Той посочи, че България използва собствени резерви, за да компенсира намалените доставки по време на студовете. С около 20 процента пък е повишено вътрешното потребление на газ в България заради трайно по-ниските температури за сезона, но засега няма проблеми в снабдяването със синьо гориво, допълва БТА.

Малко по-различно обяснение даде изпълнителният директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов. Според него „Газпром” е намалил доставката на излишъци на руски природен газ. "Тоест казват ни – вие сте заявили 100 единици, ние можем да ви доставим 100 единици, не можем 101, защото нямаме", поясни той, цитиран от "Фокус". Гогов също твърди, че е увеличено потреблението в страната с 20% и компанията вече е помолила клиентите си да се вместят в предварително заявените обеми. За около 3 дни би трябвало да се нормализира всичко, това е твърдението на „Газпром”, каза още Гогов.
Няма непосредствена опасност топлофикациите да останат без природен газ.

Неговото мнение се потвърждава от изявление на началника на управлението по структуриране на договорите и ценообразуването на Газпром eкспорта Сергей Комлев, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той отрече, че Русия не изпълнява договорените количества, като каза, че заради студа са увеличени заявките за допълнителни обеми.  "Сега тези задължения се изпълняват, но потребителите искат по-големи обеми, отколкото ние сме длъжни да им доставяме", поясни представителят на Газпром експорт. "Има разлика между "искам" и съгласувани договорени количества", подчерта Комлев.

Европейската комисия потвърди, че Полша, Словакия, Австрия, Унгария, България, Румъния, Гърция и Италия са засегнати от намаленото от вчера подаване на газ от Русия. Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, съобщи, че ЕК е в контакт с посолството на Русия в Брюксел.
 
За днес точните данни за намалените доставки не са известни, а за вчерашния ден Австрия е получила с една трета по-малко гориво от предвиденото по договор, в Италия намалението е било с 24 на сто, а в Полша - с осем процента. Не се намираме в състояние на тревога, всички страни в ЕС бяха в състояние да си осигурят газ, било от хранилищата, които са длъжни да поддържат, или чрез реверсивните връзки на газопроводите и доставки на втечнен газ, допълни говорителят. По думите на Холцнер очевидно предприетите мерки от газовата криза през 2009 г. дават очаквания резултат.

Заради студовете се налагат мерки за намаляване на потреблението на природен газ във всички държави от балканския регион, съобщи по-рано икономическото министерство.

Във ведомството е създаден оперативен щаб с участието на представители и на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Имало е и среща при министър-председателя Бойко Борисов. Отчетено е било, че до момента не е прекъсвано транзитирането на природен газ за съседните държави и не са въведени принудителни административни мерки за ограничаване на газоподаването. Използват се в максимална степен всички местни ресурси за осигуряване на количества природен газ - от газохранилището "Чирен" и от находището край Галата. Наличното съхранено количество природен газ в "Чирен" е достатъчно да осигури за дълъг период от време част от текущото националното потребление, информира министерството.

Миналата седмица се появи първата противоречива информация за възможно намаляване на доставките през Беларус за Полша и Германия, а по-късно и за Италия, Словакия и Австрия.
Руската страна отрече това и заяви, че вероятно транзитиращите страни, между които и България, отклоняват газ. Киев обаче твърди, че доставките на газ на границата на Украйна с Русия трябва да бъдат около 490 милиона куб. метра в денонощие, а в момента се подават 415 милиона куб. метра.

Междувременно британският в. "Файненшъл таймс" в статия, озаглавена: "Газовата гриза в ЕС, която не се случи", коментира днес, че за разлика от предишните години, намаляването на доставките  не се превърна в обезпокояваща новина за ЕС. Едва от причинита е, че блокът си извлече поука от последната газова криза и положи усилия, за да стане по-малко уязвим на руските газови удари.

Една от най-големите промени в тази насока беше инсталирането на технологии за реверсивен поток в газопроводите, главно в Източна и Централна Европа. Подобно нещо ще позволи в разгара на друга газова криза на страни членки от западната част на ЕС да доставят газ на страни от източната част, като Словакия и България, които бяха сериозно изолирани по време на предишната газова криза.