Смята се, че предимно жените са носители на имена на цветя. В миналото не е било така. Почти всяко женско име на цвете и храст е имало и мъжко съответствие. През вековете броят им постепенно намалява, разказва в интервю за Dir.bg проф. Анна Чолева.
Още по темата
Днес те не могат да детронират т. нар. "царски" имена, но през последните две десетилетия се наблюдава възраждане на лични имена от народната традиция като най-харесвани с основа дума, която означава дърво, храст или цвете, са: Калина, Цветелина, Лилия, Елица, Биляна и др. От мъжките лични имена особено харесвани са Явор, Ясен, Цветослав, сочат изследванията на учените от БАН.
Проф. Анна Чолева
Снимка: Личен архивПроф. д.н. Чолева-Димитрова е ръководител на Секцията по ономастика в Института за български език при БАН, доктор на науките по общо и сравнително езикознание, автор на седем книги, над 120 публикации по ономастика и над 100 научнопопулярни.
По повод Цветница ученият разказва историята на т. нар. цветни имена и тяхната символика в народната традиция.
Богат и пъстър е букетът от имена на цветя и дървета. Какво е мястото им сред останалите имена, които носи българинът?
Личните имена у българите са възникнали през различни епохи. Обикновено се говори за отделни пластове в антропонимията. Едни от най-старите пластове съставят т. нар. общославянски имена, както и възприетите от тракийския субстрат лични имена. С трайното настаняване на Балканския полуостров на Аспаруховите българи се оформя още един пласт антропоними. Най-значителни като количество имена образуват пласта на християнските (календарните) лични имена, които по произход са еврейски, гръцки или латински. Относително голяма е и групата на "домашните" или от народната ни традиция лични имена. Тук влизат производни съкратени варианти на общославянските имена, калкирани антропоними от други езици, собствени имена, възникнали от нарицателни (названия за конкретни и абстрактни предмети и явления).
Ако говорим за значението на имената (на думите, от които са образувани), то антропонимите от названия на цветя, храсти и дървета са част от т. нар. пожелателни имена. В пожелателните имена е вложено съкровеното желание на родителите за благополучието и бъдещето на детето. Тези имена включват пожеланията за живот и здраве, род и семейство, успех в живота, сила и храброст, определени качества на характера, телесна хубост. Като най-близки до пожеланията за телесна хубост са имената, които означават красота, а тя се свързва най-вече с названията на цветя, билки, треви, дървета и плодове.
Когато става въпрос за мястото на тези имена сред останалите, трябва да бъдем по-конкретни за кой период от развитието на личноименната ни система говорим. В днешно време интерсът към този вид имена значително е намалял.
Каква е символиката в кръщаването на децата с тези имена?
Aнтропонимите, свързани с народната традиция, са изключително важна част от българския именник. Те са част и от историята на езика ни. Както вече споменахме, те отразяват стремежа на българина към хубавото и приятното в живота. Пожелателните имена от цветя, дървета и храсти са били много често давани на новородените, тъй като родителите чрез тях са вярвали да осигурят на детето здраве, красота, младост, издържливост, дълъг живот (особено за имената от названия на дървета, храсти).
Кои са най-разпространените типично български цветни и дървесни имена и тяхното значение?
През вековете броят на личните имена, които са образувани от названия на цветя, храсти, дървета постепенно намалява. Когато говорим за типично български имена трябва да се върнем назад във времето. Там ще открием регистрирани в различни старинни документи много лични имена от българската традиция, които днес вече не се срещат, не се дават и като имена на новородени деца. Тук трябва да се поясни за кой период от време става въпрос. Има голяма разлика при именуването на новородените днес и преди векове.
На Цветница у нас празнуват най-много жени и мъже, които носят имена, които са образувани от думата цвете. Ето и някои от най-често срещаните в миналото и днес женски лични имена с основа цвете:
Цвета, Цвете, Цветана, Цветанка, Цветелина, Цветина, Цветкана, Цветозара, Цветомила, Цветомира, Цветоша, 16 в.; умалителните Цецка, Цеца и др. Това са пожелателни имена: "да бъде хубава като цвете".
Други по-разпространени "цветни" имена:
Роза, от цвете роза; също и вариантите: Роз, Розали, Розалия, Розалина, Розалинда, Розана, Розанна, Розария, Розелина, Рози, Розина и др.; Ружа, цвете ружа, 15 в.; Лиляна, от лиляна "люлякова", 16 в.; Лиляк, от лиляк, лилян "люляк"; Божура, от цвете божур, 16 в.; Гергина,, от цвете гергина; Трендафилка, от гр. "цвете трендафил, роза", 15 в.;
Теменужка от цвете теменуга; Маргарита, от цвете маргарита; Невена, от градинско цвете невен, 18 в.; Иглика, от цвете иглика, 18 в.; Незабравка, от цвете незабравка; Детелина, трева детелина "звездел"; Лилия, от цвете лилия, крин; Биляна - с основа от биле, билка;
Фиданка, гр. от фиданка "зелено младо дръвче, издънка - да бъде млада и здрава"; Елица, умалително от ела, 17 в.; Калина, от дърво калина с бели, кически цветове и червени плодове; Бреза, Бряза, с много варианти, 16 в., Върба; Дафина, от групата "дафиново, лаврово дърво", 16 в.;
Лоза, Лозанка, от лоза "да бъде хубава и плодовита като лоза" 18 в.; Малина, от храст и плод малина, 15 в.
