Случаят със заседналия край Камен бряг кораб "Vera Su" отвори теми, които не бяха коментирани от години насам. Заговори се за безхаберие, престъпна безотговорност и нехаене, заваляха и уволненията.
Всъщност проблемите в Българското търсене и спасяване по море започват години назад във времето, а сега то е достигнало и своя своеобразен край.
Операцията в Камен бряг показа именно този финал - където техническите ресурси липсват и вместо страната да задейства собствените си институции, започна да търси помощ от чужди фирми.
За "шамара", който се нанася върху авторитета на страната ни след неуспешните опити плавателният съд да бъде разтоварен и изтеглен, за липсата на техническа обезпеченост, заради която вероятно няма да бъде установена истинската причина за засядането му в скалите край "Яйлата", и за краха на една добре смазана машина въпреки постоянните предупреждения - в специално интервю за Dir.bg разказва председателят на Българската морска камара и бивш директор на "Морска администрация" Варна капитан далечно плаване Богдан Богданов.
Вече повече от 2 седмици корабът "Vera Su" е заседнал край Камен бряг. Къде допуснаха грешка българските власти в операцията по разтоварването и изтеглянето?
Според мен единствената грешка е в забавянето. Тази операция трябваше да започне много, много по-рано. Без всякакво забавяне - това съм го казвал многократно.
Служебният министър на транспорта Христо Алексиев уволни директора на "Морска администрация" кап. Живко Петров. Като бивш директор на "Морска администрация" Варна смятате ли, че кап. Петров има някаква вина, или липсата на действия е породена от пропуски в техническата ни обезпеченост? Кой всъщност носи отговорност за случилото се?
Това е един много сериозен въпрос, който иска и сериозен анализ. И на него отговор би трябвало да даде разследването, но аз, поне до този момент, не знам да е започнало. В Министерството на транспорта има звено за разследване на аварии. Част от него е и звеното за разследване на морски аварии. Между другото навремето това звено беше самостоятелно, а преди няколко години беше трансформирано в едно общо звено към Министерството на транспорта за разследване на морски аварии, жп, автомобилни и въздушни - нещо, което е много странно за мен. Но дали само капитан Живко Петров има вина - аз лично не смятам така.
Ще цитирам едно изказване на министър Алексиев: "Има престъпна безотговорност назад във времето". Къде според вас е тази безотговорност и как ще коментирате назначението на Венцислав Иванов за директор на "Морска администрация"?
Този инцидент даде възможност много хора изведнъж да се сетят, че през годините е имало престъпна небрежност и престъпна безотговорност. Да, това безспорно е така, само че ние години наред говорим за състоянието на Българското морско търсене и спасяване и състоянието на морската ни индустрия. Ще се спра по-подробно на проблема с морското търсене и спасяване. За мен погромът върху него започна през 2006 година с отдаването на спасителен кораб "Перун" на беърбоут чартър. Този първи договор беше подписан от сегашния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" Венцислав Иванов. Нека министърът сам си направи изводи.
Тези проблеми някой да казва, че едва сега е разбрал за тях, аз не го разбирам и за мен това е чиста демагогия. Няма институция, която да не е информирана за това, което се случи с отдаването на "Перун", а и не само с неговото отдаване. Защото по времето на Николай Апостолов (бел. авт. бивш директор на "Морска администрация") бяха доставени катери - два спасителни катера - единият в Бургас, другият във Варна. Аз, до моето уволнение, не издадох документи на този катер, защото за мен той по никакъв начин не отговаряше на техническото задание. Констатирах 23 забележки, някои от които по никакъв начин не можеха да бъдат изчистени.
Така че да говорим за състоянието на Българското морско търсене и спасяване и колко безотговорно е било през годините, е прекалено късно вече. Това преди 20 години сме го казали ясно, точно и категорично, назовали сме и имената, които според нас доведоха до този трагичен край на Българското морско търсене и спасяване.
Да се върнем конкретно към случая с кораба. Завъртяха се различни причини за инцидента - от грешка в навигацията, през нетрезво или заспало състояние на екипажа, до объркване на нос Калиакра с Камен бряг. Възможно ли е навигатор да ги обърка, след като те са напълно различни, и каква всъщност е най-възможната причина за случилото се? Реагирали ли са от корабния трафик, виждайки, че корабът се насочва към скалите?
