Приеха на първо четене бюджета на НЗОК за 2022 година (снимки)
Управляващите го определиха като реформаторски, а опозицията - като "измама" и "още от същото"
Народното събрание прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2022 година. 129 депутати гласуваха "за", против - "90", въздържали се нямаше. Проектът беше подкрепен от "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България". Против гласуваха ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".
Планирано е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъде 6 050 749 900 лв., което е увеличение с 604 437 000 лв. повече за разходи и трансфери спрямо миналата година.
С по 95 милиона лева се увеличават средствата за доболнична и болнична медицинска помощ.
Заложено е увеличение на приходите от здравноосигурителни вноски с 433 888 500 лв. в сравнение с миналата година, но размерът на здравноосигурителната вноска остава досегашният - 8%. Ръстът на трансферите, които ще бъдат 2 043 324 500 лв., е 263 213 500 лв. спрямо 2021 г. Това се дължи на промяна в размера на пенсиите, на увеличението на минималната работна заплата и на ръста от 5% на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и други категории граждани.
Предвидени са 8,8 милиона за здравеопазването на неосигурени лица. За дейности за лечението на деца до 18 г. са 37,2 млн., което е увеличение с 23 милиона лева.
За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат 363,7 млн. лв. или с 95 млн. лв. повече от 2021 г. . За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл.за комплексно диспансерно наблюдение) 380,2 млн. лв., или с 95 млн. лв. повече от м.г.
За дентална помощ се предвижда да бъдат заделени 239,7 млн. лв., което е с 24,3 млн. лв. повече от 2021 г.; за медико-диагностична дейност 207,3 млн. лв., или с 90 млн. лв. повече от 2021 г.
За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания,при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - 1 510,4 млн. лв., или със 153,4 млн. лв.
За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ са предвидени 116 млн. лв..
В бюджета на НЗОК за тази година са предложени разходи за персонал в размер на 56,2 млн. лв., което е с 0,2 млн.лв повече от миналата година. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2022 г. се предлага да се изразходва сумата 30,6 млн. лв.
За 2022 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването, съгласно закона, са в размер 106,6 млн. лв., т.е. с 23,2 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г.
За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 174 млн. лв. или с 20,9 млн. лв. повече от 2021 г.
От здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 760,0 млн. лв. или 433,9 млн. лв. повече от 2021 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 2 043,3 млн. лв., или с 263,2 млн. лв. повече от трансфера за 2021 г.
При приходите от здравноосигурителни вноски са отчетени ефектите от увеличаване от 1 април т.г. на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв.; на размера на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3 400 лв. и др.
От неданъчни приходи - глоби, санкции и наказателни лихви за 2022 г. е предвидено да постъпят 23,2 млн. лв., което е с 2,7 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г.
От "Продължаваме промяната" определиха бюджета като реформаторски.
"Това е само началото на един реформаторски подход, който има за цел да извади страната от застоя и от годините на политическа безпътица и липса на визия за бъдещето. Ние носим отговорност не само колко се харчи, но каква е целта на ефективните политики", каза председателят на групата на ПП Андрей Гюров. По думите му този бджет ще осигури "възможно най-бърза и достъпна качествена и европейска здравна услуга".
"Само увеличението на средствата, в една нереформирана система, не може да гарантира по-добро здравеопазване", каза той, като подчерта, че основните реформи са заложени със засилен фокус върху превенцията и профилактиката. Гюров акцентира на увеличението на бюджета за здраве в размер на над 600 милиона лева, като повече от 46% от парите за здраве ще отидат за извънболничната помощ. "От 2 лева, изхарчени в здравеопазването в България, един лев е изгубен", онагледи корупцията при хоспитализациите Гюров, като подчерта, че целта на новите съотношения болнична-доболнична помощ в бюджета на НЗОК, е тези практики да бъдат преустановени. "Ще работим за оптимизиране и по-добро остоойностяване на клиничните пътеки и за увеличаване на средствата за специализантите, както и по-добрата профилактика и лечение на децата". "Това не е възможно без скоростно въвеждане на електронното здравно досие и здравна система, защото само по този начин можем да осветлим порочните практики", обясни лидерът на депутатите от ПП. Той призова за подкрепа на философията на бюджета за здравеопазване и подчерта, че мнозинството остава отворено за конструктивните предложения между първо и второ четене.
