Това съобщиха от община Пловдив и Министерството на културата.

Кметът на града Иван Тотев, министърът на културата Боил Банов, президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева са подчертали желанието на страната ни да покаже на света в пълния му блясък това изключително наследство.

Вижте снимки >>>

Епископската базилика на Филипопол, със своите антични мозайки, датирани в IV и V век, е без аналог в България и в Югоизточна Европа. Вярваме, че този забележителен културен и исторически паметник ще намери достойното си място в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, подчерта кметът Иван Тотев.

Предстои внасянето на документите за вписване на Голямата базилика в списъка на ЮНЕСКО до края на януари 2018 г., за да може предложението на България да бъде разгледано на сесията на международната организация през септември следващата година, поясняват още от общината.

Министърът на културата Боил Банов подчерта, че за няколко века нашите земи са част от Римската империя, която оставя след себе си пътища, укрепления и водопроводи, многобройни обществени и култови сгради.

"Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света. Ето защо Министерството на културата убедено подкрепя инициативата да се разкрие базиликата и  да се представи в пълния блясък като част от римското мозаечно наследство на страната ни и като достоен кандидат за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО”, каза министърът на културата.

По правилник България има право да предложи само един обект и това ще бъде Епископската базилика на Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска църква в страната, която заема централно място в съвременен Пловдив. Историята на мястото й обхваща поне 12 века. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м.