Вчера се навършиха три месеца от началото на украинската контраофанзива в южната част на Украйна. Нейната цел не е кой знае каква тайна още от миналата зима - достъп до Азовско море, прекъсване на сухопътния коридор към Крим и сухопътна блокада на полуострова.
И това беше представено като минимална цел. Като максимална се правеха намеци за пълното освобождаване на Крим. Самият Володимир Зеленски, правителствените говорители и шефът на разузнаването Буданов заявиха, че очакват да "почиват в Крим" до края на лятото или дори до края на пролетта.
Но след първия месец на настъплението стана ясно, че всички тези планове вероятно ще бъдат съществено преразгледани - в посока намаляване на целите.
Пробив на руската отбрана не се случи, а тактическите успехи, постигнати от ВСУ, все още не позволяват да се предвиди не само времето на достъп до Азовско море и Крим, но дори и до Мелитопол и Токмак.
В същото време през втората половина на август настъплението на украинската армия в главния участък - край Орехово - забележимо се ускори, което даде основание както на украинското командване, така и на западните съюзници да кажат, че е твърде рано да се откажат от настъплението.
Украинското издание "Страна" анализира резултатите от тримесечната контраофанзива и нейните бъдещи перспективи.
Ситуацията на фронта
По основното направление - близо до Орехово към Токмак - през трите месеца на настъплението украинските сили успяха да напреднат на юг с около 9 км.
Това е разстоянието от магистрала Т0803 край Новоданиловка, по която минаваше фронтовата линия, до границата Новопрокоповка-Вербовое, без да се взема предвид "сивата зона".
Там също се водят боеве в посока към Вербовое - тоест на изток, като това е необходимо, за да се разшири зоната на пробива, така че да не е твърде уязвима по фланговете.
До основната цел на главния удар - град Токмак има 20-25 километра, в зависимост от това как се стига дотам и дали се поема по пътя от все още непревзетата Новопрокоповка на юг от Работино.
Сега ВСУ се опитват да заобиколят Новопрокопивка от изток. Работино официално се счита за освободено, въпреки че нито Генералният щаб, нито президентът са потвърдили официално това, както обикновено се случва. Единствено Военният медиен център на Министерството на отбраната съобщи това, като се позова на заместник-министъра Анна Маляр.
През последните няколко дни обаче руските военни блогове също съобщиха, че руската армия се е изтеглила от южната част на Работино, която те определят като "сива зона".
Основната тактическа цел за ВСУ в това направление е Токмак. Ако украинските войски освободят този град, те ще могат да обстрелват от далекобойни оръжия Мелитопол и магистралата, която ще минава през града (а това е основният път от сухопътния коридор към Крим).
В същото време, както е видно, скоростта на напредване на украинските въоръжени сили в участъка край Орехово е три километра на месец. Ако екстраполираме тези темпове върху оставащите 20 километра до Токмак, това ще отнеме още около седем месеца.
Що се отнася до Мелитопол, през който минава сухопътният коридор към Крим, има повече от 70 километра по права линия и 100 по шосе. Тоест около две години бойни действия при сегашната скорост.
Разбира се, това е само груба оценка. Тя не отчита евентуален пробив на ВСУ (а през последните седмици настъплението се ускори) или обратното - засядане на някоя от руските отбранителни линии. Самият Токмак, според информацията, идваща от различни страни, е мощно укрепен район. Както и Мелитопол.
Освен това украинските сили трябва постоянно да разширяват ширината на своя "клин", за да сведат до минимум опасността да бъдат ударени от фланговете и да попаднат в огневи капан или да бъдат обкръжени. А това отклонява силите от пробив на юг.
Вторият участък от Южния фронт, където украинската армия е в настъпление, е Времиевският издатък (украинското командване го нарича Бердянско направление).
Острието на атаката там минава по коритото на река Мокрие Яли в посока Старомлиновка, откъдето минава пътят към Мариупол и Бердянск. През трите месеца на контраофанзивата украинската армия е преодоляла тук 13-15 км на юг и стигна от Нескучное - изходната точка - до Урожайное и дори малко по-на юг.
От средата на август в този район не е имало значителен напредък, въпреки че Старомлиновка е на около шест километра. Смята се, че близо до това село започва голямо руско укрепление, което е прикрито и от завоя на река Мокрие Яли.
В същото време руските блогове твърдят, че през последните дни украинската армия обстрелва позициите на руската армия в тази посока, което може да означава подготовка на нова офанзива.
