Няма да приемаме чужди сили на НАТО, укрепваме източния фланг с български батальон

Нито един български войник няма да участва във въоръжен конфликт в Украйна или на друга територия, каза военният министър

Снимка: Булфото

Няма да приемаме чужди сили на НАТО, укрепваме източния фланг с български батальон

16:33 | 26 януари 2022 | Редактор : Рая Георгиева 513 15271 Снимка: Булфото

България ще укрепва източния фланг на НАТО като рамкова държава в пакта. Но българското правителство е взело политическото решение да определи един български сухопътен батальон, а не да викаме "НАТО да дойде да ни пази". Това обясни министърът на отбраната Стефан Янев пред депутатите за националната ни позиция по конфликта НАТО, Русия и Украйна по време на изслушването в Народното събрание. Той добави, че такова е и решението на Унгария.

Русия - Украйна

"Да, тази батальонна група ще бъде национална, рамковата държава е България, държавата домакин е България", отсече Янев.

"Нито един български войник няма да участва в какъвто и да било конфликт или операция на територия на Украйна или друга държава, в този момент да, категорично, няма такова предвиждане", заяви Янев в отговор на председатееля на комисията по отбрана Атанас Зафиров. Преди това от БСП и от ДПС се обявиха категорично против военни действия и нашето участие в тях.

Янев обясни, че нашето решение е за по-интензивна бойна подготовка на нашата армия по повод конфликта, което да покаже и дефицитите в българската армия, за да се насочат инвестициите натам. Въоръжените сили да бъдат натренирани и оборудвани по най-добрия начин, обясни той целта. Освен бойният батальон, "и всички останали български мъже и жени в армията трябва да се готвят да бъдат защитници на родината", добави той.

Министърът на отбраната обясни и принципа на взетите решения и разпределението на функциите на партньорите в Алианса.

"На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на НАТО. Едната инициатива е за засилено предно присъствие в Черно море. Част от тези мерки предвиждат и възможността за разполагане на сухопътен елемент или бойна група, която има три вида държави, които могат да участват - едната е рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос. В анализ на нашите способности и възможности и това, че България не желае да бъде консуматор на сигурност, а да бъде равноправен член на НАТО. Ние потърсихме най-добрата опция", заяви Стефан Янев.

По повод думите на Костадин Костадинов, че "от няколко дни се наблюдава истерия по кризата и ескалация на истерията, а не на напрежението", Янев попита риторично: "А дали тази истеризация, това прекалено говорене не е част от някакво хибридно действие".

От ДБ се притесниха, че няма да викаме чужди натовски сили у нас. Атанас Славов от ДБ изказа скептицизъм в натовските способности на българския батальон, който бил оборудван с остаряла съветска техника. Според него, без да дойдат чужди натовски сили, няма как да повишим натовските способности на нашата армия.

"Как вкарваме натовския елемент? Дали се предвижда този батальон ще провежда тренировки и мисии с други съюзни сили?", попита депутатът. Военният министър му отговори, че нашите военни правят непрекъснато такива съвместни тренировки с партньорите.

Преди него премиерът Кирил Петков отново повтори българската позиция, оповестена след заседанието на МС. Той уточни, че се работи по сценарии за преодоляване на рискове пред енергийната сигурност относно доставките при ескалация.

"Българското правителство вярва, че първи приоритет е деескалацията на напрежението", заяви министър-председателят. Той е разговарял с представители на НАТО и европейските ни партньори и във всеки разговор подчертавал за необходимостта от дипломатическо разрешаване на кризата.

"Външният министър участва непрекъснато в разговори с нашите партньори и през цялото време наблягаме на това, че деескалацията е основен наш приоритет. И сме готови да подпомогнем всяко усилие на нашите съюзници в тази посока", каза Петков.

"Имаме ясен план какви точни мерки бихме направили, ако това се случи", отговори Петков на ДПС и ИТН, които попитаха за рисковете пред икономиката и в частност - за енергетиката.

"Но ви уверявам, че българският бизнес и българските домакинства ще имат алтернатива при такъв сценарий", посочи премиерът. Той помоли депутатите да му зададат въпроса на закритото заседание със службите, когато ще може да отговори с по-голяма конкретика.

"Целта на Руската федерация е всяване на разединение и в ЕС, и в НАТО", констатира външният министър Теодора Генчовска по време на изслушването. "Дипломатическите усилия не са от вчера и от днес, те са последователни", увери тя депутатите. И съобщи, че е водила три телефонни разговора - един с Блинкен и два със съветника на президента Байдън по въпросите на сигурността.

Външният министър Теодора Генчовска обясни, че при конфликт българските ВВС ще се включат в евакуацията на българите от Украйна. В отговор на ГЕРБ тя съобщи, че политическото решение за ситуацията предстои да се вземе на Европейския съвет през февруари - тогава ще се реши и за евентуална тренировъчна мисия на територията на Украйна. Екатерина Захариева я похвали, че само от нея чули политически анализ на ситуацията с Украйна. За задълбоченото описание на международното положение я похвалиха и от "Възраждане".

"Ние сме в непосредствена връзка чрез посолоството в Киев с нашата българска общност", увери тя Елена Гунчева от "Възраждане".

ИЗБРАНО