През 20. в. стават популярни и някои чужди имена:
- Камелия, от цвете камелия, от фр. - "цвете с вечнозелени листа с бели или червени цветове";
- Виолета, от фр. виолет "теменужка";
- Дези, Дейзи, от англ. Daisy, daisy "маргаритка" (отбелязано и днес у нас) и др.
Смята се, че предимно жените са носители на имена на цветя. В миналото не е било така. Почти всяко женско име на цвете и храст е имало и мъжко съответствие.
Мъжки лични имена с основа от думата цвете: Цветан, Цветаш, Цветашин 16 в., Цветелин, Цвети, Цветизар, Цветил, Цветин, Цветко, Цветозар, Цветолюб, Цветомил, Цветомир, Цветослав, Цветош 16 в.
От названия на цветя, храсти и дървета:
Трендафил; Розалин, Розан, Розен; Невен; Венец, от венец "да е хубав и свеж като венец";
Лозан; Малин; Фидан, от фидан "младо, зелено клонче - да бъде млад и здрав";
Смилян, Смил, и мн. производни, от билка и цвете смил, с хубави жълто-оранжеви цветове, 13 в.;
Босил, Босилко, 17 в., от босилек, гр. basilicum, (Босилка, женско лично име);
Девесил, от цвете девесил, което според народното вярване е много лечебно "има девет сили";
Билян; Трънко, Трънчо, от трън - "да е здрав и твърд като трън, да бъде упорит, настойчив", 13 в.
Мъжките рожби най-често са именувани с лични имена от названията на различни видове дървета:
Явор, Ясен, Върбан, от дърво върба 14 в.; Грабо от граб "габър", 17 в.;
Дъбо, от дъб "да бъде здрав и строен като дъб", 15 в.;
Дряно, от дрян "да бъде здрав катодряново дърво и червен като плодовете му", 16 в.
Доколко модата влияе на избора на името и какви модификации търпи?
Едва ли може да се изчерпа въпроса с модите при имената. Всяко време, всяко общество си има своите предпочитания. Ако конкретно говорим за имената, възникнали от названия на цветя и дървета, се забелязват и някои тенденции, които сме установили при изследванията ни през последните години. Много рядко, като единични случаи се срещат личните имена като Божурка, Трендафилка, Цецка, Цветанка. В днешно време не се смятат за достатъчно престижни. Предпочитани са: Цветомира, Цветослава, новосъздадено Цветоплама и под.
През първите две десетилетия на 21 век се наблюдава едно възраждане на лични имена от народната традиция, най-харесвани от имената с основа дума, която означава дърво, храст, цвете, са: Калина, Цветелина, Лилия, Елица, Биляна и др. От мъжките лични имена особено харесвани са Явор, Ясен, Цветослав.
Вие подготвяте за печат ново изследване за имената в България. На база на него може ли да кажем, че в определени райони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на почит, например, "царските"?
Очакваме в най-скоро време да излезе от печат новия ни труд, който проучва съвременните предпочитания на българите в осем български града в началото на 21. век. В него се засягат важни за антропонимията ни въпроси, като: кои са модерните и най-желаните имена за новородените; каква е динамиката на предпочитанията при избора на личните имена в изследвания период; какви са по структура и произход съвременните имена; има ли прилики и разлики в отделните населени места; какви ономастични новости се откриват в българския именник.
Един от важните резултати на проучването е, че се анализират задълбочено в теоретичен план някои съвременни тенденции, свидетелстващи, че в изследвания период настъпват забележими промени в ономастикона в посока към интернационализация на имената. Посредством анализа на данните за имената на децата в най-големите градове на България се проучва по какъв начин актуалните глобализационни процеси в езика и културата влияят върху именния репертоар в началото на новия век, като допринасят за масовото навлизане на чужди лични имена (главно с англо-американски произход), за заличаване на границата между мъжките и женските лични имена и появата на полово неутрални имена, за ясно изразената конкуренция между традиционни имена и техните по-нови, заети от чужди езици варианти, за либерализацията в изписването на имената, т.е. отклоненията от нормите на българския език.
А на въпроса Ви дали в "определени райони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на почит, например, "царските имена" веднага отговарям, че "царските имена" в днешно време и в обозримото бъдеще ще останат без конкуренция, особено когато говорим за мъжките лични имена.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}