Разстоянието от наскоро освободеното Урожайное до Мариупол е около 130 км по най-краткия път и 85 км по права линия. При сегашната скорост на напредване в този район ще е необходима поне година и половина, за да се стигне до Мариупол.
Освен това, колкото по-дълго се проточва контраофанзивата, толкова повече резерви, техника и боеприпаси се губят. Поне при тази интензивност на бойните действия. Това също няма как да не се отрази на силата на настъплението с течение на времето, дори ако след 15-20 километра отбранителните линии на противника изтънеят (а в това няма пълна увереност, тъй като отбраната вероятно се доизгражда).
Третото направление на украинското настъпление - в района на Пятихатки край Василиевка (западният фланг на Запорожкия фронт) - вече е неактивно. След първите опити за настъпление в това направление ВСУ ги изостави. В същото време освобождаването на Пятихатки бе обявено още на 18 юни, но оттогава не се чува нищо за настъпления в тази посока. Руските военни блогове твърдят, че украинските сили тук са блокирани от руската отбрана, а руската армия постоянно нанася удари по Пятихатки, като не позволява на украинските въоръжени сили да съберат сили за настъпателни действия.
Това още веднъж ни напомня, че при такава глуха противникова отбрана всяко движение напред може да бъде спряно за дълго време без по-нататъшен успех.
Още едно направление на бойните действия е крайният източен "ъгъл" на Южния фронт в района на Угледар. Но от началото на юни там не се съобщава за сериозни промени на фронтовата линия.
В същото време буквално преди два дни започнаха да постъпват съобщения за активизиране на бойните действия между Гуляй Поле и Полохово в Запорожката област. Това е участъкът от фронта на изток от Работино и Вербовое. Но все още няма подробни данни за ситуацията там.
Проблеми и предимства на страните
Причините, поради които контраофанзивата не даде очакваните резултати това лято, вече са анализирани многократно. Включително и в западната преса.
Изтъкват се три основни причини.
1. Първата е многостепенната сухопътна отбрана на Русия, която е изградена "по учебник", но при това се променя в зависимост от обстоятелствата.
Медиите пишат, че руснаците, дори когато се изтеглят от позициите си, ги минират, а след това ги взривяват, когато украинците ги заемат. Имаше дори съобщения за заливане на минните полета с гориво и взривяването им от дронове, докато пред направените в тях проходи се придвижват щурмовите групи.
Минните полета в тази отбрана са един от основните фактори, които забавят придвижването на техниката и живата сила.
В същото време украинското командване твърди, че най-плътните минни полета са на предна линия и че след като бъдат преодолени, нещата ще бъдат по-лесни: руснаците не са минирали толкова плътно другите отбранителни линии, защото в противен случай не биха могли да маневрират между тях в тила (към тази гледна точка ще се върнем по-долу).
2. Втората причина е господството на Русия във въздуха, включително изобилието от безпилотни летателни апарати, за които много източници и доброволци от ВСУ признават, че противникът разполага с повече безпилотни летателни апарати от всякога. В допълнение към малоразмерните "Ланцети", които са много трудни за сваляне, украинските бронирани машини търпят сериозни загуби и от руските бойни хеликоптери. Самолетите също нанасят активни удари. Включително с управляеми бомби (KAБ).
Поради тези две причини Украйна е принудена да атакува не в режим "ударен юмрук", както очакваше Западът, а с малки щурмови групи, които е по-трудно да бъдат забелязани от въздуха или да бъдат обстрелвани от артилерията. Те изпълняват и задачи по разминиране, тъй като разполагат с малко техника за това.
Всичко това значително забавя настъплението и увеличава загубите на личен състав, въпреки че спестява дефицитната техника.
То също така изостря проблема с резервите - ако ВСУ разчита на щурмове с жива сила, а не с бронирани машини, прехвърлянето на руски подкрепления в района на пробива е напълно способно да го спре.
3. Третата причина, описана от американските медии, е разпръскването на силите между южното и бахмутовското направление, където украинските въоръжени сили също бяха в настъпление (и, между другото, продължават да настъпват и сега).
Западните медии от името на своите източници в Белия дом и Пентагона разкритикуваха тези действия. Те твърдяха, че пренасочването на щурмовите бригади към Бахмут е лишило Украйна от мощен импулс в първите, най-важни дни на контранастъплението.
Украйна оспорва това и на свой ред оправя други претенции на Запада: бавната доставка на техника, което е забавило контранастъплението с месец или два. Което е дало на руснаците време за укрепването на отбранителните им линии.