Александър Иванов от ГЕРБ репликира, че "не е истина", че този бюджет "прави реформа в здравеопазването". "Единствената реформа, която видяхме, е ,че поставихте рекорд - 9 милиарда похарчихте за 9 дни в края на миналата година", каза депутатът от опозицията. Бившият здравен министър Костадин Ангелов разкритикува: "Управляващите отново остават слепи и глухи за проблемите в болничното здравеопазване".
"За нас този бюджет е бюджет на измамата и нашата ПГ категорично няма да го подкрепи", категоричен беше Ангелов.
От "Възраждане" коментираха, че този бюджет за здраве ни предлага "още от същото".
"Това, което казахте, е всичко друго, но не и реформи. Изпълнява се максимата по много от същото, целият бюджет е по много от същото. Срам е за нашата държава, но при това състояние на здравната ни система и все повече евакуиращи се млади лекари извън България, те си плащат, образно казано под масата, за да влязат и да карат специализация. Не е нормално млади лекари, положили клетва, от 2-3 до 4 хил. лева да плащат, за да отидат на специализация", каза Цончо Ганев. "Това е срамно за нас като държава, че го позволяваме, а в същото време се оплакваме, че нямаме млади специалисти", заключи депутатът от "Възраждане".
От партията поставиха акцента и върху лечението на деца, като подкрепиха факта, че бюджетът за малките пациенти е увеличен от 18 на 37 милиона лева, но изтъкнаха, че в същото време много деца не дочакват лечението си в чужбина. Критериите, по които децата кандидатстват за лечение в чужбина, да бъдат по-занижени, а сроковете - намалени. Депутатите на "Възраждане" недоволстват още, че са заделени 267 млн. за закупуването на допълнителни ваксини за коронавирус. От партията предложиха тези пари да се пренасочат към други пера, а който иска да се ваксинира, да си купи ваксината.
От ДПС обявиха, че няма да подкрепят бюджета за здраве, защото, по думите на д-р Хасан Адемов е "копи-пейст" на бюджетите на ГЕРБ от минали години. Д-р Адемов попита къде са приоритетите в здравеопазването, които не личат в този бюджет. "Тези 600 милиона в повече ги предлагаха и колегите от ГЕРБ, винаги се предлагат допълнителни средства заради увеличаването на минималната работна заплата, осигурителни прагове и пенсии. Бюджетът на служебния министър Стойчо Кацаров разполагаше със 120 милиона повече - къде са те?", попита депутатът от ДПС. И предположи: "Някой друг министър ги е ориентирал в друга посока сигурно".
"Въпреки увеличените разходи, в този бюджет няма никакви гаранции, че българските граждани ще имат по-добър достъп и качество на здравеопазване, а лекарите ще имат по-добри възможности и условия на труд и апаратура", обобщи Хасан Адемов.
Д-р Георги Михайлов от БСП и д-р Александър Симидчиев от ДБ репликираха, че здравната система ще се срути, ако мнозинството направи резки реформи, затова щели да вървят стъпка по стъпка и първата е тази да се постави акцент върху завишаването на средствата за извънболничната помощ.
В пленарната зала присъстват управителят на НЗОК Петко Салчев и зам.-министърът на здравеопазването Георги Йорданов. От ГЕРБ изтъкнаха, че за първи път министър на здравеопазването отсъства при обсъждането на бюджет на Здравната каса.
8 депутатии гласуваха онлайн заради карантина, като сред тях бяха лидерът на ДБ Христо Иванов и бюджетният експерт на ДПС Петър Чобанов.
Още снимки от днешното пленарно заседание вижте тук.