На този въпрос бих отговорил по следния начин - многократно заявих, че ние разполагаме с една от най-добрите системи не само в Европа за наблюдение на корабния трафик. Защо обаче се получи този инцидент и корабът заседна, аз не мога да отговоря, трябва да отговори разследването. То трябва да бъде много прецизно и детайлно, и безпристрастно. Да, хипотезите са много, но коя от тях е истинската и вярната - аз мисля, че вече много трудно може да се установи поради една много простичка причина - при подобни инциденти първото нещо на една заинтересована държава в лицето на нейните институции е да се качи на борда на кораба, да вземе корабните документи и най-вече корабния навигационен и машинен дневник, да снеме показания от екипажа, след което да започне едно много детайлно и прецизно разследване. За съжаление, както разбирам, това все още не е факт. И как да установиш при това положение причината, като аз за себе си съм убеден, че отдавна корабните дневници - както навигационният, така и машинният, са пренаписани съгласно указанията на корабособственика и застрахователя.
Всички казват, че корабът потъва. Това вярно ли е, при положение че след като е заседнал, под него има пясък и скали, или по-скоро това "потъване" се дължи на повишаване на нивото на морето заради вълните?
Според мен корабът е седнал (бел. авт. опира морското дъно), така като гледам снимките, оставам с такова впечатление. А дали потъва, или не, не мога да кажа, защото не съм запознат с водолазния оглед, който беше извършен вчера.
Между впрочем това би следвало да е втората стъпка, която Администрацията трябваше да предприеме още в първия ден. Да се направи един много прецизен водолазен оглед, за да се прецени какво е състоянието на кораба и да се търсят решения за снемането му. Прекалено късно идва този водолазен оглед.
А каква ще е съдбата на кораба, ако лошите атмосферни условия продължат или дори се задълбочат, каквито прогнози правят специалистите?
По този повод вече споменах, че вероятността от разцепване на кораба при лошо време е много вероятна. Дали ще се случи - надявам се, не, при положение че времето се запази такова, каквото е. Това е най-хубавото нещо, което ни се случи досега при толкова дни бездействие.
С какво трябва да разполага една държава, за да реагира бързо и адекватно в такива ситуации? Вие вече казахте за състоянието на Българското търсене и спасяване на море, но можем ли да обобщим има ли някаква надежда за него, разполагаме ли с нещо?
Както преди малко казах, погромът започна 2006 година с първото отдаване на "Перун", малко по-късно по времето на Николай Апостолов корабът беше отдаден за втори път и знаете какво се случи с него.
Между другото искам да кажа на тези, които казват, че времето е било лошо и поради тази причина част от спасителните операции са били прекъснати - през 1981 година, 8-9 януари, "Перун" е участвал в спасителната операция и провлачването в последствие на кораб при 11-метрови вълни по спомени на очевидци, а силата на вятъра е била 33 метра в секунда. Нека всеки да си направи сметка какъв кораб сме изгубили и какви са причините. Защото мисля, че няма да е никак лошо тази страница да бъде отворена отново.
Вече споделихте, че проблемите в морската индустрия са сериозни и все още няма стратегия за тяхното решаване. Ноември предстоят избори и очакваме все пак да бъде съставено правителство. Откъде според вас трябва да започне решаването на тези проблеми и какви биха били исканията на Камарата към новия кабинет?
На първо място с промяна в законодателството. Многократно през годините съм заявявал, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" се нуждае от дълбоки промени и мястото ѝ не е в София. Крайно време е тя да бъде преместена във Варна, където ѝ е мястото. Писал съм и съм говорил много по тези въпроси, сега ще го кажа още по-ясно - когато България беше уважавана и авторитетна в цял свят морска страна, първоначално в ДИК, преди да стане Изпълнителна агенция "Морска администрация", имаше трима души. Малко по-късно станаха петима. Сега колко са - вече не знам, но ние почти нямаме кораби под българско знаме. Крайно време е и този въпрос да бъде разгледан много внимателно и детайлно и да се набележат наистина мерки.
А по отношение на търсенето и спасяването през последните години също съм писал много. Споменах вече по други поводи, че през 2015 година изготвих един анализ за състоянието на Българското търсене и спасяване. За съжаление и до ден днешен оставам с впечатление, че никой не му е обърнал внимание. Но моето лично мнение е, че единствената структура, която може, в състоянието, в което се намира България, да се справи с този проблем и да го изпълнява съгласно международните задължения, е Военноморският флот - Военноморските сили на България. Това също подлежи на законова промяна, която според мен никак не е нещо трудно, нито сложно.
Вижда се, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" не може да се справи, няма този капацитет за голямо съжаление и тази операция по снемането на кораба "Vera Su" го показа по категоричен начин.
Не знам тези хора, които се занимават с операцията, дали си дават сметка какъв шамар се нанася върху авторитета на Морска България. Дано да си дават сметка. Единственото нещо, което не съм предполагал, че ще ми се наложи, е времето да се съхрани колкото може по-дълго.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}