Руският министър на външните работи Сергей Лавров обвини Запада в "безпрецедентна русофобия" в своята реч на 77-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН.

"Официалната русофобия на Запад е безпрецедентна, а нейният мащаб - гротесков", каза той и се аргументира, че западните сили "не се колебаят да обявят намерението си не само да нанесат военно поражение на (Русия), но и да (я) унищожат", предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

Лавров иронизира осъждането от Запада на произвежданите в украинските области под руски контрол т. нар. референдуми за присъединяване към Русия и разкритикува особено силно Съединените щати.

"Като се обяви за победител в Студената война, Вашингтон почти се издигна до Божи пратеник на Земята, без никакви задължения, но със свещеното право да действа безнаказано където и когато и да било", заяви руският външен министър. Той обвини САЩ, че се опитват да превърнат целия свят в свой "заден двор".

Руският външен министър защити "референдумите" в окупираните от Русия украински територии, като каза, че местните жители си връщат "земята, където техните предци са живеели в продължение на стотици години".

"Бъдещето на света се решава днес", категоричен бе Лавров и подчерта, че големият въпрос е дали ще има "един хегемон начело", визирайки Съединените щати.

САЩ и техните съюзници, а не Русия, както твърди Западът, подкопават агресивно международната система, представлявана от ООН, увери той.

Според външния министър на Русия световната криза говори за "края на хегемонията на САЩ и възможността за преход към справедлив и демократичен многополюсен световен ред", а обогатяването на Запада за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка отива в миналото.

Той обвини Запада и за продоволствената и енергийната криза, която по думите му е възникнала в резултат на "безконтролните парични емисии в САЩ и ЕС по време на пандемията" и на "безотговорните действия на Евросъюза на пазарите на въглеводороди", а "обявената от Запада на Русия икономическа война" само я е задълбочила.

Лавров призова страните от света да се присъединят към "Групата на приятелите в защита на Устава на ООН", като същевременно не изключи разширяването на състава на Съвета за сигурност чрез увеличаване на представителството на Африка, Азия и Латинска Америка. Той посочи по-конкретно Индия и Бразилия като потенциални кандидати за постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

По-късно на пресконференция в Ню Йорк, Лавров каза, че регионите на Украйна, където се провеждат референдуми за присъединяване към Руската федерация, ще бъдат под "пълна защита" на Русия, ако бъдат анексирани.

"След тези референдуми Русия, естествено, ще уважи изразената воля на тези хора, които от много години страдат от тормоза на неонацисткия режим", добави руският външен министър.

На въпрос дали Русия би имала основания да използва ядрено оръжие за защита на анексирани региони на Украйна, Лавров отговори, че руската територия, включително територията, "допълнително вписана" в руската конституция в бъдеще, "е под пълната защита на държавата".

"Всички закони, доктрини, концепции и стратегии на Руската федерация са в сила за цялата й територия", каза той, като спомена конкретно доктрината на Русия за използването на ядрени оръжия.

В четвъртък бившият руски президент Дмитрий Медведев, съюзник на президента Владимир Путин, предупреди, че всички оръжия в арсенала на Москва, включително стратегически ядрени оръжия, могат да бъдат използвани за защита на териториите, присъединени към Русия.

В коментар на изявлението на Лавров и на по-ранното изказване на руския президент Владимир Путин, че не блъфира за използването на ядрено оръжие, украинският външен министър Дмитро Кулеба определи думите им като "безотговорни" и "напълно неприемливи".

"Украйна няма да се предаде. Ние призоваваме всички ядрени сили да реагират веднага и да покажат ясно на Русия, че подобна реторика поставя света в опасност и няма да бъде толерирана", написа Кулеба в Туитър.

Българският външен министър пред ООН: Незаконната военна агресия в Украйна излага на опасност международния правов ред

Във встъпителното си слово по време на Общия дебат на 77-та сесия на Общото събрание на ОOH, външният министър в служебния кабинет Николай Милков заяви, че незаконната военна агресия в Украйна, подкопава глобалната сигурност и излага на опасност международния правов ред, съобщиха от МВнР.

Българският първи дипломат определи като най-голям риск пред сигурността в момента войната в Украйна, която нарушава основните международни правила и Устава на ООН. "Тази незаконна военна агресия, извършена от държава, постоянен член на Съвета за сигурност, не само подкопава глобалната сигурност, но също така излага на опасност международния правов ред", заяви той.

Милков отбеляза, че България е дълбоко обезпокоена от неотдавнашната ескалация на конфликта и частичната мобилизация, обявена от Руската федерация.

Снимка: БТА

"Живеем в безпрецедентни времена на множество предизвикателства - война и несигурност, енергийна и хранителна криза, изменение на климата, все още съществуващи последици след пандемията от COVID-19. И този списък от предизвикателства далеч не е пълен. При тези злощастни обстоятелства всеки принос за постигане на повече стабилност и сътрудничество между държавите в различни региони трябва да бъде насърчаван и приветстван", заяви още министърът на външните работи Николай Милков в своето слово.

Той изтъкна, че като държава от Югоизточна Европа, България отдава изключително значение на мира, стабилността и просперитета в региона на Западните Балкани, посочвайки, че българската страна ще продължи да подкрепя страните от региона по пътя им към ЕС.

Като много важни теми бяха определени също справянето с хуманитарната и продоволствената криза в Африка и диалогът и сътрудничеството със страните от Индийско-тихоокеанския регион.

В изказването си министър Милков подчерта, че ако се надгради върху консолидирания и единодушен подход за спазване на принципите и разпоредбите на Устава на ООН, могат да се преодолеят сегашните кризи, но същевременно предстои дълъг път на възстановяване на сигурността и икономическата стабилност след войната. "Дали ще се справим с предизвикателството, ще зависи от нашето единство, от способността ни да действаме заедно, на основата на мултилатерализма и с водещата роля на ООН", обобщи той.