Президентът Радев откри срещите на високо ниво в българския павилион на COP 29
Темата за конкурентоспособността на икономиките в условия на нулеви въглеродни емисии събра заедно еврокомисаря Илиана Иванова, зам.-председателя на IPCC Диана Юрге Форзац, вицепрезидента на ЕИБ Амброаз Файол, първия вицепрезидент на ЕБВР Юрген Ригтеринк и бившия министър на околната среда и водите Юлиян Попов
Президентът Румен Радев откри събитие на високо равнище "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан.
Всички снимки от събитието ВИЖТЕ ТУК >>
Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на нулеви въглеродни емисии, събра в българския павилион еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Европейската комисия Илиана Иванова и заместник-председателя на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Диана Юрге-Форзац, вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Амброаз Файол, Юрген Ригтеринк, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, Реджина де Доминичис, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.
За втори пореден път България участва на СОР със собствен павилион и това е ясна демонстрация за амбициите на страната ни да участва в климатичната дипломация и да даде своя принос в борбата с климатичните промени, каза държавният глава.
Именно в централния павилион на българската делегация през първите два дни на COP 29 се провежда и форумът Green Transition, който се утвърди през годините като ключова платформа за споделяне на опит и стратегии за зеления преход, както на европейско, така и на глобално ниво. Събитието ще служи като основна платформа за дискусии, насочени към важните теми за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по време на COP 29. В дискусионните панели ще се включат представители на властта, експерти от индустрията и ключови лица, вземащи важни решения в политиката за климата.
Президентът Румен Радев пристига в българския павилион заедно със съпругата си Десислава Радева
Снимка: БТА"Климатичните промени вече застрашават не само хората и поминъка, не само хората и икономиката, но и мира и сигурността в глобален план. Екстремните метеорологични явления от наводнения до горски пожари и суша стават все по-чести и опустошителни. Тази критична ситуация изисква интегрирани действия и внимание от всички нас - от високото политическо до експертното ниво. Вярвам, че начинът да постигнем устойчиви решения е да постигнем успехи чрез трансфер на опит и знания. Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение за постигането на успех в общите усилия и повишаване на конкурентноспособността в условията на преход към климатично неутрална икономика, посочи президентът Радев, цитиран от БТА.
Румен Радев поздравява еврокомисаря Илиана Иванова пред погледите на първия вицепрезидент на ЕБВР Юрген Ригтеринк (вляво) и вицепрезидента на ЕИБ Амброаз Файол
Той благодари на "политици, учени, климатични експерти, бизнеслидери за това, че сме заедно, че говорим на общ език, имаме споделени цели и надявам се - единни действия".
Конкурентноспособността в условията на икономика с нулеви въглеродни емисии е вероятно най-амибициозната тема, подчерта президентът.
По думите му допреди десетина години би отговорил отрицателно на въпроса дали е възможно да съществуват нетна нула от една страна и конкурентност от друга.
Отляво надясно: Юлиян Попов, Юрген Ригтеринк, Илиана Иванова, Румен Радев, Амброаз Файол и Диана Юрге-Форзац
"Днес аз вярвам, че е възможно, ако имаме точното "лепило"", състоящо се от поличитческа воля, наука, иновации, технологии", каза държавният глава.
По думите му е необходимо сега ЕС да осигури необратимостта на този процес, осигурявайки също индустриална политика, която да донесе видими резултати.
Той отбеляза и важността на образователната система, която да изгради нова потребителска култура, търсене на нисковъглеродни продукти и нова индустрия.
"Радвам се, че можем да обсъдим тези въпроси тук днес. Не бива никога да забравяме, че за да постигнем нетна нула, трябва да имаме силна европейска икономика, въз основа на енергийната ефективност и и иновации", каза българският президент.
В изказването си еврокомисар Илиана Иванова посочи, че е необходимо шесткратно ускоряване на декарбонизацията на икономиките, за да се постигнат поставените климатични цели.
Илиана Иванова обърна внимание, че 93 милиарда евро от европейската програма "Хоризонт Европа" са насочени към климатичните изследвания
Наводненията в Европа показват, че очевидно нямаме и миг за губене в борбата с климатичните промени. Тук е мястото на науката и иновациите, подчерта тя и добави, че 35 на сто от финансирането на европейската програма "Хоризонт Европа" или 93 милиарда евро за седем години са насочени към климатичните изследвания. Тя даде примери за иновативни продукти, създадени в Европа, и подчерта успехите на два български екипа, подкрепени от европрограмата - първата водородна долина в Стара Загора, осигуряваща чист водород за автобуси и обществено осветление и първият в света транспортен дрон, създаден от българската компания "Дронамикс" с помощта на европейско финансиране.