И накрая, още една причина, която се споменава по-малко в западните медии, но се обсъжда в средите на украинските военни, е упоритата съпротива на руснаците. В навечерието на офанзивата украинските правителствени говорители не криеха, че залагат на деморализацията на личния състав на руската армия и на това, че в началото на масирана офанзива те ще изпаднат в паника и ще се разбягат, какъвто беше случаят например миналата година в Харковска област. Залагаше се и на това, че действията на Пригожин ще дестабилизират ситуацията в руската армия и обществото. Бунтът на Пригожин обаче се провали, самият той загина, а ЧВК "Вагнер" фактически беше разоръжена и разформирована.
А руските войски на фронтовата линия на южния фронт не проявяват признаци на паника и деморализация и се сражават много упорито и ожесточено. Това украинското командване признава на официално ниво.
Но въпреки всичко украинските въоръжени сили напредват. Това означава, че украинската армия има редица предимства.
Основното от тях е контрабатарейният огън и обсегът на действие на артилерията на НАТО. Това се признава от отделните руски командири и военната общественост.
Напоследък обаче те пишат, че ситуацията е започнала да се подобрява за руснаците по отношение на контрабатарейната борба. Но Руската федерация все още има проблеми с обсега на действие, надвишаващ 25-30 километра. Руснаците все още разполагат с малко системи, които могат да стрелят на по-големи разстояния (РСЗО "Ураган", "Торнадо-С", САУ "Коалиция-СВ" и други), и с недостатъчно високоточни снаряди. И поради този фактор украинската артилерия има предимство.
Но това отчасти се компенсира от липсата на снаряди в Киев - а руснаците разполагат с достатъчно такива. Ето защо настъплението на ВСУ се движи на много тесен фронт в някои части, където е възможно да се концентрира артилерийски огън. Това, от своя страна, позволява на руснаците да прехвърлят резерви към проблемните райони и да запушват дупките.
Освен това не е изключено постепенно руснаците да успеят да решат до известна степен "проблема 30+", като увеличат доставките на подходящи артилерийски системи на фронта.
Задача с три неизвестни
Сценариите за по-нататъшното развитие на събитията почиват на следните три фактора.
1. Резервите на страните. Това е ключов въпрос. По всичко личи, че сега и Украйна, и Русия в по-голяма или по-малка степен ще засилят набирането на войници в армията.
Киев вече обяви, че ще има допълнителна мобилизация, и се опитва значително да намали възможностите за "отказ", като заплашва тези, които са получили документ за освобождаване от военна служба, с наказателни дела.
Министерството на отбраната също така опрости мобилизацията на лицата с ограничени права, като намали списъка със заболявания и се готви да отмени отсрочката за тези, които получават допълнително висше образование. Законопроектът вече е внесен в Радата.
Тези мерки едва сега започнаха да се предприемат в ударен режим, което означава, че въпросът за попълване на личния състав е станал много остър точно след първите месеци на контраофанзивата. Преди това властите си затваряха очите за всички тези проблеми в продължение на повече от година, въпреки че те бяха общоизвестни и лежаха на повърхността.
Особено показателни бяха заплахите за екстрадиране на военнослужещи, които са напуснали Украйна. Този човешки "ресурс" е толкова труден за извличане от Европа, че самият факт на обсъждане на тази тема говори за остър недостиг на нови кадри за фронтовата линия (преди за такива начини за попълване на армията не ставаше и дума).
Освен това в западните медии постоянно се разпространява информация за големите загуби на ВСУ, а миналата седмица британският бивш командващ Ричард Барънс призова Украйна да пази резервите си. "Би било катастрофално да се допусне остатъкът от 10-ти корпус, неангажираният резерв на Украйна, да бъде разбит при атаките срещу руската отбрана заради прибързаното определяне на времето", пише генералът.
В Русия пък упорито се носят слухове за нова мобилизация тази есен, но засега никой не ги е потвърдил официално.
Украинското разузнаване смята, че дори и без мобилизация Русия изпраща на фронта 20-22 хил. новобранци всеки месец. Заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев спомена наскоро за 35 хил. на месец - или 280 хил. нови договорни новобранци от началото на годината.
Трябва да се припомни също така, че през есента на миналата година Русия проведе частична мобилизация. По официални данни бяха призовани 300 хил. новобранци (според някои наблюдатели - до половин милион).
В същото време украински представители твърдят, че Русия все още не разполага с достатъчно резерви.
