Здравко Попов: Не "надхвърляме боя си" за Западните Балкани

На фона на "хиперактивността" на премиера Борисов се откроява въздържаността на Брюксел от внушаване на нереалистични очаквания и поемане на неосъществими обещания към неприсъединените към ЕС страни на бивша Югославия

Снимка: фейсбук

Здравко Попов: Не "надхвърляме боя си" за Западните Балкани

12:00 | 20 април 2018 | Редактор : Калина Петрова 2 4033 Снимка: фейсбук

Отсега може да кажем, че българското европредседателство ще се запомни преди всичко със своята активна съседска политика - Западни Балкани и Турция. Не "надхвърляме боя си". Това заяви в интервю за Дир.бг дипломатът Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

Европредседателството

-Какво постигна България досега по време на Европредседателството и какво не? Виждате ли страната ни като фактор за приобщаване на Западните Балкани към ЕС?

-Още е рано да се оценява постигнатото по време на българското европредседателство, нека то да приключи и тогава би било по-правилно да се правят коментарии и анализи. Още повече, че очакваната от всички "черешка на тортата" от дневния ред на европредседателството предстои да се случи - срещата на върха на 17 май за интеграцията на страните от Западни Балкани. Открояват се усилията на българския премиер да превърне тази среща в приноса на страната ни за практическото приобщаване на Западни Балкани към Западния свят. Другите приоритети в дневния ред на българското председателство на Съвета на ЕС някак си се приглушиха и не стоят така фокусирано и центрирано както темата за интеграцията и европеизацията на страните от Западни Балкани. Виждате, чертаят се и се презентират карти на транспортни, телекомуникационни, енергийни трасета, коридори, мрежи, които да обвържат балканските страни; лобира се и се призовават фондове, банки, инвеститори да се ангажират с тези проекти. Тепърва ще видим и ще оценяваме резултатите от тези усилия на европредседателството.

Всъщност, на фона тази "хиперактивност" на премиера Борисов се откроява въздържаността на Брюксел от внушаване на нереалистични очаквания и поемане на неосъществими обещания към неприсъединените към ЕС страни на бивша Югославия. Албания е отделен сюжет и със свой вектор и скорост на интеграция - след атлантическата ще последва в обозримо бъдеще и европейска интеграция за нея. Овладяването на Адриатика е стратегически важен въпрос за Запада.

Виж още Здравко Попов: България абстрактно подкрепя Запада за Сирия

"Лоша новина" за страните на Западни Балкани и "лоша услуга" за българското европредседателство станаха категоричните думи на френския президент Еманюел Макрон от речта му наскоро пред депутатите на Европейския Парламент в Страсбург за отлагане на разширяването на ЕС докато не се извършат радикални реформи и трансформации на самия проект "Европейски Съюз", т.е. че темата за интеграция на Западни Балкани чрез членство в ЕС не трябва да бъде приоритет дълго време в дневния ред на Съюза. Знаем, че подобно схващане за стопиране на политиката на разширяване на ЕС имат и други държави членки на ЕС - Холандия, Австрия и други. Как ще подходи и как ще се справи България като европредседател в тази ситуация - ще имаме възможност да видим и да оценим впоследствие.

- Как оценявате посредническата ни роля между ЕС и Турция?

- Посредничеството между ЕС и Турция беше инициатива на българския министър-председател в качеството му на европредседател. Вероятно, първоначалната идея е била да се осъществи "среща на върха ЕС-Турция" по подобие на станалите традиционни формати "ЕС-САЩ", "ЕС-Китай" и т.н. , но практически това беше една неформална среща между Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Реджеп Ердоган при домакинството на Бойко Борисов. На нея се обсъдиха главно бежанските въпроси, въпреки предварително обявената по-голяма палитра от въпроси. Погледнато отстрани, полза от тази среща извлече само турският президент, особено за своите вътрешнополитически цели и интереси. Нека да отмине ехото от тази среща за да видим дали тя задвижи конкретно някакви процеси и от международно естество.

Отсега може да кажем, че българското европредседателство ще се запомни преди всичко със своята активна съседска политика - Западни Балкани и Турция. Не "надхвърляме боя си". Не излъчихме позиции по Брекзит, Сирия, Украйна, Северна Корея, по изборите в Италия и Унгария, по бъдещето на Европа, по климатичните промени, по отношенията ЕС и САЩ, по изкуствения интелект, по тероризма и по много други актуални теми от европейския и глобалния дневен ред. Все пак се полага на един ротационен Европредседател да вземе отношение, ако не по всички, то поне по някои от актуалните въпроси на Европа и света, особено по тези, които касаят битието на неговото общество и държава.

В отделен анализ за позицията на България по конфликта в Сирия, Попов заяви: Има отсъствие на ясна и артикулирана българска позиция, по-скоро тя е една абстрактна подкрепа на действията на западните страни.

ИЗБРАНО