Тази година бележи 40-ата годишнина на програма "Хоризонт" и в продължение на четири десетилетия тези инвестиции дават огромен тласък на науката и инвестициите в отговор на социални нужди и глобални предизвикателства - от автоматизирани автомобилни системи до водородни решения. Финансирането постави Европа в лидерска позиция и Урсула фон дер Лайен (която се готви за началото на втория си мандат като председател на Европейската комисия - бел. ред.) очерта сред приоритетите на новата Еврокомисия с цел повишаване на конкурентоспособността преодоляването на разминаването между финансите и технологиите, допълни комисар Иванова.
Вицепрезидентът на IPCC Диана Юрге-Форзац благодари на България за домакинството през лятото на 61-ата сесия на организацията. Тя припомни, че според заключенията на шестия доклад на IPCC e нужно 43 на сто намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., ако искаме да задържим глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий. Глобалните температури ще се стабилизрaт само ако въглеродните емисии се стабилизират на нетна нула, каза тя.
Вицепрезидентът на IPCC Диана Юрге-Форзац благодари на България за домакинството през лятото на 61-ата сесия на организацията
Снимка: БТАДесетки градове, компании и държави вече имат планове за постигане на нетната нула и това е от огромно значение, налични са и опции за промяна, които трябва да бъдат прилагани в по-голям мащаб, посочи експертът.
Изборите, които ще направим през следващите няколко години, ще имат глобално влияние през следващите стотици, а може би и хиляди години, заключи експертът.
Една от най-уязвимите групи от климатичните промени са децата, припомни Реджина де Доминичис в края на панела.
По-рано днес председателят на борда на директорите на Dir.bg, инициатор и основател на Green Transition Forum Моника Станишева също се обърна към гостите на българския павилион.
"На конференцията Green Transition предоставяме пространство за диалог за европейски и национални политически лидери, институционални заинтересовани страни, бизнеса и представители на експерти", обяви тя.
На българския щанд бе представено специалното издание на Green Transition forum. Dir.bg е единствената частна онлайн медия, отразяваща на място събитието. Целта на Green Transition forum в Баку е да покаже колко ключови могат да бъдат политиките от региона на Централна и Източна Европа на глобалната климатична сцена.
"Нашата цел е да създадем условия за открити и задълбочени дискусии, за обмяна на опит, но и да изработим подходи и решения, чрез които да превърнем зеления преход в успешен пример за развитие", обясни Моника Станишева в изказването си. По думите ѝ е повече от очевидно, че бездействането и продължаването на липсата на яснота за бизнеса може да е донесе до тежки последствия, дори е рецепта за катастрофа.
"Вече осъзнахме, че Европа се отклонява от глобалното икономическо развитие и търси начини да навакса, да ускори представянето си", добави Станишева. Каквото и да казват критиците и скептиците, е ясно за всички, че европейските климатични цели остават водещи и пътят за развитие на Европа е очертан, стана ясно още от нейните думи пред аудиторията. "В крайна сметка устойчивите политики ще укрепят нашите икономики, за да направи Европа по-конкурентоспособна и по-добро място за живеене", заключи тя.
Моника Станишева отбеляза, че регионът на Централна и Източна Европа е преминал през фундаментални трансформации през последните пет години.
"Днес ЦИЕ е най-динамичната част от Европейския съюз - станахме по-гъвкави, адаптивни и развиващи се. Силно убедена съм, че потенциалът на нашия регион може значително да допринесе и да направи всички по-силни", каза тя и припомни, че в богата програма на форума на българския павилион ще участват ключови политици, експерти, институционални и бизнес лидери от цяла Европа. Те със сигурност ще проведат още срещи и така нашият регион ще стане по-видим на глобалната климатична сцена.
На COP29 основен фокус остават мобилизирането на капитал за действия и растеж в областта на климата, декарбонизацията на индустриите и бъдещето на чистите технологии, заедно с ролята на централната власт в Европейския зелен дневен ред. Ще бъдат засегнати и теми като бъдещето на енергетиката, нисковъглеродните технологии и ролята на жените в финансирането на климатичните политики.
В същото време екипът подготвя вече и бъдещата програма за следващия Green Transition Forum, който ще се проведе в София през юни 2025 година.