ЕИБ не само увеличава подкрепата си за зеления преход, но и помага за успеха на инвестициите

Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и първият представител на България в Управителния комитет на банката на ЕС, за възможностите, които институцията дава за зелената трансформация

10:21 | 12 юли 2023 | Автор : Елза Тодорова 0 4503 Снимка: Иван Коловос

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) има съществена роля в диалога за предизвикателствата и възможностите, пред които климатичните политики и Зеленият преход изправят икономиките и обществата ни. Особено значение в тази дискусия имат възможностите, които ЕИБ предоставя и които бизнесът в страните от Централна Източна Европа не може да си позволи да пропуска.

Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова ги очерта в рамките на панела "Финансиране на зелената трансформация в региона на Централна и Източна Европа", част от Green Week 2023 - най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news.

Участието на Лиляна Павлова, която отговаря за кохезионната политика и дейността на ЕИБ в региона на Централна и Източна Европа, е ключово поради няколко причини, както изтъкна модераторът на дискусията за Финансиране на зелената трансформация в региона на Централна и Източна Европа - София Касидова, ръководител екип за стратегическо развитие и зелени политики в ББР.

Самата Павлова нееднократно е декларирала готовността на ЕИБ да увеличи подкрепата си за Зеления преход в България. Като климатична банка на Европейския съюз ЕИБ подкрепя амбициозната цел до 2050 г. европейският континент да стане въглеродно неутрален. По думите на Лиляна Павлова в нейни интервюта, нашият регион - Централна и Източна Европа, ще бъде по-силно засегнат от Зеления преход, отколкото останалата част от света. Помолена да разкаже за приноса за България и предвижданите по-специфични инструменти за бизнеса у нас, тя изтъкна няколко важни момента.

"Всяка криза е възможност"

Павлова подчерта, че първият и основен ангажимент на представляваната от нея институция е в подкрепа на декарбонизацията и помощ за зелените инвестиции.

"За мен Зеленият преход е особено важен, а първият и основен ангажимент на ЕИБ като "климатична банка" е в подкрепа на декарбонизацията и всички зелени инвестиции. А именно до 2030 г. да мобилизираме 1 трилион евро за тази цел", каза Павлова.

Тя припомни, че този ангажимент стои още като част от стартирането и подкрепата за Зелената сделка. "Сега обаче в динамичния свят, в който живеем, обусловен от натрупващи се една върху друга кризи, тази тема е не само повече от актуална, но негативният ефект от войната в Украйна, спирането на доставките, необходимостта от спешно намаляване на зависимостта от руски газ, са възможност да превърнем дефекта в ефект. Или както обичам да казвам, всяка криза е възможност".

Павлова е убедена, че в Европа сме успели да направим именно това.

"Тази криза се превърна в ускорител за повече инвестиции - енергийна ефективност, зелена енергия и т.н. Разбира се, важно е те да са дългосрочни, устойчиви и смислени. Само миналата година сме инвестирали над 19 млрд. евро в проекти за чиста енергия. Отгоре на това е и нашият ангажимент в подкрепа на инициативата и плана на Европейската комисия REPowerEU, по който работим като основна финансираща институция, като ще добавим допълнителни 30 млрд. евро към досега предвиденото по линия на REPowerEU с цел да привлечем и частен капитал, да мобилизираме допълнителен ресурс от над 115 млрд. евро допълнителни инвестиции, ключово важни за Европа", обясни Павлова.

Насърчаване на инвестициите в иновации

Иновациите са друг елемент, който тя изтъкна. "Трябва да си дадем сметка, че колкото и да постигнахме през изминалата година именно през ускоряването на инвестициите в зелена енергия, не е достатъчно. Всички знаем, е, че ако искаме до 2050 г. да постигнем целта за въглеродна неутралност, ние трябва да инвестираме не само масово, но в нови технологии и иновации. Иновациите, съществуващи днес, не ни дават възможност да постигнем въглеродна неутралност до 2050 г.".

Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на ЕИБ Лиляна Павлова и останалите участници в дискусията "Финансиране на зелената трансформация в региона на Централна и Източна Европа"

Снимка: Иван Коловос

По думите на вицепрезидента на ЕИБ са налични само половината от технологиите, които ни трябват - останалите са или в разработка, или в тестова фаза. "Именно затова най-големият приоритет за всички в публичния и частния сектор и нас - финансиращите институции, е да обърнем фокуса към иновациите и технологиите, за да може това да се случи".

Тази необходимост, според Павлова, все повече се осъзнава. Забелязва го не само по това, което ЕИБ прави като финансираща институция за иновации, дигитализация и подкрепа, а и по последните инициативи, обявени от ЕК.

"Това все повече се осъзнава като необходимост, но Европа не трябва да изостава. Европа има уникална възможност. И, ако я сравним със САЩ и с Азия, не сме задължително най-решителни в бърза инвестиция в обещаващи стартиращи компании. А дори да го направим, проблемът, който имаме на континента, е, че в момента, в който тези компании могат да наберат ресурс и инвестицията да порасне, няма достатъчно бързи налични капитали за вече назряващи, разрастващи се инвестиции. И всички иноватори отиват най-често в Америка".

"Затова ние трябва да ги задържим в Европа", категорична е Павлова. А за да стане това, ЕИБ работи по няколко инициативи.

Една такава инициатива е Europe Scale-up Initiative, обявена от президента Еманюел Макрон по време на френското председателство на Съвета на ЕС. "За да се реализира тази инициатива, през нашия Европейски инвестиционен фонд създадохме European Tech Champions Initiative. Вече имаме събрани 3,75 млрд. евро, с които да инвестираме поне в 15 големи фонда, които от своя страна да подкрепят стартиращите компании, и така европейските иноватори да се разрастват", разясни вицепрезидентът на ЕИБ.

През юни излезе и предложението на ЕК за ревизията на многогодишната финансова рамка. Зад абревиатурата STEP - новото наименование на т.нар. Sovereignty fund стои една инициатива, по която отново ЕИБ ще бъде ключов играч. И тук приоритетите са инвестиции в deep tech - "във всичко, което е необходимо, за да може да имаме иновации, за да може да подкрепим Зеления преход", подчерта Павлова.

"Като финансираща институция това, с което сме по-специални и уникални като възможности извън инвестициите, директното финансиране, финансирането чрез нашите финансови посредници и инструменти за equity и quasi-equity, е, че предоставяме безвъзмездна финансова техническа помощ за подготовка на проекти, на стратегии, анализи и прочие. Например, по линия на програма ELENA - за енергийна ефективност, по линия на JASPERS - за инфраструктура, по линия на Target - за зелени иновации. Така че, имаме необходимите инструменти, или както ние го наричаме lending, blending, advisory - да предоставяме и заеми, и смесено финансиране с грантове и, разбира се, да дадем консултантска помощ, за да могат да се случват инвестициите и те да са финансово стабилни".

Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на ЕИБ Лиляна Павлова

Снимка: Иван Коловос

Павлова спомена и три елемента от ежегодното инвестиционно проучване, което ЕИБ прави, сравнявайки европейския бизнес с американския. Тя изтъкна по-конкретно изводите за Централна Източна Европа:

имаме нарастване с 10% на фирмите, които са готови, осъзнават и инвестират в зелени инвестиции, декарбонизация и т.н. тоест осъзнаваме, че промените на климата са важни. За съжаление обаче това са само 55% от фирмите в Европа. Най-много инфраструктурният сектор отчита тази необходимост;
фирмите от Румъния и Хърватска са много по-готови и с ясно осъзнаване за инвестиции в сектора, докато Латвия и България се нареждат много по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал необходимостта от тези инвестиции;
продуктивните инвестиции в Европа са с 2% от БВП по-малко, отколкото в САЩ. Това е огромен размер средства, които са пропуснати ползи, а това е една голяма възможност за бизнеса, особено в Централна Източна Европа, посочи Павлова.

Според проучването на ЕИБ бизнесът посочва три причини и проблеми за по-малко инвестиции:

несигурност - политическа, икономическа, финансова, войната в Украйна. Затова е много важна ролята на политиците, на тези, които дават решенията, да не отстъпват от приоритетите и от техните ангажименти;
липсата на квалифицирана работна ръка нараства като проблем и той става огромен. Целенасочените инвестиции в това са критично важни;
високите енергийни цени - по принцип в региона на ЦИЕ имаме много по-енергоемко производство, промишленост и икономика, затова са ключови инвестициите в декарбонизация. България и някои други държави от ЦИЕ не се възползват достатъчно от инвестициите. Пари и средства има и през финансовите институции, и по линия на REPowerEU, по линия на Плана за Възстановяване и Устойчивост, на Фонда за Справедлив преход.

"Все още не сме там, където трябва. България безвъзвратно изгуби парите по Механизма за справедлив преход през 2022-ра, а тази година отново са под риск, защото България още няма планове. Ние също сме основен финансиращ орган по този план, но напредък няма. Радвам се, че след 2 години, в които нямаше никакви проекти, вече имаме първите такива по Модернизационния фонд. Започваме с инвестиции в електропреносната мрежа, защото ако искаме да присъединим ВЕИ-тата, без мрежа за присъединяване инвестициите нямат никакъв шанс", подчерта Павлова.

Други възможности, които изброи тя, са InvestEU и Европейския иновационен съвет, по които Европейската инвестиционна банка също е партньор за реализацията им.

По думите на Павлова частният сектор и частната инициатива са тези, които трябва да бъдат подкрепяни. "Потенциалът е голям, възможностите са големи, въпросът е да имаме мобилизация на публичния и частния сектор и всички нас, които го подкрепяме".

Снимка: Иван Коловос

Визитка

Лиляна Павлова е първият представител на България в Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), на която е вицепрезидент и член на УС от 1 ноември 2019 г.

Областите, в които вицепрезидентът Павлова упражнява надзор, включват кохезионната политика, финансиране на икономическото и социалното сближаване, консултации, Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS) и Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските зони (JESSICA), ИТ и управление на данни, Стратегия за региона на р. Дунав, операции по финансиране в България, Кипър, Словакия, Словения, Чехия, Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) и Турция. Вицепрезидентът Павлова отговаря и за отношенията с "Виенската инициатива" и с Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР).

Преди това Лиляна Павлова е заемала редица държавни длъжности както в правителството, така и в Народното събрание. Тя е била част от българското правителство от 2009 г. насам, като заместник-министър, два мандата като министър на регионалното развитие и благоустройството (2011-2013 г. и 2014-2017 г.) и е първата жена, заемала този пост в България. Министър на българското председателство на Съвета на ЕС.

ИЗБРАНО