Така е въпреки триумфа на "капиталистическия път" под надзора на Китайската комунистическа партия (ККП), която наглед се е укротила, но продължава да изпитва възхищение към Мао Цзедун.

Отказвайки се да се изправя пред собствената си история, ККП не възнамерява да отваря наново раната.

Не е предвидена никаква церемония за отбелязване на началото на "най-гигантското пламване на колективно изстъпление, което Китай е преживял от Тайпинското въстание" през XIX век, по израза на известния хроникьор на тези години Саймън Лейс. (Като тяхно начало обикновено се сочи 16 май 1966 г.)

За три години, от 1966 до 1969 г., Мао, изгубил позиции след катастрофата на "големия скок напред" (1958-1962 г., 45 милиона загинали), успява да си върне абсолютната власт, хвърляйки срещу партията фанатизираните студенти хунвейбини (червеногвардейци). С армията и нейния началник Лин Бяо той след това вижда сметката на излезлите от контрол хунвейбини и затвърждава своята власт до смъртта си през 1976 г.

Тази ултрарадикална операция е нещо нечувано в един комунистически режим и получава световен отзвук, особено сред западните интелектуалци и западната младеж, които я приемат като "революция в революцията" и по-рядко като форма на държавен преврат.

Културната революция е по-малко кръвопролитна, но по-опустошителна от Тайпинското въстание (1851-1864 г.) срещу манджурската династия, в което са убити около 30 милиона души. Тя придобива вида на същинска гражданска война в името на класовата борба срещу новата "червена буржоазия".

След нея Китай е обезкървен, жертвите наброяват милиони, Държавата-партия е разбита, а населението е под шока на налудничавия култ към личността на "Червеното слънце", президента Мао.

Травмата е толкова дълбока, че скоро след неговата смърт приемникът му Дън Сяопин, който сам е бивша жертва на чистките, отваря широко вратите пред чуждестранния капитал и дискретно "разплита" маоисткото наследство, за да спаси режима.

Оттогава Китай се издигна до ранга на втора световна сила.

Темата за класовата борба, която бе обсебила Културната революция, е табу в днешен Китай, който набляга на бизнеса и борсовите сделки. По ирония на историята сега в страната ежегодно има десетки хиляди работнически стачки въпреки липсата на синдикална свобода.

Обаче както Ленин има мавзолей на Червения площад, така мумията на Мао продължава да почива в своя на площад Тянанмън. Основателят на режима остава недосегаем и е леко засегнат само от една официална равносметка през 1980 г., която му приписва веднъж завинаги 70 процента "правилни" решения и 30 процента грешки, в това число "бедствието" на Културната революция.

Късният му приемник, сегашният президент Си Цзинпин, задуши появата на неомаоистко течение в лицето на съперника му Бо Силай, който бе низвергнат и осъден на доживотен затвор през 2014 г. Без обаче да се посяга на Мао, който продължава да оглавява класацията на националния пантеон пред Дън Сяопин.

В сряда официозът "Глоубъл таймс" разказа за състоял се неотдавна спорен концерт в Двореца на народите в Пекин, с революционни песни във възхвала на Мао по случай годишнината от Културната революция. Той също така цитира университетския преподавател Чжан Хунлян, един от водещите представители на малцинственото неомаоистко течение, който призовава за национална кампания срещу враждебните на партията "предатели".

"Някои левичарски течения са изкушени от идеята за класова борба, подхранена от усилването на неравенствата", отбелязва работещият в Хонконг специалист по Китай Жан-Пиер Кабестан, който подчертава, че "това не е политиката на властта, напротив".

Си Цзинпин, който произлиза от поколението на хунвейбините, нямаше нищо против да се обгради с дискретен култ тип Мао. Привърженик на стабилността на всяка цена подобно на предшествениците си, той без колебание хвърля критиците в затвора и е по-склонен да агитира за връщане към комунистическите ценности, отколкото за реформи.

"Като мести курсора към Мао, той създава впечатление, че се разграничава от Дън и иска да възстанови някакъв репресивен авторитаризъм", отбелязва Кабестан.

Като знак, че споменът за тази национална трагедия остава жив, в Пекин се използва изразът "малка културна революция" (сяо вънгъ) С него обобщават приканванията на президента към социалистически ред по адрес на културните среди, адвокатите, журналистите или блогърите; успоредно с антикорупционната кампания, която той използва и за прочистване на прогнилия апарат и за назначаване на свои хора.

Богатите китайци се отнасят подозрително към сегашната обстановка и пращат парите и децата си в чужбина, а редица шефове на фирми и други бизнесмени са попаднали в ръцете на полицията.

(Превод: БТА)