Тодоров бе осъден за убийствата на 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей на лед, и 24-годишния Васил Александров, намушкани смъртоносно на 18 април 2009 г. При инцидента пострада тежко и приятелят им Кирил Димитров.

Подсъдимият излезе от ареста през декември 2011 г., след като градският съдия Румяна Ченалова го оправда за двете убийства.

През април т. г. обаче делото претърпя обрат. Състав на апелативния съд прати Илиян Тодоров до живот с право на замяна в затвора. Магистратите обаче не промениха мярката му за неотклонение.

На 4 декември Върховният касационен съд окончателно потвърди присъдата. Тодоров обаче е в неизвестност от момента, в който бе пуснат от ареста. Той не се яви на нито едно от заседанията след това.

От пресцентъра на Министерство на правосъдието заявиха, че в 7-дневен срок осъденият трябва да е въдворен в затвора за изпълнение на присъдата, но до момента Илиян Тодоров не е открит.

Днес Тодоров отправи видеопослания към главния прокурор Сотир Цацаров и
комисаря по човешки права към Съвета на Европа Нил Муйжниекс. Двата клипа бяха публикувани в YouTube.

Изявлението на осъдения към Сотир Цацаров


"Уважаеми г-н прокурор, обръщам се към Вас не само, защото всички възможности за търсене на истината са изчерпани, а защото е налице една очевидна несправедливост, станала възможна благодарение на изпълнение на политическа поръчка и стремеж да бъде задоволено общественото очакване. И за жалост нито вие, нито обществото, сте наясно каква е истинската причина за моето мълчание, която сега аз ще споделя пред вас, просто защото вече аз няма какво да губя.

В злополучната нощ на убийството, аз присъствах на събитието, както е видно и от камерите, които са заснели всичко случило се и много реалистично показват кой какво е свършил. Видях извършителя, защото беше на метри от мен и погледите ни се срещнаха. Нямам детайлна информация за него, каквато по-късно се оказа, че той има за мен. Защото заплахите започнаха едва няколко часа след това. Те продължиха и в следствения арест, а впоследствие и в Централния софийски затвор.

Трябваше да мълча, защото заплашваха да избият семейството ми, а по-късно и мен. В желанието си да осребрят мъката си и да намерят жертва, тези хора не се спряха пред нищо. Те плащаха на медии, за да излиза поръчкова информация, плащаха на лица, за да има физическа саморазправа с мен, плащаха за изпълняване на психически тормоз срещу мен и моето семейство. Това е цената на моето мълчание.

В същия момент доживотна присъда и осигурена възможност за потърпевшите да осребрят мъката си. И разбира се, на последно място, доволно общество и суперлативи за доброто правосъдие. А в същия момент физическият убиец е на свобода и е сред вас.

Обръщам се с молба към вас за адекватна и обективна реакция, единствено продиктувана от вашия морал и вашата оценка. Ако това е невъзможно, просто моля да бъде задействана процедура по отнемане на гражданските ми права, защото аз просто се срамувам да бъда част от общество, което вкарва в затвора невинни хора
".