Във всеки случай, ако сега ВСУ успее да умножи набора в армията, Русия ще направи същото. Особено след като мобилизационният потенциал в Русия е няколко пъти по-голям, отколкото в Украйна. А благодарение на нова мобилизационна вълна Москва може напълно да покрие липсата на резерви, ако има такива.
2. Вторият фактор е снабдяването с техника и боеприпаси. По време на настъплението те се изразходват най-много. Украйна е преминала в режим на зависимост от външни доставки, докато Русия разчита на своя военнопромишлен комплекс за почти всичко, с изключение на безпилотни самолети и редица компоненти.
В момента се смята, че Русия има предимство в конвенционалните боеприпаси, докато Киев има предимство в боеприпасите с голям обсег и висока точност (това включва разузнаване на далечния тил на противника, което вероятно се извършва с помощта на системите за проследяване на НАТО).
Западните анализатори твърдят, че техните страни ще могат да увеличат доставките на снаряди за Украйна не по-рано от втората половина на 2024 г. (това заявява по-специално британският генерал в оставка Барънс). Тоест, до следващата лятна кампания - въпреки че има и по-песимистични оценки.
Сега в контраофанзивата артилерията играе най-важната роля, заедно с щурмовите групи. Ако една сграда или окоп не могат да бъдат превзети, върху тях се изсипва огнен вал и просто няма смисъл позицията да се задържа повече. Недостатъкът на тази тактика е преразходът на боеприпаси и колкото по-дълго продължава контраофанзивата, толкова по-голям ще става недостигът на снаряди.
Западът вече неведнъж е критикувал украинските въоръжени сили, че използват твърде много боеприпаси.
Отделна е историята бронираната техника. Наблюдателите смятат, че Русия натрупва предимство при танковете и бойните машини на пехотата поради бавността на западните доставки.
Военният наблюдател на германския в. "Билд" Юлиан Рьопке пише, че по време на контраофанзивата ВСУ са загубили няколкостотин единици военна техника, включително най-малко четири бойни машини на пехотата Stryker, 20 БМП Bradley, до 15 танка Leopard и повече от 100 колесни бронирани машини MRAP.
Загубите на техника на руската страна също са значителни, но Кремъл променя тактиката си. Докато по-рано тази година руското военно ръководство изпрати в Украйна стари съветски танкове (като Т-62, произведени преди повече от 60 години), през последните месеци на фронта пристига нова техника. Сега руската военна промишленост произвежда около 20 модерни танка Т-72Б3 и Т-90М на месец - всички те веднага се изпращат в Украйна.
В същото време руските власти стартираха мащабна програма за модернизация на старите танкове: на първо място това се отнася за машините Т-72 - около седем хиляди единици от тези танкове са останали в Русия от съветско време. Така през тази година руската армия може да разчита на още 700 нови танка и бойни машини на пехотата.
В същото време, както пише Рьопке, през последните месеци западните страни не са доставили нито един модерен боен танк на Украйна, а от обещаните 300 БМП до момента на ВСУ са доставени по-малко от 100.
В същото време през септември САЩ обещаха да изпратят на Украйна първите десет "Ейбрамс". Броят им е малък, така че все още не е ясно дали загубената техника се възстановява с темповете, необходими за продължаване на операциите.
Британският генерал в оставка Барънс смята, че тази година няма да е възможно да се получи необходимото количество бронирана техника и свързаното с нея оборудване.
"Украйна разполага с достатъчно системи за противовъздушна отбрана, за да покрие само около една трета от територията на страната. Въпросът с недостига на артилерийски боеприпаси е решен само временно - чрез доставка на касетъчни боеприпаси от САЩ. До средата на 2024 г. Украйна ще трябва да възстанови достатъчно мощни военновъздушни сили, а в момента изпитва остър недостиг на ключово оборудване, необходимо за разминиране. Поправянето на всичко това ще отложи войната поне до следващата година", казва Барънс.
Освен това за Украйна продължаването на западните доставки е свързано с политически рискове - в САЩ нараства скептицизмът по отношение на по-нататъшното въоръжаване на Киев, а дали подкрепата може да се запази на същото ниво през следващите няколко години, може само да се гадае. Особено като се има предвид, че президентските избори в САЩ ще се проведат в края на следващата година. А сред кандидатите от Републиканската партия все по-силно се чуват гласове, които призовават за прекратяване на помощта за Украйна, за прекратяване на войната и договаряне с Русия.
3. Третият фактор е гъстотата на руските отбранителни линии.
