На 11 февруари 1990 година "затворник номер 46664", чието лице никой вече не познава, е освободен. След 27 години зад решетките, от далечната 1964 г., Нелсън Мандела излиза от затвора. Снимката му на излизане от затвора до съпругата му Уини обикаля света.
В тъмницата лидерът на борбата на чернокожите срещу расисткия режим в Южна Африка, се превръща в символ на потисничеството над народа му, докато целият свят протестира и организира концерти за освобождаването му. На 11 юни 1988 г., докато той все още е в затвора, едни от най-известните музиканти, артисти и комици организират концерт на стадион "Уембли" в Лондон, за да отпразнуват 70-ия рожден ден на Мандела.
Архиепископ Дезмънд Туту, друг виден борец срещу апартейда и нобелов лауреат, го нарича "Световна емблема на помирението".
Кой е Мандела
Нелсън Ролихлала Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в селцето Мвезо, в югоизточната част на страната. Произхожда от кралската фамилия Тембу на народността кхоза. По-късно се мести в съседното село Куну, където, както сам казва, прекарва най-щастливите си години, на детството, след което получава добро образование. Баща му му го нарича Холишаза ("немирник, размирник" на езика кхоза), защото от ранна възраст Нелсън проявява непокорен дух.
Момчето е деветгодишно, когато учител от началното училище му дава английското име Нелсън, съгласно обичай децата да се кръщават с християнски имена, за да може чужденците по-лесно да го произнасят.
След смъртта на баща му, той попада под покровителството на вожда на Тембу, неговия чичо, който го определя като негов наследник. Но впечатлен от племенните съдебни преговори, в него расте желанието да стане адвокат. Разказите на старите членове на племето за войните, в които са защитавали тяхната родина, го карали да мечтае, да може да даде своя личен принос за освобождението на своя народ.
Младият Нелсън през 1937 г.
Като студент той е изключен от университета Форт Хеър след конфликт около избирането на студентски представители, а после, 22-годишен, бяга от вкъщи, за да се отърве от уговорен брак.
Завършва образованието си в University of Witwatersrand и специализира право през 1942 г.
Отивайки в столицата Йоханесбург, буйният младеж добива реална представа за сегрегацията, на която са подложени цветнокожите. Там той среща Уолтър Сисулу, който става негов наставник и най-близък приятел, и го въвежда в редиците на партия Африкански национален конгрес (АНК).
Голям почитател на жените и боксьор любител, Мандела работи временно на различни места, като наред с това учи за адвокат.
През далечната 1952 г.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos"Не ми харесваше насилието в бокса. Повече ме интересуваше науката в него - как движиш тялото си, за да се защитиш, как атакуваш и едновременно се отдръпваш и какъв ритъм си налагаш по време на мач, пише той в своята автобиография "Дългият път към свободата". - "Боксът е равенство. На ринга класата, възрастта, цветът и богатството са ирелевантни. Не съм се бил откакто влязох в политиката. Основният ми интерес бе в тренировките. Смятам тежките упражнения за отличен отдушник за напрежението и стреса. След усилена тренировка се чувствах умствено и физически по-лек".
С Оливър Тамбо и други млади хора основава Младежка лига на АНК и бързо поема ръководството на партията, смятана за твърде безхарактерна пред режим, който през 1948 г. институционализира апартейда.
След като през 1960 г. АНК е забранен и арестуваният многократно Мандела минава в нелегалност. Той участва в създаването на въоръжено крило на АНК наречена "Spear of the Nation" ("Копие на нацията"). Два пъти е задържан и съден, докато през 1964 г. получава е получава доживотна присъда за държавна награда.
По време на делото той произнася известната си пледоария-изповед:
"Борих се срещу господството и на белите, и на чернокожите. Най-скъпият на сърцето ми идеал е свободно и демократично общество, в което всички живеят в хармония и имат равни шансове. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да доживея това, но ако трябва, за този идеал съм готов да умра".
През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Затворът на острова е превърнат в туристическа атракция след освобождаването на Мандела.
Мандела прекарва 18 от общо 27 години в затвора в каторгата Робен, която се намира малък остров в крайбрежието на Кейптаун (след освобождаването му мястото е превърнато в туристическа атракция). През 1982 г. той е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.
През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.
През последните му години зад решетките, когато краят на режима вече се вижда, изключително тежките условия в затвора са смекчени, за което допринася и натискът на масовите протести в страната и по света. През февруари 1990 г. е освободен от президента Фредерик де Клерк, който постепенно премахва системата на апартейд и демократизира страната. В Южна Африка една не избухва гражданска война, но бившите противници успяват да се споразумеят за насрочване на демократични избори на 27 април 1994 г. АНК ги печели убедително. Така Мандела става първият президент на новата "разноцветна" държава.
