Президентът Петър Стоянов награден с отличието за европейски принос
Росен Плевнелиев е един от членовете на журито, присъдило отличието
Президентът на ПанЕвропа България Гергана Паси връчи Награда 2019 за европейски принос "Проф. Иван Шишманов" на Петър Стоянов, президент на България 1997-2002 г., за историческия му принос към интеграцията на България в обединена и мирна Европа, съобщи БТА.
Наградата е присъдена единодушно от жури в състав: проф. Андрей Пантев; Бойко Василев, журналист; арх. Бойко Кадинов; посланик Бисерка Бенишева, директор "Европейски въпроси", ПанЕвропа България; проф. д-р Ингрид Шикова; Максим Минчев, генерален директор на БТА; предприемачът Пламен Русев; Росен Плевнелиев, президент на България (2012 - 2017); проф. Румяна Конева, директор, Български културен институт "Дом Витгенщайн". Съорганизатори на събитието са Дипломатическият институт, фондацията "Конрад Аденауер" и Аурубис.
Сред гостите на церемонията тази вечер в столичната галерия "Оборище 5" бяха вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването (1999-2004) и заместник-председател на Европейската комисия (2004-2010), Джефри ван Орден, докладчик за България (1999-2006), Торстен Гайслер, ръководител на фондацията "Конрад Аденауер" в България.
Продължавам да вярвам непоколебимо в единството на Европа и в идеята, че обединението на Европа е може би най-важният факт в нейната история, заяви Петър Стоянов, след като получи отличието. Противно на мнението, че Европа е и винаги е била континент на мирно съжителство на нации и различни групи хора, историята абсолютно опровергава това - няма друг континент, който да е бил арена на толкова много противоречия и конфликти, отбеляза той. Стоянов сравни изграждането на единна Европа с това да посадиш дърво - трябва да се грижиш за него, да го поливаш, да изчакаш да минат различни сезони, докато започнеш да береш неговите плодове. Основният стълб, на който се гради Европа, е, че плурализмът е легитимен, не е притеснително разноговоренето и противоречията - принципите на европейската цивилизация са плурализъм и критическо мислене. Но когато става въпрос за върховенството на закона, ефикасна администрация, базови човешки права, за демократични избори, за права на медиите, за борба с корупцията, там Европа трябва да универсализира своите правила, смята Стоянов. Според него няма основания за песимизъм.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева отбеляза, че от дистанцията на времето може би днес изглежда изключително лесно да се вземе решение България да подаде молба за членство в НАТО и да заяви желание за членство в ЕС, но преди 20 години съвсем не е било така.
В много голяма международна и регионална нестабилност, в момент, в който България се е сблъсквала с изключителни трудности, само политици с визия, доблест и лична смелост можеха да вземат това решение, посочи Захариева и допълни, че президентът Петър Стоянов е един от тези политици. Тя припомни, че служебният кабинет, назначен от него, подава молбата за членство в НАТО, което отваря и пътя на България за членство в ЕС. Захариева му благодари, че през всичките години продължава да бъде силен глас и защитник на България и българските интереси.
Гюнтер Ферхойген заяви, че трябва да сме горди с това, което сме направили. Той допълни още, че бъдещето на Европа зависи от способността да действаме заедно и да обединим силите си.
Джефри ван Орден каза, че "възможност" би била първата дума, която би използвал, ако трябваше да пише доклад за България днес, и я описа като прекрасна страна, като обърна внимание и на човешкия потенциал и уменията в областта на информационните технологии и математиката.
Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб и бивш министър на външните работи, посочи, че докладчикът Джефри ван Орден заслужава паметник в София заради преговорите и се пошегува, че ако не паметник, заслужава поне български паспорт след Брекзит. С чувство за хумор Паси допълни, че се надява, когато един ден Великобритания тръгне да се връща в ЕС, българин да бъде докладчик за Великобритания, за да можем да му върнем реципрочно това, което е направил за нас. Соломон Паси разказа, че с Гюнтер Ферхойген се е работело много ясно и открито, без никакви заобикалки, и шеговито поиска извинение за обяд с Ферхойген, на който го е почерпил с люти чушки.
Гергана Паси отбеляза, че такава награда е много нужна, за да се отличат онези българи, които са имали принос към модерността на нашата държава и европейското й лице. Тя уточни, че това е втората награда за европейски принос, връчвана от ПанЕвропа България. Първият носител от 2017 г. е Симеон Сакскобургготски, премиер от 2001 до 2005 г., подписал Договорите за присъединяване на България към НАТО и ЕС.