Украинската гледна точка по този въпрос е, че първата линия вече е пробита, а останалите няма да са толкова мощни. Това заяви Олександър Тарнавски, командир на групировката "Таврия", в интервю за в. "Гардиън". Според него "по-нататък би трябвало да е по-лесно".
"Сега сме - между първата и втората линия" - казва Тарнавски, визирайки района Работино - Вербовое. Според него украинските войски сега разширяват фронта на пробива в двете посоки.
Според оценката на Тарнавски при изграждането на трите отбранителни линии на южния фронт Русия изразходва 60% от силите си за оборудването на първата линия и само по 20% за другите две.
Украинската армия се приближаваше към първата линия толкова бавно, заради непрекъснатите минни полета, които се обстрелват, е които е трябвало да бъдат разчиствани ръчно метър по метър през нощта.
Според изчисленията му има допълнително пространство, в което трябва да се движат и руските части, така че техните минни полета вече не са непрекъсната ивица.
В същото време украинските военни заявиха пред западни журналисти, че руската отбрана не е "застинала във времето" и редовно се подсилва. И е трудно да се повярва, че противникът изобщо не е подобрил тиловата си отбрана от началото на контраофанзивата преди три месеца - при положение че това е стратегическо направление за Руската федерация.
Тоест, можем да предположим, че украинското контранастъпление може да се забави неведнъж заради руските фортификации. А с напредването на Украйна руснаците очевидно ще станат още по-активни в укрепването на това, което остава под техен контрол. Това включва и минираната територия.
Какво ще се случи по-нататък?
Всички горепосочени фактори създават, от една страна, известна неопределеност в прогнозите. От друга страна, е ясно, че в момента няма еднозначни козове, които да помогнат на ВСУ да направи бърз пробив и рязко да увеличи скоростта на контранастъплението.
Най-вероятно сега Украйна си поставя максималната задача да се доближи до линията на досег на далекобойната артилерия до пътищата, които образуват сухопътния коридор към Крим. За тази цел ВСУ трябва да напредне поне до Токмак.
И е ясно, че руските сили ще се опитат по всякакъв начин да попречат на изпълнението на тази задача.
Вече цитираният британски бивш командващ Барънс смята, че Украйна трябва да спре опитите за атака на всяка цена - това е съпроводено със загуба на резерви и големи рискове в бъдеще. Вместо това тя трябва да започне да се подготвя за кампания, която ще започне през втората половина на 2024 г.
"Сегашната контраофанзива на Украйна няма да измести Русия - въпреки че никой не е и очаквал това. Също така е малко вероятно тя да намали наполовина окупираната територия преди настъпването на зимата, което можеше да е една от по-оптимистичните цели", пише Барънс в колонка във в. "Файненшъл Таймс".
Според него "Киев не бива да настоява за значителен успех на бойното поле, докато не разполага със средствата за постигането му". Което според генерала зависи изцяло от Запада.
Междувременно според него единствената възможна тактика за Украйна и същата, каквато беше и миналата зима: локални сражения по фронтовете с цел изтощаване и разтягане на силите на противника. Както и удари по руския тил и по корабите на Черноморския флот, които трябва да бъдат "извадени от играта" с помощта на морски дронове и ракети.
Но далеч не е сигурно, че украинското командване ще се вслуша в този съвет сега.
Засега всичко сочи, че украинските въоръжени сили ще се опитат да засилят настъпателните си действия през следващите седмици, за да постигнат максимален успех и дълбок пробив на руските отбранителни линии с достъп до Токмак, стига атмосферните условия да го позволяват.
И ако има успех, той ще оправдае понесените загуби.
Но ако украинските войски не успеят да пробият фронта и се опрат в нова руска отбранителна линия недалеч от сегашните позиции, тогава ще се проявят рисковете, за които говори Барънс - изчерпване на резервите на ВСУ, което може да промени съотношението на силите на фронта в полза на Руската федерация.
И тогава военно-политическото ръководство на Украйна ще има две възможности.
Първата - да се подготви за дълга война, но в по-лоша позиция (поради загубите), отколкото преди настъплението. Особено като се има предвид, че Русия може да проведе нова вълна на мобилизация, която ще ѝ осигури значително предимство в жива сила и, което не е изключено, ще ѝ позволи да започне собствено мащабно настъпление.
Вторият вариант е да се започнат преговори за прекратяване на войната при едни или други условия.
Но украинските власти сега отхвърлят втория вариант. Залага се на пробив по време на настъплението. И ще бъдат положени максимални усилия за постигането му. Ето защо есенните сражения всъщност ще определят развитието на стратегическата ситуация на фронта и на войната като цяло.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}