Обичан от чернокожите, спечелил постепенно уважението и любовта на белите, изумени от това, че не таи огорчение, цялата страна започва да нарича президента "Мадиба" - името на рода му и изразяващо привързаност прозвище.
През 1996 г. Нелсън Мандела се развежда с първата си съпруга Уини Мадикизела-Мандела, която заедно с него е лице на борбата с апартейда. След като е обвинявана за издевателства, извършвани от охранителите й през 80-те години обаче, двамата се разделят след 40-годишен брак, от който имат две дъщери (първият му брак - с Евелин Мейз, продължава кратко - от 1944 до 1957 г., но от него той има три деца - две момчета, които умират на 23 и на 55 години, и едно момиче).
През 1998 г., в деня, когато навършва 80 години, Мандела се жени за трети път - за вдовицата на бившия президент на Мозамбик Самора Машел - Граса Машел. Така тя става единствената жена в историята, която е била първа дама на две различни държави - първо на Мозамбик (1975-1986 г.), а после на Южна Африка (1998-1999 г.).
През 1999 г. се пенсионира и малко след това се оттегля от политическия живот, прекарвайки времето си между Йоханесбург и Куну...
Незабравимият Нелсън Мандела почина на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в дома си в Йоханесбург.
"Нашата нация изгуби своя велик син", заяви тогава президентът на ЮАР Джейкъб Зума.
Любопитни факти
След като минал в нелегалност заради дейността си в АНК, умението на Мандела да избягва службите за сигурност му донесло прякора "черния Пимпернел" по името на романа "Скарлет Пимпернел", в която се разказва за човек с тайна самоличност. Мандела е известен с това, че се е дегизирал като шофьор, градинар и главен готвач, за да може да пътува из страната, незабелязан от властите.
Наред с други лидери на бившия Африкански национален конгрес (АНК), Мандела имаше право да посещава САЩ единствено със специално разрешение от държавния секретар, тъй като АНК бе определена като терористична организация от правителството на апартейда в ЮАР. "Откровено казано, много ми е неудобно да трябва да давам разрешение за влизане на собствените си колеги - външния министър на Южна Африка, да не говорим за великия лидер Нелсън Мандела", заяви тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс през 2008 г.
През 1985 г. Стиви Уондър посвещава наградата си "Оскар" за песента "Обаждам се да ти кажа, че те обичам" на Нелсън Мандела, поради което музиката на певеца е забранена за излъчване в ЮАР.
Нелсън Мандела е игран във филми за живота му от Морган Фрийман (Invictus, 2009 г.), от Сидни Поатие ("Mandela and de Klerk", 1997 г.) и от Дани Глоувър (Mandela, 1987 г.).
Почетен член е на британската Лейбъристка партия.
Получава почетно канадско гражданство, с което става вторият човек, на когото е оказана такава чест, след Раул Валенберг от Швеция, който е награден посмъртно.
Мандела е удостоен с няколко награди:
1990 г. - Ленинска награда за мир
1992 г. - Награда "Сахаров" (заедно с Анатоли Марченко)
1992 г. - Наградата на ЮНЕСКО за мир Хофу-Боани (заедно с Фредерик де Клерк)
1993 г. - Нобелова награда за мир (заедно с Фредерик де Клерк)
"Живеем с надеждата, че в стремежа си да се обнови Южна Африка ще стане един микрокосмос на новия свят, който се бори да се роди"
Нелсън Мандела, на церемонията по връчването на Нобелова награда за мир, 1993 г.
Автор на няколко книги, сред които "Няма лек път към свободата" (1965), "Готов съм да умра" (1972) и автобиографичната "Дългият път към свободата" (1994), която се превръща в бестселър.
През 2004 г. зоологът Брент Е. Хедриксън кръщава вид южноафрикански домашен паяк Stasimopus mandelai в негова чест.
През 2010 г. за първи път е честван обявеният от ООН Международен ден на Нелсън Мандела - на 18 юли. Денят е призив всеки индивид да поеме отговорността да направи света едно по-добро място, стъпка по стъпка, като отдели 67 минути за това да направи нещо за другите в чест на Нелсън Мандела и посвещаването му на 67 години от живота му за защитата на социалната справедливост.
Преди няколко години Маказиве, най-голямата от дъщерите на Мандела пусна съвместно с дъщеря си Туквини колекция от вина с наименованието "Къщата на Мандела".
В разрез с имиджа на дядо си като нобелов лауреат за мир, две от неговите внучки пък участваха неотдавна в риалити шоу, наречено "Да бъдеш Мандела", в което разказват историите си на жени, родени в добро семейство.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}