Здравко Попов: България абстрактно подкрепя Запада за Сирия

Основните играчи в сирийския конфликт често се менят и българските политици се объркват

Снимка: armymedia.bg

Здравко Попов: България абстрактно подкрепя Запада за Сирия

Основните играчи в сирийския конфликт често се менят и българските политици се объркват

08:27 | 19 април 2018 | Редактор : Калина Петрова 16 2312 Снимка: armymedia.bg

Има отсъствие на ясна и артикулирана българска позиция по конфликта в Сирия, по-скоро тя е една абстрактна подкрепа на действията на западните страни. Това заяви в интервю специално за Дир.бг Здравко Попов.

Войната в Сирия

- Как ще определите българската позиция по конфликта в Сирия?

- Необходимо е да се попитаме дали България има собствена експертиза по конфликта в Сирия, за да излъчи своя позиция на базата на свои източници - разузнавателни и дипломатически? Или нейната позиция се формира на базата на вече излъчени или продиктувани чужди политически позиции. Важен е също въпроса дали политиците, управляващи държавата, вземат предвид анализите и прогнозите на професионалистите, които им се подават периодично или се съобразяват само със своите представи и мнения. Много е трудно, при такова неведение, да кажем "това е българската позиция", т.е. държавната позиция, или "това е позицията на един министър" т.е. мнението на една личност. Освен това, поведенията на основните играчи в сирийския конфликт често се менят и българските политици се объркват - кои са всъщност "добрите" и кои са "лошите". Така или иначе, по-скоро бих казал за отсъствието на ясна и артикулирана българска позиция по Сирия, освен една абстрактна подкрепа на действията на западните страни.

- Каква беше целта на военната операция на САЩ, Великобритания и Франция и възможен ли е дипломатически изход след ракетните удари?

Това беше наказателна операция срещу правителството на Сирия за предполагаемата употреба от него на химическо оръжие в гр. Дума. Това е военна операция от дистанция - чрез прецизно насочени ракети от установки на кораби по стратегически обекти на територията на Сирия. Ракетите не засегнаха цивилни сирийски обекти, нито военни руски обекти. Твърде е вероятно руските военни да са били предупредени от тройната коалиция кои ще бъдат мишените на удара, поради което те не реагираха на нападението. Без да обсъждаме практическата ефикасност на тази операция от военна гледна точка, можем да кажем, че военната операция беше по-скоро политическо послание, макар и със средствата на оръжията, към Иран, Русия и самото правителство на Сирия за ненарушаване на баланси, граници, правила. Тук не се търси повод за глобализиране на конфликта, а по-скоро възстановяване на баланса на силите и присъствията на САЩ и Франция в региона, загубени по време на управлението на Барак Обама и Франсоа Оланд в полза на Русия и Иран. Дори се твърди от Еманюел Макрон, че именно той е убедил Доналд Тръмп да се предприемат въздушни удари по Сирия в отговор на химическата атака (също от въздуха) в град Дума.

Разбира се, тепърва ще се установява от специалистите от Организацията за забрана на химическото оръжие дали действително е било употребено забранено химическо вещество и кой е бил поръчителя на атаката срещу мирното население. Това ще отнеме обаче много време. Затова след като посланието е вече изпратено, могат да започнат, според мен, дипломатически преговори между главните участници в конфликта. За мен интересно ще бъде позиционирането на Турция в тези преговори, тъй като тя има специфичен интерес, който не съвпада изцяло с интересите на която и да е била друга страна. От една страна, тя категорично желае свалянето на режима на Башар Асад (тук тя има общ интерес със Запада и не споделя противоположната позиция на Русия и Иран, които поддържат Асад), от друга страна, тя е категорично против създаването на кюрдска сирийска автономия, да не говорим за кюрдска държава, и е против разделянето на Сирия (тук тя е с Русия и Иран, и е против американската и израелската позиция).

- Способна ли е ООН да намери компромиса между големите сили и дали сирийският конфликт не постави въпроса за неспособността и неадекватността на международните организации да решават конфликти?

- Знаете, че Съветът за сигурност на ООН е този орган, който прави възможни или невъзможни решенията на конфликти в света, особено на тези конфликти, които са свързани с интересите на големите сили - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Това са постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, чиито привилигирован статус те са си извоювали като победители от Втората Световна Война. Всяка една от тях е с право на вето и тя винаги го ползва, когато са накърнени нейните национални интереси от някакво предложено решение на даден конфликт. Правото на ветото като политически инструмент едновременно брани интереса на някоя от петте държави и се противопоставя на интереса на друга от тях. Понякога играят групово - например САЩ, Франция и Великобритания срещу Русия и Китай. Тогава ставаме свидетели на големия геополитически сблъсък Запад-Изток. Другите страни - непостоянните членове на Съвета за сигурност, които са с временен мандат, гласуват за дадено решение, според своята геополитическа ориентация и привързаност. На пръв поглед мястото за решаване на конфликти като този в Сирия е ООН и преди всичко неговия Съвет за сигурност. Но много често дипломацията за "сложните конфликти" като този в Сирия, или Украйна, или Северна Корея, се прави извън ООН, именно за да се избегне протокола, бюрокрацията, неефективните процедури на подобна международна организация. Понякога създадените "ад хок" дипломатически формати са по-практични и по-ефективни за намиране на решение на даден заплетен международен казус или конфликт. Струва ми се, че ще се търси подобен многостранен дипломатически формат, или серия от различни двустранни дипломатически преговори за решаване на проблемите в Сирия. ООН само ще легитимира постигнатото извън нея решение, и то ако има нужда от това.

ИЗБРАНО