"Добър вечер, Енвер Ходжа". Така е започвала едночасовата телевизионна програма в Албания по времето на параноичния диктатор, управлявал балканската държава в продължение на 40 години, защото само той е имал телевизор. Дали е виц или истина - не е ясно и до днес. 

Вижте снимки

Факт е обаче, че когато тиранинът умира на 11 април 1985 година, Албания официално е третата най-бедна страна в света - с брутен вътрешен продукт, колкото на малък град и среден месечен приход на човек от около едва 15 долара. 

Embed from Getty Images

На 11 януари 1946 г. Енвер Ходжа провъзгласява страната за Народна република. Той е водач на комунистическата съпротива по време на Втората световна война, а след нея е премиер (1944-54) и външен министър (1946-53) и разбира се първи секретар на Албанската комунистическа партия до смъртта си.

И докато сталинизмът в Европа на практика приключва след смъртта на Йосиф Висарионович през март 1953 година, албанският лидер неотклонно следва обявената от самия него две години по-рано линия за бдителност и безпощадност в класовата борба в името на "любовта към Сталин - гений, бащица и спасител". 

Статуята на Сталин на площад "Скендербег" в Тирана през 50-те години

Снимка: Getty Images

Енвер Ходжа е роден на 16 октомври 1908 година в южноалбанския град Гирокастро. Бащата Халил Ходжа, който изкарва прехраната за семейството, като работи из Европа и САЩ, кръщава сина си на идеалога на пантюркизма и панислямизма Енвер паша, известен като "турския Наполеон". През 30-те години младият Енвер заминава да учи в Университета в Монпелие, а по-късно е секретар в албанското консулство в Брюксел. След завръщането си в Албания и последвалата италианска окупация на страната, Енвер Ходжа се включва в редиците на новосъздадената комунистическа партия. Път, който ще определи не само неговото бъдеще, но и това на страната.

Embed from Getty Images 

Първата атеистична държава в света

Две десетилетия, след като застава начело на Албания, Енвер Ходжа тържествено обявява страната за първата атеистична държава в света в историята. Вдъхновен от китайската културна революция, през 1967 година диктаторът забранява свободното изповядване на вероизповедание. Той национализира църкви, джамии и манастири и конфискува имуществото им, а духовниците са избити или интернирани, за всякаква религиозна дейност са налагани драконовски наказания.

Много от религиозните храмове са били разрушени, а други са били превърнати в складове, конюшни и работилници. На родителите е било забранено да кръщават децата си и да им дават църковни имена. Разгърнатата шпионска мрежа на Ходжа пък усърдно следи за тайно извършване на религиозни ритуали. 

"Албанците нямат идоли и богове, но имат идеали - това са имената и делата на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин", казва диктаторът.

Майска манифестация в Албания през 1974 година

Снимка: Getty Images

Борба срещу буржоазната културна диверсия

Успоредно със забраната на религиите, режимът започва борба и срещу буржоазната културна диверсия, която заема важно място в партийната политика. 

От 1968 година на албанците е забранено да притежават коли, вили, да слушат рок музика, да носят дънки и да използват "вражеска" козметика. Заради проведен музикален фестивал през 1972 година, по време на който е изпълнявана "музика, която развращава младежите и девойките", са арестувани и осъдени на затвор министърът на образованието и културата Фадил Пачрами и генералният директор на албанското държавно радио и телевизия Тоди Лубоня. На специален пленум на Централния комитет на Албанската комунистическа партия лично Енвер Ходжа повдига срещу двамата политически обвинения.

В същото време още от началото на 60-те години диктаторът и членовете на ръководството на партията се изолират в изградения квартал на Тирана - "Блоку". Абсолютно отделени от останалата част от страната, Ходжа и приближените му взимат решенията за бъдещето й от луксозните си дневни. В Блоку имало специални магазини за вносни хранителни стоки и дрехи, къща за отдих с киносалон, където гледали "забранени" западни филми и аптеки, заредени от албанските агенти в западните държави с лекарства.

Кварталът "Блоку" е частният рай за комунистическата върхушка в Тирана

Снимка: Getty Images

Изолация от останалия свят и масов строеж на бункери

През лятото на 1968 година Албания става първата държава от соцлагера, която се осмелява да напусне военната му структура - Варшавския договор. Официално напускането е обяснено с нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, но истинската причина е друга - лидерът Енвер Ходжа се почувствал дълбоко обиден от жестоката критика срещу неговия кумир Сталин, която разгръща съветското ръководство при Хрушчов.

Албания избира курс на отчуждаване от света и на практика затваря границите си и се изолира. Никой албанец не може да напусна страната, а на много малко чужденци им е разрешено да влязат в нея. В следващите 22 години времето спира в Албания. 

Така изглеждат улиците на албанския град Берат през 1981 година

Снимка: Getty Images

Ходжа винаги твърдял, че страната му е във враждебно обкръжение и има опасност всеки момент да бъде нападната. Затова и изграждането на стотици хиляди бункери се превръща в истинска мания за вожда. По негова заповед от началото на 60-те години до 1983 година в Албания са построени между 175 000 и 750 000 бетонни бункера. В тях албанските граждани трябвало да преживеят ядрена война, която, в това Ходжа е убеден, ще избухне в Европа. 

Строежът им отнема живота на стотици строители, а в крайна сметка дори самият им създател - военният инженер Йосиф Загали е изпратен в трудов лагер.

Embed from Getty Images

Всички албанци, включително жените, на възраст от 18 до 56 години, пък преминават военно обучение. С несъгласните с политиката му, диктаторът е категоричен- разстрел или до живот в затворите. Неговото оръжие е тайната му полиция "Сикурими". Според непълни данни за 40-те години диктатура в Албания са убити от 5 до 7000 души, а в затворите попадат над 34 000.

Енвер Ходжа умира на 11 април 1985 година. Траурът за него е девет дни. И никой не напада Албания.