На 4 август 1992 година между Руската федерация и Република България, представлявани от президентите Борис Елцин и Желю Желев, е сключен Договор за приятелски отношения и сътрудничество.
В него се полагат принципите за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква намеса във вътрешните работи, и в посока на взаимна изгода между двете страни.
Президентите Борис Елцин и Желю Желев, на подписването на договора за приятелски отношения и сътрудничество
Снимка: Иван ГригоровСтраните се задължават да полагат нужните грижи и мерки за запазване на всички ценности на тяхна територия, свързани с историята и културата на другата страна.
Тържествено посрещане на Борис Елцин в България
Снимка: Иван ГригоровТова посещение на Борис Елцин у нас е отразено от много медии, а фотографът Иван Григоров днес ни предоставя снимки от своя архив.
Екскортът на гостите
Снимка: Иван ГригоровПрезидентите Елцин и Желев се срещат на равна нога и провеждат разговори в приятелска атмосфера. Постига се едно важно решение не само за нашите взаимоотношения, но и в международен план - Желю Желев успява да убеди Елцин Русия да признае Македония за независима държава.
От ляво на дясно: Блага Димитрова, Стефан Савов и Филип Димитров
Снимка: Иван ГригоровБългария вече го е направила - при това, първа в света. Признаването на независимостта на Македония бе оповестено официално вечерта на 15 януари 1992 година в ефира на Българската телевизия. И половин година по-късно малка България накара голяма Русия да признае Македония за независима държава.
Пресконференция по повод посещението на Борис Елцин
Снимка: Иван ГригоровФразата "Няма вечни приятели, има вечни интереси" се приписва на Чърчил и може би за политиците няма нищо по-истинно и реалистично от тази максима, макар в много отношения тя да звучи и цинично. България много често назад в историята си е ставала жертва на чужди интереси, но рядко си е взимала поука от тези уроци. Нека си направим една кратка ретроспекция.
Каква е политиката ни в постдемократичния период от 1990-а насам? Нека я погледнем през призмата на онова посещение на Елцин у нас и развитието му нататък през годините.
Подписването на договора за приятелнски отношения и сътрудничество между Руската федерация и РБългария
Снимка: Иван ГригоровДа тръгнем от 1992 година, когато у нас идва Борис Елцин. За 20 часа и 20 минути престой Желю Желев успява да го убеди и Русия да признае за независима държава Македония. Елцин пристига по покана на президента Желев и е официално придружаван от министъра на външните работи на Русия Андрей Козирев, както и от министъра на отбраната - генерал Павел Грачов. В делегацията е и съпругата на Елцин - Наина.
Посрещането на руската делегация на летището
Снимка: Иван ГригоровПублично известно е, че поради характера си и някои свои човешки слабости, Елцин не слушал никого. Елцин и Желев вечеряли в резиденция "Лозенец" и според популярната версия за тази паметна вечер, именно тогава първият наш демократичен президент размекнал сърцето на Борис Николаевич по въпроса за признаването на независимостта на Македония.
Борис Елцин и Желю Желев
Снимка: Иван ГригоровРуският президент изпитвал благодарност към Желев заради подкрепата му по време на пуча от август 1991-ва и въпреки че неговият външен министър Козирев се опитал да отклони въпроса за Македония от дневния ред на разговорите, във "вечерния ред" работата била договорена устно, а по-късно - буквално по време на полета на Елцин обратно към Русия - затвърдена и с указ на руския президент.
Русия признава независимостта на Република Македония (тогава) благодарение на Желю Желев. Според аналитици такъв пробив едва ли би бил възможен при друг руски президент, но между Желев и Елцин се "получило".
Журналисти и фоторепортери обкръжават делегацията
Снимка: Иван ГригоровЗа заслугите си Желю Желев е награден с най-високото македонско държавно отличие - орден "Осми септември", който през 2010-а му връчва лично тогавашният македонски президент Георге Иванов с думите:
"Президентът Желю Желев е голям и доказан приятел на Република Македония. Македония и македонските граждани никога няма да забравят подадената ръка от България, а Желю Желев бе ключова фигура за признаването ни".
