документ, Украйна предава на Русия съветското ядрено оръжие, което остава на нейна територия, а в замяна Русия, САЩ и Великобритания гарантират нейната сигурност, задължават се да "уважават [нейната] независимост, суверенитет и съществуващи граници".

Меморандумът не задължава никого да застане в защита на Украйна и изобщо не обръща внимание на въпроса какво ще стане, ако някой го наруши. Русия го наруши пряко през 2014 г., когато анексира Крим, и нито САЩ, нито Великобритания предприеха нещо решително по този повод, защото не бяха готови да се карат с Русия заради Украйна.

През последните дни централна тема на преговорите за прекратяване на войната в Украйна стана именно темата за гаранциите за сигурност.

Конкретни подробности все още няма, но се споменава, че гаранциите трябва да наподобяват член 5 на НАТО, но без членство на Украйна в Алианса. Част от европейските лидери заявяват, че са готови да въведат войски в Украйна след прекратяване на огъня. А Тръмп даде да се разбере, че някакви гаранции (но без въвеждане на войски) ще предоставят и САЩ.

При това пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф заяви, че на срещата в Аляска са постигнати някои "пробивни" споразумения, свързани със съгласието на Русия за гаранции за сигурността на Украйна.

В Москва обаче не коментираха подробно този въпрос. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров само заяви, че Русия счита, че гаранции могат да дадат ядрените сили - САЩ, Великобритания, Франция и Китай (Зеленски вече се изказа против привличането на Китай). Лавров също така заяви, че въпросите за колективната сигурност около Украйна не могат да се решават без да се взема предвид мнението на Русия. Освен това, според него, актуална остава схемата за гаранции за сигурност, която е обсъждана на преговорите в Истанбул през 2022 г. (тогава идеята е, че гаранциите трябва да бъдат дадени от всичките пет постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, включително Русия). Освен това Москва повтори (и то няколко пъти) предишната си позиция: на територията на Украйна не трябва да има чужди войски.

И това засега прави практически безсмислени разсъжденията за въвеждането на войски в Украйна, тъй като то може да бъде осъществено само в рамките на общи споразумения за приключване на войната, които трябва да бъдат съгласувани от всички страни, включително Русия. В Москва, между другото, се разпространява версията, че разговорите за въвеждането на войски са опит на европейските страни да провалят преговорите, като поставят условия, които са предварително неприемливи за Русия, а след това да обвинят Кремъл, че не иска мирно уреждане.

По същия начин в Киев и в Европа тълкуват изискванията на Русия за изтеглянето украинските войски от Донбас - тоест поставя условие, което украинските власти ще откажат да изпълнят, след което да ги обвинят в провал на преговорния процес.

Разликата между тези два примера обаче е, че Тръмп разполага с много лостове за влияние върху Киев, които, ако пожелае, може да използва, за да принуди Зеленски да приеме "очевидно неприемливи условия", докато САЩ и Западът като цяло разполагат с много по-малко лостове за влияние върху Русия.

В същото време цялата дискусия за гаранциите за сигурност в момента се отклонява от основния въпрос - как Западът може реално да помогне на Украйна в случай на ново нахлуване на Русия? Или по-точно - може ли (и готов ли е) той да помогне с нещо по-голямо от това, с което вече помага в настоящата война? Може ли той сам да влезе във война срещу Русия или поне да сваля руски ракети със силите на ПВО на НАТО, както се прави в помощ на Израел, когато той е атакуван от Иран? Готов ли е той да рискува война с Русия, като въведе войски в Украйна без съгласието на Москва?

В Украйна по този повод вече се изразяват големи съмнения. По-специално, относно ефективността на обсъжданите в момента гаранции за сигурност, "аналогични на член 5 на НАТО", пише по темата украинското издание "Страна".

Настоящата война показа, че Западът не е готов да воюва директно с Русия. Ако беше готов, отдавна щеше да воюва. Но Алиансът не прави това по напълно разбираема причина - заради огромния ядрен арсенал в Руската федерация, който Москва, най-вероятно, ще използва в случай на нападение от страна на войските на НАТО.

Докато този фактор (наличието на ядрено оръжие в Русия) съществува, Западът може да даде гаранции на Украйна с ангажимент в една или друга форма да влезе във война на нейна страна в случай на ново нахлуване само в два случая.

Първият - ако по някакви причини Москва не се противопостави на такива гаранции. Но засега не се виждат такива "тояги и моркови", които биха накарали Москва да се съгласи на подобен вариант. Освен ако не се стигне до някакви глобални споразумения между Запада и Русия за пълно възстановяване на отношенията и геополитически съюз. Или в случай на появата на колосални проблеми в Русия (и двете са все още напълно хипотетични).

Второ - ако и в САЩ, и в Европа надделее мнението, че за да се защити Украйна от ново нахлуване, е допустимо да се започне ядрена война с Русия. Тоест, всички без изключение членове на Алианса ще кажат на Путин нещо като: "Ако дори един руски снаряд или FPV-дрон прелети фронтовата линия и навлезе в украинска територия, това ще означава, че Русия е обявила война на целия Алианс. На следващия ден всички страни от НАТО ще започнат военни действия срещу Русия. А ако Москва използва ядрено оръжие, в отговор и ние ще нанесем ядрен удар по Русия. Нека целият свят да се превърне в прах, но ние с украинците ще отидем в рая, а вие просто ще пукнете".

Но няма абсолютно никакви признаци, че Западът е готов на световна ядрена война заради Украйна. Цялото поведение на страните от НАТО, начело със САЩ, от началото на пълномащабното нахлуване говори точно за обратното - Алиансът не възнамерява да воюва с Русия заради Украйна.

В тази ситуация пред Украйна (независимо от това дали настоящата война ще приключи в близко бъдеще или не) стои избор между два варианта.

Първият - "вечно противопоставяне" на Русия с надеждата, че Руската федерация рано или късно ще се срине под тежестта на проблемите. Това е популярната в Украйна концепция за "европейски Израел" или, по думите на Урсула дер Лайен, "стоманено бодливо свинче". Само че Украйна няма да има такива гаранции за военна подкрепа от страна на САЩ, каквито има Израел. А Израел няма и никога не е имал в съседство толкова мощен враг с огромен арсенал от ядрени оръжия, какъвто е Русия. Ето защо състоянието на "вечна война" - било то открита война, както сега, или хибридна, както беше в Донбас през 2015-2022 г., ще бъде много по-разрушително за Украйна, отколкото за Русия. И в перспектива от 10-15 години може да доведе до крах на украинската държавност.

Вторият е "грузинско-финландският" сценарий, ако в украинската елита и общество надделее мнението, че единствената реална гаранция за сигурността на Украйна могат да бъдат споразуменията за мирно съжителство с Русия.

Тоест: неутралитет, пълно възстановяване на отношенията, взаимно оттегляне на претенциите един към друг. Тази концепция има много противници. Основният им аргумент е следният: "Реалната цел на Москва е унищожаването на Украйна като такава, поради което е принципно невъзможно да се договаря за мирно съжителство с Кремъл. Русия ще използва всякакви мирни споразумения, за да отслаби и напълно да завземе Украйна". Но ако от Кремъл дойдат сигнали, че "грузинско-финландският" сценарий е приемлив за Русия, не може да се изключи промяна в политиката на Киев в тази посока. Особено ако неутралната по отношение на Москва политика на Украйна бъде подкрепена от Тръмп, пише в заключение "Страна".

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО