Те са в голяма степен културни, но най-вече са породени от едностранчивата политика на политическия елит в Мадрид спрямо Каталуния, казва политологът Димитър Аврамов в интервю за Дир.бг

- Какво всъщност се случи на 1 октомври 2017 г. в Каталуния? Предишният референдум за независимост, проведен през 2014 г. и наречен "консултация", също не доведе до нищо...

- Испания има конституция и закони, които ясно казват как се провеждат референдуми и Каталунският референдум наистина е незаконен. В същото време, позоваването от страна на правителството в Мадрид на закона е слаба политическа позиция. Причината е, че испанският политически и конституционен елит носи пряка отговорност за настоящата криза в Каталуния и в испанската държавност, заради решението на Конституционния съд в Мадрид през 2010 г. да “ореже” и ограничи договорения с консенсус и гласуван в парламента проект за разширяване на Каталунската автономия в рамките на Испания.

Испания отказва да признае Каталуния за нация със собствен език и култура и да преформулира виждането си за Испания като държава, съставена от различни националности. Това създава проблеми.

- Бихте ли анализирали в исторически план сагата между Мадрид и Каталуния?

- Голяма част от каталунците винаги са се чувствали като граждани на Испания заради нещастно за тях стечение на историческите обстоятелства. Регионът е бил репресиран по време на фашисткия режим на ген. Франко. Историята на Каталуния и отношението на Испания към провинцията в исторически контекст създава предпоставки за настоящия конфликт, но най-важният акт, който го генерира е решението на испанския Конституционен съд от 2010 г. То ескалира претенциите на Каталуния за независимост и буквално подмени един умерен политически елит в Каталуния, с радикален такъв.

- Желанието за отцепване на Каталуния – въпрос на отстояване на самосъзнание ли е или натежават икономическите аргументи? Известно е, че 21 процента от данъците, които влизат в хазната на Испания, са от Каталуния…

- В голяма степен е проява на виждането на каталунците, че те са отделна нация, със собствен език, история и култура. Постигнатият през 2005 г. консенсус в испанския праламент предвиждаше правото на каталунците да използват свободно каталунския език, да имат свои съдилища и в този смисъл своя правосъдна система и самостоятелна данъчна политика.

Суспендирането на тези дадени от парламента на Испания правомощия, от Конситуционния съд, реално отблъсква мнозинството каталунци от испанската държава и създава настроения в подкрепа на независимостта дори сред хора, които никога не са заставали зад тази кауза.

Причините за днешното отвращение на каталунците от Испания са комплексни, не са само икономически. Те са в голяма степен културни, но най-вече са породени от едностранчивата политика на политическия елит в Мадрид спрямо Каталуния.

- Как би се отразило отцепването на Каталуния на икономиката на Испания?

- Едва ли ще се стигне до отцепване сега, но ако се стигне, поне в началото Каталуния ще има повече икономически проблеми, отколкото Испания - поне в първите няколко години. След това обаче дългосрочният губещ категорично ще бъде испанската дължава.

- Ще има ли проблеми пред членството в ЕС на евентуална независима Каталуния?

- Казусът на обявяването и признаването на каталунска държава е много сложен. В този смисъл въпросът за членство в ЕС е вторичен. За момента ЕС не подкрепя референдума за независимиост. Европейският политически елит не толерира създаването на независима каталунска държава.

- Как ще се отрази евентуално отцепление на сигурността в Европа?

- Никак. ЕС едва ли ще приеме създаването на независима Каталуния, която не е член на НАТО. Не вярвам да бъде допуснато Каталуния да бъде независима държава, още повече такава, която не е част от структурите на Западния свят.

- Вашите прогнози за развитието на събитията?

- Предстои да видим дали каталунският политически елит ще обяви независимост в местния парламент. Ако това се случи, Испания може да суспендира временно настоящата каталунска автономия или дори да я ликвидира. Това ще върне Каталуния 50 години назад като политическо време.

Вероятно ще има арести на всички водещи политически фигури свързани с движението за независимост и с проведения референдум.

Испания няма никакво намерение да търси компромис с каталунците, да преговаря с тях и да толерира каквито и да било разговори дори за разширяване на каталунската автономия.

Правителството в Мадрид действа силово и се позовава на конституцията на Испания, на същата тази конституция, която каталунците вече смятат за чужда. Мадрид може да наложи силово решение, чрез репресии, включително законови такива. Това обаче няма да накара каталунците да се чувстват испанци.