Тържествено посрещане на летището на Борис Елцин и руската дзелегация
Снимка: Иван ГригоровТова се случва 18 години след признаването на Македония за независима държава от страна на България. Междувременно, през 1997-а, когато президентския пост пое Петър Стоянов, България вече изпитваше огромна икономическа криза, а във външната си политика все по-осезателно бе започнала да се лута между Запада и Русия. Избрахме членство в НАТО и валутен борд.
През 1998-а, когато Петър Стоянов замина при руския си колега Борис Елцин, в Кремъл отношението към България вече не беше същото от времето на Желев. В Русия вече приемаха болезнено "завоя" на София и гледаха на новите политики на България, като на охладняване на вековните връзки и отношения между нашите две страни.
Последни приготовления на текстовете
Снимка: Иван ГригоровИ колкото и Петър Стоянов да уверяваше руснаците, че обича Висоцки и Окуджава, че чете Толстой и Достоевски, на него вече гледаха подозрително, като на русофоб. Президентът се стараеше да промени това отношение и по своя инициатива проведе среща с културния елит в Москва, след което един вестник излезе със заглавието "Елцин и Стоянов се харесаха", но истината бе далеч по-различна.
Екскортът е в готовност
Снимка: Иван Григоров
Притисната от "икономиката на джоба" България се чудеше накъде да хване. Беше свършило зърното, а нямахме пари за внос. Отделно, на нас гледаха като на фалирала държава. И тогава, година по-късно след посещението на Петър Стоянов в Москва, на 21 ноември 1999 година в България дойде Бил Клинтън. Той отвори пътя за страната ни в НАТО.
България, идеологически вече бе в още по-"разкрачено" положение, така че всеки опит да наклони към едната, или другата посока, костваше "равновесието" й.
Май в същото положение сме и днес...
Гвардейска почит
Снимка: Иван ГригоровПрез март 2003 година и Владимир Путин направи държавно посещение у нас по повод 125-годишнината от Освобождението на България от турско робство и онзи договор от 1992 година, подписан от президентите Елцин и Желев, бе затвърден с нов подпис - под Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България, както и на редица други междуправителствени, междуведомствени и междурегионални споразумения.
На посрещането на руската делегация са представители на бългтарското правителство. Вдясно - премиерът Филип Димитров се здрависва с Наина Елцина
Снимка: Иван Григоров
От тогава насам изтече много вода. И ако някога Петър Стоянов успя така да балансира, че поне да не превърне Русия в наш враг, то с днешна дата това не може да се каже за последните ни управляващи. За Русия вече сме в списъка на "недружеските държави". Преводът може да бъде и "неприятелски държави". Повечето медии ни успокояват, че дори зетят на Елцин се бил отказал от Путин. Валентин Юмашев бил напуснал длъжността си на неплатен съветник на президента Владимир Путин, съобщи "Ройтерс".
Е, щом това успокоява някои, добре. Само дето външното спокойствие не е в състояние да реши реалните проблеми на България, като липсата на надеждна войска и въоражение, както и на достатъчно гориво на евтини цени, и разни други "липси".
Първи журналистически въпроси към Борис Елцин
Снимка: Иван Григоров
Оценката на Запада за управлението на Борис Елцин е, че за осемте години в които е бил президент, той е успял да проведе либерални реформи и да отвори Русия към Запада.
За 80-годишнината на покойния Елцин в Екатерининбург бе открит първият паметник в негова чест. Автор на масивния 10-метров монумент е скулпторът Георгий Франгулян, който сравни творбата си с "огромна канара в движение", какъвто бил и Елцин, каза той.
Хубаво е да се обърне внимание на израза "в движение". Политиката е динамично нещо, което изисква от политиците да притежават креативни качества.
На посрещането на Елцин присъстват и представители на БПЦ
Снимка: Иван ГригоровСамият експрезидент Дмитрий Медведев, известен като доверено лице на Путин, каза на публично тържество, в присъствието на вдовицата и семейството на Елцин, че: "Русия трябва да му бъде благодарна, че Елцин не се отклони от пътя на промените в един критичен за страната период".
Борис Елцин се отправя към Паметника на незнайния воин
Снимка: Иван Григоров"Той несъмнено беше много смел и решителен човек. Винаги се стараеше да прокара своята позиция. Това не е лесно, но в дадени ситуации беше крайно необходимо", допълни Медведев.
Граждани са приготвили лични подаръци за руския президент
Снимка: Иван ГригоровНо на много руснаци Елцин напомня повече за икономическия хаос и появата на олигарсите в коридорите на Кремъл. Според разни коментари по темата в руската преса Елцин "бил разочарован от Путин". Борис Немцов прави дръзко сравнение между двамата - че Путин се бил вкопчил във властта, за разлика от Елцин, който доброволно я напуснал и дори се извинил за грешките си.
Има форуми и по темата, че американският президент Бил Клинтън (1993-2001 г.) предлагал и на двамата - и на Елцин, и на Путин, Русия да стане членка на НАТО.
От ляво на дясно: ген. Стоян Андреев, Филип Димитров и ген. Любен Петров
Снимка: Иван ГригоровСамият Клинтън казва в прав текст това пред изданието "The Atlantic": "През цялото време държахме отворени вратите за евентуално членство на Русия в НАТО - нещо, което дадох ясно да се разбере на Елцин, а по-късно потвърдих и на неговия наследник Владимир Путин", коментира Клинтън и твърди, че през 90-те отношенията между Алианса и Москва се развивали добре и в онзи период САЩ нямал намерения да изолира Русия, или да прояви неуважение към нея.
Стоян Ганев /в средата/ бил против признаването на Македония, твърди в интервю дипломатът Стефан Тафров
Снимка: Иван ГригоровВ същото време Клинтън намира, че разширяването на НАТО на изток било правилно.
Точният цитат: "По-късно разширението на НАТО бе критикувано на някои места за провокиране на Русия и дори поставяне на основите за инвазията на Владимир Путин в Украйна. Разширението със сигурност беше последователно решение, такова, което продължавам да вярвам, че е правилно", казва Клинтън.
Президентшите Мария Желева и Наина Елцина
Снимка: Иван Григоров
Бившият американски президент изброява и срещите си с руските президенти - бил се срещал 18 пъти с Елцин и 5 пъти с Путин. Във версията на Путин за тези срещи, обаче, нещата изглеждат "леко различно":
"Той (Клинтън) дойде в Москва и в хода на дискусиите му казах: А може ли да си представите такъв вариант, в който Русия да влезе в НАТО?", предава думите си Путин, на което Клинтън, твърди Путин, бил отговорил, че "не е против". (б.а. интервю на Владимир Путин от 2017 година пред американския режисьор Оливър Стоун). Това е тънък нюанс на "превода", който има значение.
Блага Димитрова и Стефан Савов
Снимка: Иван Григоров
Всички знаем какво стана след онези разговори, и особено през настоящата 2022 година. Малка България не е изолирана от света, но като всички малки държави трябва много да внимава, когато се бият големите.
Оставяме настрана нашата историческа признателност към Русия и привързаността на голяма част от българския народ към руския народ; езиковата и културната ни близост и други наглед дребни неща от народопсихологията на българите, с които видимо политиците ни не винаги се съобразяват.
Но, както казахме още в началото, политиците се водят не от приятелствата, а от интересите. И изниква въпросът, дали нашите политици безпогрешно се ориентират в интересите ни, и как ги постигат?
Гвардейска рота посреща руската делегация на летището
Снимка: Иван Григоров
През 1992-ра, за престой на Елцин от цифром и словом 20 часа и 20 минути в България, един български президент в приятелски разговор само за няколко минути успя да убеди един руски президент в невъзможното, или направо казано - неприемливото на онзи етап от геополитически стратег като Русия.
Това е пример за размисъл. Главно върху това, как дори невъзможното се постига с добър тон. Отделен въпрос е, доколко този наш жест към Македония, бе оценен подобаващо от политиците на съседната нам държава.
Последното от само себе си поражда други мисли - колко бързо политиците забравят историческите моменти, които свързват, или разделят техните народи. А политиците са тези, които говорят от името на народа си. Ето защо държат отговорност, за която трябва постоянно да се внимава.
Споразуменията не струват нищо, ако не се спазват.
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}