Неговата Албания остана най-бедната държава в Европа години наред, обещанията му да построи социализъм така и не се сбъднаха, а единственото видимо наследство, останало от него са безбройните бункери, построени в цялата страна. Днес управляващите в Тирана си бият главите какво да направят с тези съоръжения от времето на Студената война.

Но както и в други балкански държави, странното е,че има хора в Албания, които тъгуват по времето на Енвер Ходжа. Въпреки че тогава им бяха забранили да имат в частна собственост рояли, коли, чуждестранна козметика и дънки. Бункерите се превърнаха в истинска мания за вожда през годините на неговото управление. В тях албанските граждани трябваше да преживеят атомна война, която, в това Енвер Ходжа беше убеден, ще избухне в Европа.

Личният му бункер например е на пет подземни етажа, има 106 стаи, оборудвани по последна дума на техниката от 60-те и 70-те години на миналия век. В бункера има концертна зала, зала за заседания на депутатите от парламента, работен кабинет за вожда и лично негова баня с червено биде. Общият брой на бункерите в Албания е около 700 000. Това означава, че всяко албанско семейство е имало къде да се приюти при евентуално нападение над страната.

Енвер Ходжа се славеше сред своите сънародници и с особеното си чувство за хумор. Веднъж, когато лично се заинтересувал от един от строящите се бункери, той разпоредил инженерът, който е планирал и ръководил строителството да влезе в бункера и след това танк да стреля по него. Бункерът издържал на обстрела, инженерът също оцелял и дори получил награда-позволили му да строи нови бункери. Албания толкова сериозно се е готвила да бъде нападната ,че дори в градовете сградите не са били номерирани, за да се заблудят евентуални шпиони. това не се е приложило само за елитния жилищен район, където Енвер Ходжа е живял заедно със семейството си.

Въпреки страха си от война, вождът е обичал луксозния живот. Но това старателно е скривано години наред от обикновените албанци. Например, неговата любима кола е била Mercedes-Benz 600 W100. Това нямало как да се скрие и вождът често е виждан да се носи по улиците на Тирана с колата. Когато застанал начело на Албания -след Втората световна война-той бързо се издига в йерархията на държавата и става премиер, министър на външните работи, а накрая и главнокомандващ армията.

Той провъзгласил, че Албания тръгва по пътя на СССР с всичките стъпки-индустриализация, колективизация, културна революция и превъзпитание на народа. Но дружбата с Москва приключва със смъртта на Сталин. Енвер Ходжа не приел възгледите на Хрущов и настъпва пълен разрив със СССР. В Албания култът към личността на вожда вървял ръка за ръка с превъзнасянето на Сталин като вожд на световния пролетарият. Паметници на съветския лидер се издигат почти навсякъде в страната, на негово име били наименовани стотици улици, даже един от големите албански градове.

Ходжа винаги твърдял, че Албания е във враждебно обкръжение и има опасност всеки момент да бъде нападната. Всички албанци, включително жените, на възраст от 18 до 56 години преминават военно обучение. С несъгласните с политиката му, вождът е категоричен- разстрел или до живот в затворите. Неговото оръжие е тайната му полиция "Сикурими". Според непълни данни, по негово време са убити от 5 до 7000 души, а в затворите попадат над 34 000.

Енвер Ходжа властва над Албания 40 години. Умира на 76 години, траурът за него е девет дни. През цялото това време никой не напада Албания. А след смъртта му неговия бункер става музей. Но и досега той си има привърженици, които помнят, че при него е ликвидирана неграмотността в Албания, имало е безплатни учебници за децата в училищата, раждаемостта в страната е сред най-високите в Европа. Днес Албания е друга, но сянката на Енвер Ходжа продължава да виси над страната и да напомня за нейното социалистическо по албански минало.